Решение № 441 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502629 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от М. Т. П., с която обжалва решение № 4 652 от 02.08.2024 г., постановено по гр. д. № 3 720/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е отхвърлил предявеният М. Т. П. срещу Столична община иск, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД над присъдената сума от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 05.01.2022 г. инцидент в гр. София, на новоизградена велоалея на ул. „Обиколна“ в кв.

„Дружба“.

В жалбата се твърди, че в решението си първоинстанционният съд е достигнал до редица правилни и обосновани правни изводи, като е приел за доказано, че в процесния случай са налице всички релевантни факти, пораждащи твърдяното правото по чл. 49 ЗЗД, че действително е претърпял твърдените в исковата молба травматични увреждания, както и че настъпилия инцидент е възпрепятствал подготовката му за състезателен сезон 2022 год., като професионален колоездач на DOLTCINI TEAM. От друга страна твърди, че съдът неправилно е преценил тежестта на причинените вреди от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията, а от тук е определил обезщетение, което е недостатъчно по размер за пълното възмездяване на претърпените неимуществени вреди и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и на съдебната практика за сходни случаи през процесната година. Твърди, че съдът не се е съобразил с критериите за определяне на обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия. С оглед на посочените критерии твърди, че закрито счупване на дясна ключица; възстановителния период - за подобна увреда 3 - 4 месеца, както и че значимостта на уврежданията са свързани 1 не само с високата интензивна болка в началния период от първите 30 дни, но и с това че причиняват неудобство при всекидневно обслужване на М. П.; необходимост от лечение, стресиращия начин на получените увреди, психологически аспекти на страданието, свързани с личностните особености. Твърди, че съгласно трайно установената съдебна практика, обезщетението в подобни случаи е значително по-високо от определените от първоинстанционния съд 15 000 лв.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск в пълен размер, ведно със законната лихва считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът по въззивната жалба Столична община редовно уведомена не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и като взе предвид събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 4 652 от 02.08.2024 г., постановено по гр. д. № 3 720/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е осъдил Столична община на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М. Т. П. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 05.01.2022 г. инцидент в гр. София, на новоизградена велоалея на ул. „Обиколна“ в кв. „Дружба“, заедно със законната лихва от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описания в предходния абзац инцидент, заедно със законната лихва върху сумата от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е първият иск за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв., осъдил е Столична община да заплати на К. А. Д., адвокат от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1 600 лв., осъдил е М. Т. П. да заплати на Столична община на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК сумата 282.02 лв. и е осъдил Столична община да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 668 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от представената епикриза по ИЗ № 292, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, че ищецът М. П. на 22 г. е постъпил в лечебното заведение на 05.01.2022 г. с окончателна диагноза: счупване на ключицата, закрито, както и че на 06.01.2022 г. е извършена оперативна интервенция на същия и на 08.01.2022 г. е изписан от лечебното заведение.

Видно от съдържанието на същата на ищеца са дадени препоръки за: стерилна превръзка след три дни, сваляне на конци на 14 след операционен ден - 19.01.2022 г., антикогулантна профилактика до 30 следоперативен ден, както и да носи имобилизация 35 дни.

Не се спори между страните, а се установява и от представената фактура, ведно с касов бон, че ищецът е заплатил сума в размер на 1 700 лв. за медицинско изделие.

В показанията си свидетелят И. Б. К. твърди, че с ищеца участват в един отбор по колоездене, както и че не е пряк очевидец на инцидента. Твърди, че се връщала от магазин „Лидъл“ и видяла М., заедно с приятелката си на спирката на автобус 404 и 384.

2

След като се спряла разбрала, че М. е паднал и чакали линейка. Свидетелката твърди, че от Дружба-2 се излиза на Цариградско шосе, с добре обозначена само от една страна велоалея.

Твърди, че там има табела като ограда, която ограничавала движението, както и че велоалеята минава и пресича пешеходна пътека, а също така минава в срещуположното движение на колите. Твърди, че знае къде е тази ограда, тъй като кара всеки ден там колело.

В обясненията си твърди, че заради оградата се минава по шосето, като оградата била поставена за ремонтни дейности, но такива не знае да са извършвани. Твърди, че този ден не е валяло сняг, времето било топло за каране навън, по дрехите на М., не е видяла скъсано, той бил със зимен екип. Твърди, че М. е изживял и пост травматичен стрес, виждали се и след инцидента, започнал късно да се състезава, пропуснал времето за подготовката и изобщо не карал по същия начин. Твърди, че ищецът има 2 национални рекорда, които до днес не са подобрени, както и че е един от най-добрите състезатели по колоездене. Твърди, че денят бил след обяд, в светлата част на деня, както и че ищецът карал шосеен велосипед, черен „Трег“. Твърди, че на мястото не може да се кара бързо, тъй като е на няколко стотин метра от дома му, краката му не са още разработени за бързото каране.

В показанията си свидетелят В. Т. М. твърди, че познава М. П. от 7 г., приятели са. Твърди, че след инцидента М. повикал М., казал й, че е паднал в близост до вкъщи, до 163-то училище, което е близо до нейния дом. Съобщил й, че е паднал, ударил се в ограда, помолил да донеса нещо за превързване, тъй като бил сигурен, че е счупил ключицата си.

Твърди, че времето било светло, сухо към 14 - 15 ч. следобед, зима без сняг. Свидетелката твърди, че когато пристигнала видяла оградата на велоалеята, която била поставена по средата. Оградата била масивна, колелото било захвърлено на страни. Твърди, че тя се обадила на 112, за да съобщи за инцидента. Твърди, че след инцидента гледала М. на всяко състезание, но забелязала, че той не кара като преди, кара внимателно сега, има стрес, пост травматичен стрес, страх, не показва същите резултати като преди това. Твърди, че преди да падне има два поставени национални рекорда, а след инцидента не може да носи раница, тъй като допира до това място го наболява, пластината отвътре наранява кожата му, дори когато го прегръща, изпитвал болка. Твърди, че и сега ищецът не е напълно възстановен изцяло, а възстановителният период минал трудно, изпитвал болки, не можел да излиза навън, до тоалетна ходел с придружител, не излизал навън.

От заключението на СМЕ се установява, че при процесния инцидент, ищецът е получил закрито счупване на дясна ключицата, което при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения се възстановява за период от около 3-4 месеца. Вещото лице твърди, че при прегледа, ищецът е съобщил за болки и дискомфорт в областта на дясна раменна става, при физическо натоварване, като металната остеосинтеза проминира над кожата и дразни при носене на раница и тесни предмети. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че това е обичайно при този вид операции, тъй като ключицата с повърхностно разположена металната остеосинтеза повдига кожата и се трие, създава дискомфорт. Вещото лице твърди, че при прегледа е установил, че няма функционален дефицит на дясна рамена става, както и че е налице е причинно- следствена връзка между процесния инцидент и получените увреждания от ищеца. В заключението си е отбелязал, че при ищеца е проведено оперативно лечение на счупването на дясна ключица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите със заключваща преконтурирана плака и винтове, като извършеният разход в размер на 1 700 лв. е във връзка с проведеното лечение на ищеца. В съдебно заседание вещото лице твърди, че с нова операция може да бъде отстранена металната остеосинтеза, като причините, поради което може да бъде направена тази втора операция за премахване на металната остеосинтеза са две: медицинска - поради възпаление, алергия, другата е по желание на пациента. В заключението си е отбелязало, че костта е зараснала напълно и към настоящия момент металната остеосинтеза не е необходима, изпълнила е своята функция.

3

От заключението на САТЕ се установява, че от представените по делото фотоснимки в района на настъпилото ПТП, към момента на настъпването на ПТП е имало поставено ограждение, с поставен пътен знак В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“. Вещото лице приема, че ищецът е имал възможност да забележи ограждението от разстояние по - голямо от 100 м., като процесното ПТП е настъпило в гр.

София на ул. „Обиколна” на прав пътен участък, а ул. „Обиколна” се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента и обособена в дясно велоалея в посока от ул. „Димитър Пешев“ към ул. „Конче Вихрогонче“. Вещото лице твърди, че ПТП е настъпило в светлата част от денонощието е добра метеорологична видимост, като велосипедиста се е движил по велоалеята на ул.

„Обиколна” с посока от ул. „Димитър Пешев“ към ул. „Конче Вихрогонче“ със скорост на движение 23 км/ч. Твърди, че приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, напречно на велоалеята е било поставено изкуствено ограждение е поставен пътен знак В2. Дава заключение, че велосипедистът е предприел преминаване от лявата страна на ограждението, но тъй като разстоянието между ограждението и левия край на велоалеята е било недостатъчно за преминаването на велосипеда, той при преминаването му покрай ограждението се е ударил странично в него. Вследствие на удара в ограждението, велосипедистът е изгубил равновесие и е паднал върху терена, при което е получил травматични увреждания. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че скоростта на велосипеда не е била превишена от максимално разрешената, видимостта е била над 100 м., като оградата се вижда от голямо разстояние, за да може велосипедистът да намали, да спре и да реагира, независимо дали знака е с лице или гръб към него, той просто вижда оградата и той би могъл заради нея да намали скоростта или да спре. Твърди, че от графиката на GPS системата, с която е разполагал велосипедиста се вижда, че преди настъпването на ПТП е бил с равномерна скорост 23-25 км./ч., непосредствено преди удара се вижда една дъга на графиката, която съответства на слабо намаляване на скоростта с 1 - 2 км. до 22-21 км., след това графиката пада изведнъж надолу и това значи, че е момента на падане на велосипедиста. Вещото лице посочва, че причината за инцидента е наличието на ограда напречно на алеята и съответно действията на велосипедиста, който е имал възможност да е вижда, но не се е съобразил в достатъчна степен е тази ограда. Вещото лице посочва, че между колчетата и оградата има достатъчно разстояние, за да премине, но с по- малка скорост. изводи: