Решение № 394 от 08.05.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.В.Търново, 08.05.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1278 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че е сключил с ответника рамков договор №********., имащ за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти. Посочва, че към рамковия договор страните са подписали Приложение № 1/09.04.2015г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ******* за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 22, 90 лв. с ДДС и с уговорена отстъпка за срока на договора в размер на 20 % от стойността на услугите по тарифния план. Сочи, че към рамковия договор страните са подписали Приложение № 1/09.04.2015г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ****** за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС и с уговорена отстъпка за срока на договора в размер на 20 % от стойността на услугите по тарифния план.

Посочва, че към рамковия договор страните са подписали Приложение № 1/09.09.2016г. за предоставяне на мобилни услуги за тел. номер ****** за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 15, 99 лв. с ДДС. Посочва, че към рамковия договор страните са подписали и Приложение № 1/09.09.2016г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер ******* за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса в размер на 19, 99 лв. с ДДС и с уговорена отстъпка за срока на договора в размер на 25 % от стойността на услугите по тарифния план. Ищецът твърди, че към посочения телефонен номер страните се сключили и договор за продажба на изплащане от 09.09.2016г., по силата на който доставчикът прехвърля на абоната собствеността върху посочен в исковата молба мобилен апарат” срещу задължението на последния да заплати уговорената цена.

Ищецът посочва, че ответникът е следвало за плати цената на устройството разсрочено, на една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 7,98 лв. Ищецът твърди, че за предоставените на абоната услуги и продукти по горепосочените договори е издавал ежемесечни фактури, като същият не е заплатил задълженията си по тези от тях, издадени в периода 27.03.2017г. – 26.09.2017г., които са на обща стойност 530, 64 лв. Сочи, че изискуемостта на вземанията по отделните фактури /подробно описани в исковата молба/ е настъпила в 15-дневен срок от издаването им, както и че същите не са били оспорени в 6 – месечния срок по т. 26.6. от ОУ. Уточнява, че фактура № *********/26.09.2017г. на стойност 87,78 лв. отразява задължението на ответника за всички дължими от него суми по договора за продажба на изплащане на мобилния апарат, чиято изискуемост е настъпила, поради прекратяване на договора, с неплащане на най – малко две последователни месечни вноски. Ищецът изтъква, че поради неизпълнение на задължението на ответника да заплаща в срок предоставените му услуги са прекратени всички сключени между страните договори и на основание чл. 92 ЗЗД са му начислени неустойки в общ размер на 202,53 лв., които конкретизира в исковата молба и допълнителната молба.

Ищецът посочва, че поради неплащане на уговорените суми в срок ответникът му дължи обезщетение за забава в размер на 75,14 лв. начисленото върху вземанията по процесните фактури от падежа на всяка от тях до 30.11.2018г. Твърди, че за горепосочените си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3675/2018г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 733,17 лв. - главница, представляваща общ размер на вземанията му за използвани услуги и продукти по издадените фактури /530,64 лв./ и за начислени неустойки /202,53 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75,14 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 530,64лв, за периода от 17.04.2017г. до 29.11.2018г. Претендира разноски за исковото и заповедното производството.

С отговора на исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер,по подробно изложени в отговора съображения. Оспорва автентичността, верността и съдържанието на представените с исковата молба доказателства и представителната власт на лицата, сключили договорите, от страна на ищцовото дружество. Твърди, че няма доказателства относно валидно отправено изявление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване на договорите. Оспорва като нищожни клаузите на ОУ, на които се позовава ищецът, като излага подробни съображения за неравноправност на посочените клаузи. Оспорва твърденията на ищеца,че ответникът е бил в неизпълнение на договора. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.04.2015г. между страните по делото е сключен договор №*********, по силата на който ищцовото дружество се задължило за срок от две години да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги за телефонен номер*******, при месечна абонаментна такса в размер на 22,90лв. с ДДС, като била уговорена отстъпка в размер на 20% от месечната такса до изтичане на договора.

По делото е представено като доказателство Приложение №1 към рамковия договор от 09.04.2015г., с който е избран тарифен план за телефонен новер*******, при месечна абонаметна таксав размер на 14,90лв. и срок на договора 24 месеца.

С приложение №1 от 09.09.2016г. към рамковия договор от 09.04.2015г. е избран тарифен план за телефонен номер*******, при месечна абонаментна такса в размер на 15,99лв. с ДДС, при срок на договора 24 месеца.

Към горепосочения рамков договор е подписано и приложение №1 от 09.09.2016г., с което е избран тарифен план за телефонен номер******, при абонамент в размер на 19,99лв. месечно, за срок от 24 месеца.

На 09.09.2016г. страните по делото сключили и договор за продажба на изплащане, съгласно който ищецът прехвърлил на ответника правото на собственост върху апарат*********, като от своя страна ответникът се задължил да заплати стойността на апарата на една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 7,78лв., като първоначалната вноска е платима при подписване на договора.

В приложението към договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги страните постигнали съгласие за заплащане на неустойка от абоната при неизпълнение на задълженията му в размер на абонаментите такси без отстъпка за периода на едностранното прекратяване на правоотношението от доставчика на услугите до изтичане на уговорения срок.

По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между „М” ЕАД, абонатите и потребителите, приложими към процесните договори. Съгласно чл.26.4 от ОУ ищецът издава ежемесечни фактури за предоставените услуги и продукти на абоната.

По делото са представени заверени преписи от фактури към договор от 09.04.2015г., издадени за периода 27.03.2017г-26.09.2017г. на обща стойност

530,64лв., включващи такси за електронни съобщителни услуги и месечни вноски за апарат, както и фактури на стойност общо 202,53лв.- която сума включва претендирани неустойки при предсрочно прекратяване на договорите.

Съгласно чл.54.12. от ОУ, договорът за конкретна услуга или телефонен номер на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.

На 30.11.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника А.С.М.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2018г. по ч.г.гр.д.№3675/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника А.С.М. за заплащане на сумата от 733.17 лева, от която 530.64 лева - стойност за предоставени електронни съобщителни услуги и неплатени вноски за предоставен мобилен апарат на изплащане по договор за електронни съобщителни услуги и закупени продукти № М 4522882/09.04.2015 г., за което са издадени фактури за периода 27.03.2017 г. – 26.09.2017 г. и 202.53 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 30.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,сумата от 75.14 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 530.64 лева за периода от 17.04.2017 г. до 29.11.2018г.,както и сумата от 26 лева, представляваща направените по делото разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания на заявителя, последният е предявил настоящите положителни установителни искове.

Поради оспорване от страна на особения представител на ответника на истинността на следните представени от ищеца по делото документи: Договор № *********/09.04.2015 г., Приложение № 1/09.04.2015 г. към договор № *********/09.04.2015 г. /тел. н. *******/, Приложение № 1/09.04.2015 г. към договор № *********/09.04.2015 г. /********** /, Приложение № 3/09.04.2015 г. към договор № *********/09.04.2015 г., Допълнение към приложение № 1/09.04.2015 г. към договор № *********/09.04.2015 г., Приложение № 1/09.09.2016 г. към договор № *********/09.09.2016 г. /****** /, Приложение № 1/09.09.2016 г. към договор № *********/09.09.2016 г. /тел. н. ****/,

Договор за продажба на изплащане № *********/09.09.2016 г., Приложение № 2 към договор за продажба на изплащане № *********/09.09.2016 г., Приложение № 3/09.09.2016 г. към договор № *********/09.09.2016 г., Допълнение към приложение № 1 към договор № *********/09.09.2016 г., допълнителни декларации, представени от ищеца с исковата молба, в частта на положил подпис на „абонат/купувач”, съдът с протоколно определение от 05.12.2019г., по реда на чл.193 от ГПК е открил производство по оспорване истинността им в частта на положил подпис на абонат/купувач.

По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписите върху оспорените документи за абонат, са положени от ответника А.С.М..

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, които ищецът твърди, че представляват стойност на потребени електронни съобщителни услуги, абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки при предсрочно прекратяване на договора.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че страните са в облигационни правоотношения, по сключен между тях договор №********* от 09.04.2015г., който е с рамков характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като същите са предоставяни въз основа на подписани между страните индивидуални договори и приложения към същите. Договорите и приложенията са писмени и съдържат договореностите между страните. Същите бяха оспорени от ответната страна досежно истиността им в частта на положил подпис на ответника-потребител по договорите. Във връзка с оспорването по делото беше открито производство по реда на чл.193 от ГПК, като по искане на особения представител на ответника беше допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установи, че подписите върху всички оспорени документи, от името на абоната са положени от ответника А.С.М.. Съдът кредитира заключението на съдебно-графическата експертиза, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, поради което следва да приеме, че оспорването на истинността на процесните договори и приложения в частта на положил подпис на „абонат/купувач” е недоказано. Не се установи, че оспорените документи са неистински и същите не следва да бъдат изключвани от доказателствения материал, а следва да бъдат ценени наред с останалите събрани по делото доказателства. Процесният договор е подписан от двете страни и установява възникналото между тях облигационно правоотношение, предмет на договора.