Решение № 3811 от 29.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3811 гр. Варна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. М.а като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110110330 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба по чл.8, ал.1 от ЗЗДН от Р. Д. М., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна, ***********, срещу Р. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Варна, улица „***********“ № 22, ет. 1 за постановяване на следните мерки за защита: на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - Р. Й. А. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Д. М.. на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - да с е забрани на Р. Й. А. да приближава Р. Д. М. на разстояние по - малко от 200 метра, жилището, в което живее в гр. Варна, ул. *********** №7, както и месторабота та й в гр. Варна, ул. *********** №15. на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от 33ДН - да се забраните на Р. Й. А. да осъществява контакт с Р. Д. М. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

1

В молбата се твърди, че страните са в брак, от който е родено пълнолетно дете *********** с ЕГН: **********.

Ответникът осъществявал актове на физическо и психическо домашно насилие над молителката от около седем години. През 2018г. за пръв път ответникът й нанесъл удари. За случаят подала жалба в 1-во РПУ Варна, след което я оттеглила поради искане на ответника. От тогава започнали постоянни обиди и заплахи срещу молителката: „ще те пребия”, „ще те смачкам”, „ще ти съсипя живота”, „ще ти разбия зъбите" и др. Последвали множество посегателства срещу нея, но тя не подавала повече жалби за случаите поради силен страх, а и след това той й се извинявал и й казвал, че съжалява.

На 22.08.2025г. на адреса, на който живе ели в гр. Варна, ул.

„***********“ № 22, ет. 1, при молителката на гости дошъл големият й син от предходен брак. Ответникът и синът на молителката се скарали за пореден път, при което ответникът изгонил молителката от дома им . От тогава не я допускал до жилището дори, за да си взем е лични вещи, документи и дрехи. С нея тръгнала и дъщеря й *********** М. с ЕГН: **********, която била с 80% ТЕЛК и диагноза умерена умствена изостаналост.

През нощта на 23.08.2025г., към 23 ч. ответникът отишъл на адреса, на който се намирала молителката в гр. Варна, ул. „***********“ № 1 7 , бил видимо употребявал алкохол, както и забранени субстанции. Започнал да дърпа молителката за дясната ръка, която била в синини, и искал да излезе на улицата, за да се разберат. Крещял, че ще я смачка, че е „долна". Някой от близките на молителката се обадил на телефон 112 и дошли органи на реда от 4-то РПУ Варна. Молителката подала жалба за случващото се . Жалбата била препратена към ВРП с вх. № 13217/2025г.

Молителката се страхува за живота си. Изпитва страх да отиде до домът си, за да си вземе дрехите, както и тези на дъщеря й.

Иска се издаване на заповед за незабавна защита.

В отговор на молбата ответникът отрича да е осъществявал домашно насилие над молителката.

Заявява, че през 2018г. страните имали противоречие по семейни въпроси, молителката подала жалба срещу ответника в 1-во РУ Варна, но я оттеглила по собствено желание.

Заявява, че между него и доведения му син *********** имало конфликти.

2

На 22.08.2025г. молителката му заявила, че нямало да живее повече с него и отивала да живее при сина си Милко. Тя тръгнала като взела дъщеря си *********** М..

На 23.08.2025г. отишъл до дома на племенника си, за да разговаря с Р. дали ще се върне отново да живее при него. След като Р. видяла ответника започнала да крещи нецензурни думи, да го обижда, да го рита с крак, казала, че щяла да извика полиция, за да го приберат и щяла да го вкара в затвора.

Твърди, че бил упражнявал насилие над молителката. След като двамата вървели по улицата дошла полицията и му съставила предупредителен протокол.

На 26.08.2025г. молителката се обадила на ответника като го заплашила, че ще му запали автомобила, че ще прати хора, които да се разправят с него физически. Заплашила го, че ще направи всичко възможно, за да го вкара в затвора.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба и моли за налагане на мерки за защита.

Ответникът се явява и чрез процесуалния си представител моли да се уважи молбата.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН . Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН – съпрузи.

Разгледана по същество молбата е основателна.

От декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е декларирала, че през 2018г. за пръв път ответникът й нанесъл удари. За случаят подала жалба в 1-во РПУ Варна, след което я оттеглила поради искане на ответника. От тогава започнали постоянни обиди и заплахи срещу молителката: „ще те пребия”, „ще те смачкам”, „ще ти съсипя живота”, „ще ти разбия зъбите" и др. Последвали множество посегателства срещу нея, но тя не подавала повече жалби за случаите поради силен страх, а и след това той й се 3 извинявал и й казвал, че съжалява.

На 22.08.2025г. на адреса, на който живеели в гр. Варна, ул.

„***********“ № 22, ет. 1, при молителката на гости дошъл големият й син от предходен брак. Ответникът и синът на молителката се скарали за пореден път, при което ответникът изгонил молителката от дома им. От тогава не я допускал до жилището дори, за да си вземе лични вещи, документи и дрехи. С нея тръгнала и дъщеря й *********** М. с ЕГН: **********, която била с 80% ТЕЛК и диагноза умерена умствена изостаналост.

През нощта на 23.08.2025г., към 23 ч. ответникът отишъл на адреса, на който се намирала молителката в гр. Варна, ул. „***********“ № 17, бил видимо употребявал алкохол, както и забранени субстанции. Започнал да дърпа молителката за дясната ръка, която била в синини, и искал да излезе на улицата, за да се разберат. Крещял, че ще я смачка, че е „долна".

От удостоверение за сключен брак се установява, че страните са съпрузи от 06.01.2021г.

От свидетелство за съдимост на ответника се установява, че той е реабилитиран.

От преписка № 442000-14072/2025 по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна се установява, че полицейски служители от 04 РУ Варна в около 23:30ч. на 24.08.2025г. са посетили сигнал за домашно насилие в гр.Варна, ул.“***********“ №17 между страните по делото. Ответникът започнал да дърпа молителката и да я заплашва, като искал тя да се прибере с него в дома им, но тя отказала. На ответника е издаден протокол за предупреждение.

От показанията на св.*********** – съпруга на племенника на ответника, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че на 24.08.2025г. молителката им била на гости, вечерта дошъл ответника и й казал да става и да се прибира у дома. Молителката не искала, те започнали да се карат.

Ответникът станал и започнал да я дърпа за ръката, св.*********** и съпругът й се намесили и ги разделили, за да не станело нещо по-лошо.

Дъщерята на молителката и тази на св.***********, които били в стаята започнали да страхуват от случващото се, затова молителката излязла от къщата с ответника, тогава дошла полиция. Молителката имала синини по ръката си от дърпането на ответника.

4

Молителката била на гости при св.*********** от 22.08.2025г. Тя дошла там без никакви дрехи, затова св.*********** й дала от своите, после молителката получила само летните си дрехи.

От показанията на св.*********** *********** – син на молителката, чиито които съдът кредитира в една част като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответникът се скарал с брат му, който посегнал да удари баща му. Съдът не кредитира показанията на св.***********, че заради случилото се молителката доброволно напуснала семейното жилище, тъй като това не кореспондира с показанията на св.*********** кредитирани от съда, че молителката отишла в жилището й без никакви дрехи, което не би било така, в случай, че молителката доброволно бе напуснала семейното жилище. Показанията на св.*********** в тази им част противоречат и на казаното от св.*********** по нататък в показанията му, че молителката му се обадила, за да му каже, че искала да си вземе дрехите, той разговарял с баща му, който позволил тя да си вземе багаж, което не би било така, в случай, че тя доброволно е напуснала семейното жилище. След като напуснала семейното жилище молителката звъняла на ответника по телефона.

Св.*********** знае за случилото се на 24.08.2025г., той отишъл до дома на св.*********** и видял, че майка му в полицейската кола, а баща му пред къщата. Баща му му казал, че отишъл, за да прибере майка му, не я е удрял.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с чл. 5 от ЗЗДН .

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак се доказа, че страните са съпрузи от 06.01.2021г.

5

Според чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита се подава до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не покъсно от 6 месеца. Срокът е преклузивен като пропускането му води до недопустимост на производството. В случаят този срок е спазен.

От приетите по делото писмените доказателства – декларация по ЗЗДН, преписка № 442000-14072/2025 по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна, показания на св.*********** и св.*********** съдът приема за доказано, че на 22.08.2025г. и 24.08.2025г. ответникът е извършил акт на домашно насилие над молителката като я е изгонил от семейното им жилище без тя да има възможност да си вземе дрехи, което е наложило молителката да отиде да живее при св.***********, която й е дала от своите дрехи. Това действие на ответника съдът определя като акт на психическо насилие довел до ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на молителката.

На 24.08.2025г. ответникът отишъл в дома на св.*********** като настоявал молителката да се прибере с него у дома, въпреки, че тя не желаела това, започнал да я дърпа за ръката, направил й синини. Това действие на ответника съдът определя като акт на физическо и психическо насилие довел до ограничаване на личната свобода и личните права на молителката, на правото й на лична воля, на зачитане на желанията й и на неприкосновеността на личността й.

Предвид гореизложеното и обстоятелството, че ответникът за първи път е санкциониран за поведението си, отчитайки тежестта на извършения акт на домашно насилие, съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се забрани на ответника да извършва домашно насилие спрямо молителя; да се забрани на ответника да се приближава на разстояние от да се приближава на разстояние от 200 метра до Р. Д. М., до жилището, в което тя живее в гр. Варна, ул. „***********“ №7, както и местоработата й в гр.