Решение № 144 от 04.12.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 199/2020
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 04.12.2020
- В сила
- 04.12.2020
- Състав
- Рая Петкова Йончева, Ирина Миткова Ганева, Лазар Йорданов Мичев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Разград , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Лазар Й. Мичев
Рая П. Йончева
Ирина М. Ганева
Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500199 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №114/29.06.2020 по гр.д.№708 по описа му за 2019, състав на ИРС е уважил иска на М. И. В. срещу Г. Б. Д. и В. Н. Д., като на осн.чл.135, ал.2 ЗЗД е обявил за относително недействителен , сключена между последните двама с нот.акт №161/3.Х.2016г. по нот. д.№457/2016г. по описа на нотариус с рег.№688НК и р-н на действие при ИРС сделка на разпореждане с право на собственост върху 1/28 ид. части от следните, находящи се в землище на с.Владимировци, Разградска обл. недвижими имоти -ниви,, за които с влязла в сила КККР на селото са отредени ПИ с идентификатор №*** в местност „Ени гьол“; №*** в местност „Акбаш кору";
№*** в местността „Ени гьол"; №*** в местността „Ени гьол" и от Поземлен имот с идентификатор *** в местността „Акбаш кору“.
Недоволни от така постановеното решение, ответниците Г. Б. Д. и В. Н. Д. обжалват същото като неправилно и необосновано. На релевираните основания молят за отмяната му и за постановяване на решение, с което предявеният срещу тях на осн.чл.135 ЗЗД иск бъде отхвърлен като неоснователен поради недоказана съставомерност на вменяваното им в отговорност увреждане на ищцата, в качеството й на кредитор на жалбоподателя Г. Б. Д..
При редовност в призоваването им, въззивниците не се явяват в насроченото по жалбата им заседание.
Към дата на заседанието, чрез повереника си депозират молба вх.№332/2. ХI.2020, в която заявяват, че поддържат жалбата си по подробно изложените в нея съображения. Претендират присъждане на сторени за две инстанции разноски.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. С депозирането му оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на 1 решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски.
Редовно призована, не се явява в с.з. Депозирала е молба-становище вх.№3411/9. ХI.2020, в която заявява, че поддържа изложените в отговора й възражения по основателността на жалбата.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно, а като постановено по същество на заявената по реда на чл.135 ЗЗД защита - допустимо и правилно.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които са относими към подлежащите на доказване и правно значими за изхода на делото факти .
Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство. До обективираните в решението правни изводи, първоинстанционният съд е достигнал след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата. Обсъдена е тяхната годност, допустимост и относимост към подлежащите на доказване факти при съобразяване на вменените му с разпоредбата на чл.172 ГПК изисквания. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на въззивниците досежно извода, касаещ преценката на ИРС за заинтересоваността на показанията, депозирани от св. С.Димитрова – съответно дъщеря и сестра на въззивниците. В мотиви на решението си първостепенния съд е обсъдил показанията на св.
Димитрова в детайли, като всеки от тях, противно на поддържаното в жалбата твърдение, е ценил и кредитирал с оглед относимостта им към останалия доказателствен материал.
Показанията на тази свидетелка са били ангажирани от въззивниците като доказателство, целящо оборване на презумираното по отношение на приобретателя по сделката- въззивницата В. Димитрова знание за сключването й в увреда на въззиваемата Василева, в качеството й на кредитор на прехвърлителя по сделката въззивника Г. Димитров.
Именно на основание кредитираната част от показанията на свидетелката, първоинстанционният съд е приел, че наличието на тази, изискуема се за фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставка, не е опровергано в условия на пълно и главно, дължимо от въззивниците доказване.
Правилно и обосновано от съвкупността на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че като възмездно сключена между роднини от първа степен по възходяща права линия, сделката на разпореждане, с придобитите по наследство и принадлежащи в патримониума на прехвърлителя Г. Божинов ид. части от петте, индивидуализирани в предмет на сделката зем. имоти, е увреждаща интереса на ищцата, легитимираща се към дата на сключването й като кредитор с доказано по основание, размер и изискуемост парично вземане, дължимо й се от прехвърлителя по сделката - Г.Божинов в изпълнение на валидно сключен между тях Договор за аренда.
За страните е безспорно, а и от доказателствата се следва за установено, че на 29.VII.2014г. между възииваемата и въззивника Г.Божинов, в качеството му на регистрирало се като зем. производител физическо лице, е сключен Договор за аренда. В реквизит на този договор и сключеният към него анекс, страните са договорили арендно плащане, дължимо от въззивника-арендатор на въззивемата –арендодател в размер на 80лв/дка. В раздел II, т.2 от договора страните са предвидили, че плащането на арендата е дължимо от арендатора 2 на арендоателя в срок до 31.XII за съответната стопанска година. Т.е., падежът и изискуемостта на вземанията, легитимиращи въззиваемата като кредитор на въззивника, са договорно, а не съдебно установени, в какъвто смисъл е поддържаното от жалбоподателите възражение. Отделно от това, по делото са налице доказателства за предприети от въззиваемата действия по разваляне на договора поради неизправност на въззивника Димитров, на когото в тази връзка на 11.II.2016г. е била връчена нот. покана и предоставен срок за изпълнение на забавени задължения, в три дневен срок,считано от връчването й за изпълнение. Т.е., с настъпил на 14.II.2016г. падеж.
С постановено по реда на чл.422 ГПК и вл. в сила на 22.VII.2018г. Р.№1/20.II.2017г. по тд №42 по описа му за 2016, РОС е установил процесното вземане като дължимо и изискуемо, съгл. установените по ДА и нот. покана основание, срокове и условия за плащане. Т.е., датата на влизане в сила на постановеното по това дело Р.
№1/20.II.2017г няма отношение към изискуемостта на вземането, която е договорно установена и доказано настъпила преди дата на постановяването му, и преди дата на подаване на иницииращата го искова молба. Като по правилото на чл.422,ал.1 ГПК, исковата молба, инициирала воденото между страните производство по тд №42/2016 по опис на РОС, се явява подадена на 14.III.2016г.-дата на подадено по реда на чл.417 ГПК Заявление за заповед за незабавно изпълнение. По делото е приложено като писмено доказателство Удостоверение с изходящ № 10542/03.09.2019 г. на ЧСИ Г С, от което се установява, че въззивникът Г.Димитров не е изпълнил задълженията си към въззиваемата.
Атакуваната сделка на разпореждане е сключена между въззивниците и нот. удостоверена на 3.Х.2016г. Т.е., при доказано настъпила изискуемост на вземанията и при висящност на воденото между страните съдопроизводство по установяването им.
Както правилно е приел в мотиви на решението си и първостепенния съд възражението се явява неоснователно и по причина, че успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД не изисква вземането на увреденото лице (кредитор) да е ликвидно и изискуемо( в този см. вж. Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК).
В обобщение на изложеното, от фактическа и правна страна съдът в настоящото производство приема за безспорно, че кредиторовото качество на въззиваемата е възникнало преди длъжникът й –въззивника Г.Димитров да сключи със своята майка възмездно сделка на разпореждане с принадлежащи в патримониума му права.
В предмет на сделката е въведено право на собственост върху придобити по наследство от прехвърлителя ид. части от пет, подробно индивидуализирани зем. имота. В срок за отговор по чл.131 ГПК и във въззивната си жалба, оспорвайки основателността на предявения срещу тях иск, въззивниците твърдят несеквестируемост на имуществото, въведено в предмет на атакуваната като относително недействителна сделка на разпореждане. Па правило, цялото имущество на длъжника е секвестируемо като в чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения, с които определени имуществени права на длъжника са обявени за несеквестируеми. Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на длъжници - физически лица. Възражението за несеквестируемостта на имуществото е предвидено като средство за защита срещу предприети по отношение на него действия на принудително изпълнение. Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Като институт на материалното право несеквестируемостта е уредена и дефинирана с императивни норми. Несеквестируемостта почива на непрехвърлимостта на правото - по естеството му или като въведена от закона в полза на длъжника, като в последния случай той може да се откаже от нея, като сам прехвърли имота.
Съгласно чл. 444, т. 5 ГПК несеквестируемо имущество са земите на длъжника-зем. стопанин с площ общо до 5дка. От съдържанието на нот. акт, удостоверяващ сключването на процесната сделка е видно, че въведените в предмет на разпореждане права не сочат на дефинираната в чл.444, т.5 ГПК несеквестируемост. На следващо 3 място, за да приеме така направеното от въззивниците възражение за неоснователно, в този си състав съдът съобрази, че това имущество е излязло от патримониума на длъжника по негово разпореждане. Когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му( в този см. вж. практика на ВКС по чл.290 ГПК - Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г.; Решение № 855/04.12.2003 г. по гр. д. № 123/2003 г. на ВКС, IIг.о. )
Тази фактическа обстановка се явява установена и от първоинстанционния съд. Въз основа на нея, правилно и в съответствие с приложимия материален закон, ИРС е приел, че са налице кумулативно изискуемите се по см. на чл.135 ЗЗД предпоставки за прогласяване относителната недействителност на сключената между въззивниците възмездна сделка на разпореждане, с която в уведа на въззиваемата е намалено имуществото, с което като кредитор би могла да удовлетвори вземанията си срещу прехвърлителя по сделката. В съответствие с вменената й доказателствена тежест същата установява качеството си на кредитор с неудовлетворено от длъжника вземане, както и факта на извършените от последния действия на разпореждане с притежавано в собственост недвижимо имущество, служещо по см. на чл. 133 за обезпечаване вземанията на кредиторите му.
Според правилото на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които неговият длъжник го уврежда, стига при осъществяването им длъжникът да е знаел за увреждането.
Разпечатката съдържа 41 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fb826cb-5957-4864-9efb-c8829fbad551