Решение № 5306 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5306 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510747 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11869 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 67990/2022 г. Софийският районен съд е осъдил А. Г. В. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1356,92 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находяща се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 408623, за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 299,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г., сумата 13,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до изплащането на вземането. Отхвърлил е иска за главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлина енергия за разликата над уважения размер от 299,65 лв. до пълния предявен размер от 300,51 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и изцяло иска за сумата 3,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 18.11.2022 г. Всяка от страните е осъдена за заплати на насрещната страна разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

1

Решението в осъдителните му части е обжалвано от ответника като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излага оплакване за неправилно приложение на всички законови разпоредби при постановяване на обжалваното решение. Поддържа се, че видно от приетото по делото заключение на ССчЕ погасени с извършените от ответника плащания в размер на 621,09 лв. са не само задълженията за периода от м. 2019 г.- до м. 11.2019 г., но са погасени по давност задълженията с падеж до 14.12.2019 г. С оглед на това жалбоподателят счита, че могат да се претендират само суми за топлинна енергия и дялово разпределение, начислени и отчетени за периода от м.12.2019 г. до м.04.2020 г. Оспорва изцяло претенцията за дължими суми за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., с довод, че процесният имот не е бил обитаван в този период, съответно в него не е ползвана топлинна енергия. Въззивникът навежда и довод, че неправилно е приета претенцията на ищеца, основана на обща фактура № **********/31.07.2020 г., като оспорва получаването на тази фактура и дължимостта на сумите, описани в нея. Сочи също, че е налице несъответствие между претендираната от ищеца цена на иска в общ размер на 1673,70 лв. и представените от ищеца документи – обща фактура № **********/31.07.2020 г. и извлечение от сметка.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителните му части и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят исковете.

Въззиваемаа страна „Топлофикация – София” ЕАД не е представила отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред съда оспорва същата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Третото лице-помагач „Бруната България” не е взело становище по въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу А. Г. В. искове за заплащане на следните суми: сумата 1356,92 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер 408623, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на вземането; сумата 300,51 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 18.11.2022 г.; сумата 13,04 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.

07.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането; и сумата 3,23 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение от 31.01.2020 г. до 18.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на описания топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и същият е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия в периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., както и услугата дялово 2 разпределение в периода от м. 12.2019 г. до м.07.2020 г., но не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимата такса за дялово разпределение.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, станали изискуеми преди 14.12.2019 г.

Ответникът не оспорва, че е собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, и че е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Възразява, че не дължи претендираните суми за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумите за дялово разпределение, тъй като в този период процесният имот не е бил обитаван, съответно в него не е потребявана топлинна енергия. Оспорва получаването на общата фактура № **********/31.07.2020 г. и дължимостта на сумите, описани в нея. Сочи, че представените с исковата молба документи не доказвате категорично потребяването на топлинна енергия в процесния период. Излага и възражение, че е налице несъответствие между претендираната от ищеца цена на исковете и представените от него доказателства – обща фактура № **********/31.07.2020 г. и извлечението от сметка.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната” ООД. Третото лице не е изразило становище по исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Не се спори между страните, а се установява от представените нотариални актове, че в процесния период ответникът е бил собственик недвижим имот, представляващ апартамент № Г 2.3, находящ се на ет.2 в жилищна сграда – блок № 282, в ж.к. „Дружба 2” в гр. София, който имот е топлоснабден.

В качеството му на носител на правото на собственост върху топлоснабдения имот през процесния период ответникът е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и като такъв е бил длъжен да заплаща цената на доставяната в имота топлинна енергия.

Качеството клиент /потребител/ на топлинна енергия, респ. задължението за заплащане на доставяната топлинна енергия, не е обусловено от фактическото обитаване на имота, поради което възражението на ответника, че имотът не е бил обитаван в процесния период, е неотносимо към преценката за дължимостта на претенираните суми.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично 3 известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение ОУ – 1/27.062016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Бруната” ООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от приетото като неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза и представените от третото лице индивидуална справка и формуляр за отчет. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които 4 са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.

Според заключението на СТЕ, в имота на ответника в процесния период е имало монтиран апаратен топломер, но не имало монтиран водомер за топла вода. При посещение от фирмата за дялово разпределение на 30.05.2020 г. е установено, че топломерът е наводнен и не работи. Това се установява от представения формуляр за отчет, който е подписан от абоната. Предишният водомер е било демонтиран на 31.10.2019 г. и крановете са затворени, но не е запечатана топлата вода. За периода 2019-2020 г. за отопление е изчислен среден разход на база предходен период. За периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. разходът на топла вода е изчисляван на 2 бр. потребители при норма 140 л. на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. След 01.11.2019 г. разходът на топла вода е изчисляван на 4 бр. потребители при норма 140 л. на потребител за едно денонощие. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана през процесния период от ФДР съобразно приложението към чл. 61, т. 7.2 от Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В табличен вид в заключението на СТЕ са посочени начислените ежемесечни суми за топлинна енергия по прогнозни данни на ФДР по отделни компоненти – за отопление на имот, за БГВ и отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, действащите цени на топлинната енергия за съответние период, общата стойност на начислените суми по прогнозните месечни сметки, както и сумите за изравняване, отнесени към отделните компоненти. Общият размер на начислената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на 2208,33 лв.