Решение № 444 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Петя К.а

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200801 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Постъпила е жалба от подс. А. Г. срещу решение № 75 от 18.05.2023 г. на апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 24/2023 г. по описа на същия съд, с претенция за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или изменение на атакуваното решение и преквалифициране на деянието по чл. 251 НК.

В жалбата се твърди нарушение на материалния и процесуалния закони.

Сочи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в изграждане на изводите за наличие на всички признаци на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК само на самопризнанието на подсъдимия, което е в противоречие с чл. 116, ал. 1 НПК. Настоява, че от факта, че е дългогодишен шофьор на автобус и регулярно преминава през ГКПП на Р Турция и Р България не означава, че познава в детайли митническите правила на двете държави за пренос и превоз на стоки, пари, ценности, както и задължението да ги декларира при преминаване през границата. Смята, че няма доказателства за това да е прочел указателните табели, че владее в достатъчна степен български и английски език, нито че митническите служители владеят турски език и извежда липсата на пряк умисъл за извършване на престъплението контрабанда. Дори и да е съзнавал противоправността на деянието ставало 1 дума за престъпление по чл. 251 НК. Намира за голословен изводът, че предметът на престъплението бил с търговско предназначение и само от количеството му не се налага подобен извод. Акцентира, че не упражнява търговска дейност и не е установена връзка с лице, което би ползвало накитите за търговия, а е дал обяснения, че са предназначени за дарове за семейно тържество. Твърди, че от факта на променените му обяснения не следва да се правят изводи в негова вреда. Затова смята, че е нарушен и материалния закон.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Защитникът на подс. Г. - адв. К. заявява, че е уведомил подзащитния си за датата и часа на съдебното заседание пред ВКС и изразява желание жалбата да се уважи по съображенията, изложени в нея.

Подс. Г., редовно призован чрез защитника си, не се явява.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 28 от 28.10.2022 г. на окръжен съд – Хасково, постановена по НОХД № 494/2022 г., подс. А. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на тридесет хиляди лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода било отложено с пет годишен изпитателен срок.

На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата бил отнет предметът на престъплението - златни накити с общо нетно тегло 7487,79 г, а веществено доказателство - 1 брой полиетиленов плик бил унищожен.

Подс. Г. бил осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 75 от 18.05.2023 г. по ВНОХД № 24/2023 г. присъдата на окръжен съд – Хасково, постановена по НОХД № 494/2022 г. по описа на същия съд, била потвърдена.

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Не е налице претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съдебен състав, като той е спазил и процесуалните правила, свързани с доказването. Доводите, че обвинението е недоказано и почива единствено на самопризнанието на подсъдимия не могат да бъдат споделени.

Към обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, дадени във фазата на досъдебното производство, инкорпорирани в доказателствената маса чрез съответния процесуално правен механизъм, и почти изцяло преповторени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като доказателствени средства, които подкрепят обвинението, несъмнено 2 следва да бъдат прибавени протоколите за разпит в качеството на свидетели на митническите служители П., П. и М., на другия шофьор на автобуса – Б., протокол за извършена митническа проверка на 10.07.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства – на автобус марка „ Mercedes – Benz“ с регистрационен № ******** и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства – стоки от жълт метал и фотоалбум към него, автотехническа оценителна експертиза и стоково-оценителна експертиза, справка за задграничните пътувания на А. Г., които еднозначно указват на законосъобразност на изводите за доказаност на обвинението и авторството на деянието. В този смисъл не е нарушена разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК.

Неоснователно е и възражението, че не било доказано, че подс. Г. познавал българското законодателство, че е прочел табелите, указващи необходимост от деклариране на превозваните от него стоки пред митниците и че знаел български или английски език, а митничарите - турски, така че да се разберат. В тази насока отношение имат показанията на митническите служители П. и П., на другия шофьор Б., на собственика на фирмата, притежаваща автобуса, управляван от Г. – свид. Балкан, както и справката за задграничните пътувания на Г.. Освен това, сам подсъдимият в разпита си пред окръжния съд е пояснил, че пътува 4 – 5 пъти месечно между Р България и Р Турция, че на границата има табели, които сочат какво трябва да се декларира. Следователно, не може да бъде споделено оплакването за неразбиране между подсъдимия и митническите служители или незнание от негова страна в детайли на митническите разпоредби на двете държави и от там на задължението да декларира пренасяните стоки.

Изводът на апелативната инстанция, както впрочем и на окръжния съд за наличие на обективната и субективната страна на деянието не е базиран на обстоятелството, че подс. Г. е променил обясненията, които е дал в двете фази на процеса, както подсъдимият смята в жалбата си. Както е добре известно, привлеченото към наказателна отговорност лице може не само да дава обяснения по всяко време на делото, но и те да са със съдържание, което според даващия ги най-добре би обслужило неговото положение в процеса – по защита на свои права и законни интереси. Тъкмо така се е случило и по настоящото дело. И в двете фази на производството подс. Г. се е възползвал от правото си да даде обяснения по обвинението. И в досъдебната фаза, и пред окръжния съд, той не отрича факта, че сам е укрил златните накити в помещение на двигателя на автобуса. Разликата в обясненията му е в това дали Г. е поръчал на друг човек направата на тайника; относно предназначението на златните накити и сумата, срещу която се е съгласил да извърши деянието, като последното е правно ирелевантно. Като е кредитирала по-близките по време до деянието обяснения на Г., а не тези, дадени пред съда, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила, т. к. това е не само нейно право, но същевременно е разяснила защо е постъпила така. В тази връзка, не от факта на частична промяна на обясненията на Г. са направени изводи в негова вреда, а той е намерен за виновен по вмененото му обвинение по причина, че първите депозирани обяснения са преценени от апелативния съд за достоверни и на 3 тях се е доверил. Обясненията му пред окръжния съд са били отхвърлени от инстанциите по фактите само в частта, в която Г. е отрекъл да е ангажирал човек, който да изработи тайника, че не помни дали сам го е направил и в частта, в която е заявил, че откритите златни накити били предназначени за подаръци за сватба.

От факта на укриване на златните накити – в специален тайник до двигателя на автобуса, от начина на опаковане на самите вещи – облепен с тиксо найлонов плик, от тяхното количество като брой, вид, тегло и цена, а именно - 235 бр. златни пръстена, 651 бр. златни медальона, 251 бр. златни гривни, 227 бр. златни синджира, 170 бр. златни колиета, 1 златна диадема, 3 бр. златни колана, 383 бр. златни обици, 22 бр. златни гривни с конец, 51 бр. златни пръстени с диамант, 23 бр. златни пръстени с естествени камъни, 23 бр. златни колиета с естествени камъни и 24 бр. златни обици с естествени камъни – вещи с общо нето тегло от 7487,79 г на стойност 825804,18 лв. се извежда търговското предназначение на вещите, независимо от обстоятелството, че по делото няма доказателства поначало подсъдимият да се занимава с търговска дейност и да не е установена връзка с лице, което би ползвало накитите за търговия. Това не е и задължително. Не всякога от факта на упражняване на търговска дейност се налага извод за пренасяне на стоки през границата с търговска цел и обратното - лице, което поначало не извършва търговия може да пренесе стоки през границата на страната с търговка цел. Тъкмо такъв е коментираният случай.

Следователно, доказани са както обективния признак на деянието, оспорван от Г. – стоките са предназначени за търговски цели, така и субективната страна на престъплението, защото, ако не знаеше, че деянието му е противоправно, не би поръчал изграждането на тайник и не би поставил стоките в него, както и би ги афиширал пред митническите служители при извършената проверка.

Затова, изводът на съда за доказаност на обвинението е подкрепен с достатъчно доказателства, установяващи съставомерността на деянието и неговият автор.

Няма съмнение и относно правната квалификация на деянието.

Правилно подсъдимият е осъден по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК.

По делото е установено по безспорен начин пренасянето през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, на недекларирани от подс. Г. златни накити - над 7 кг, разпределени в 28 бр. пакета, като вещите са на много висока стойност – над 800 000 лв. Те не само са били недекларирани от подс. Г., но и съзнателно са били укрити от него в нарочно пригоден тайник до двигателя на автобуса. Подсъдимият пряко е целял да запази в тайна от митническите органи вида, количеството и предназначението на пренасяните стоки, поради което неоснователни са и претенциите за преквалифициране на деянието в друго престъпление, в частност – това по чл.

251 НК. Количеството на златните изделия изключва те да са били предназначени за лични нужди и подкрепя извода на двете долустепенни съдилища за това, че са били за търговска цел. По изложените съображения деянието на подс. Г. не може да бъде квалифицирано като престъпление по 4 чл. 251 НК. В този смисъл са Р № 496-2010-I н. о. ВКС, Р № 21-2021-I н. о.

ВКС и други.

Следователно, не е допуснато и нарушение на материалния закон.

В жалбата на подс. Г. няма направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което настоящата инстанция не следва да се занимава с този въпрос.

С оглед разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК на подсъдимия следва да бъде предоставен превод от решението на касационната инстанция на турски език.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 18.05.2023 г. на апелативен съд Пловдив по ВНОХД № 24/2023 г.

Решението е окончателно.

Да се извърши превод на решението на турски език и да се връчи на А.

Г..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5