Решение № 5554 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5554 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110154973 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника С. А. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ... надпартерен, ап. 43, с ..., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира, както следва: 752,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 138,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2022 г.; 34,61 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., 6,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 36996/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение 1 по чл. 410 ГПК от 15.07.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. А. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че няма сключен писмен договор с ищеца, като още за сезон 2005 г. – 2006 г. го е уведомил, че не желае да ползва услугите му за доставка на топлинна енергия. Позовава се на протокол от 19.10.2012 г., в който е удостоверено демонтирането и затапването на находящите се в имота му 3 броя радиатори, както и на издаден въз основа на него констативен протокол от 01.11.2012 г. на „... Позовава се и на Директива № 83/2011 г. за защита на правата на потребителите, която е транспонирана в българското законодателство. Оспорва таксата за сградна инсталация. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т... изразява становище, че в рамките на исковия период дяловото разпределение е било законосъобразно извършено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът С. А. К. се легитимират като изключителен собственик на процесния недвижим имот, респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред това е така с оглед данните, удостоверени в представените нотариални актове съответно № 142, том I, нот. дело № 147/06.06.2002 г. и № 114, том I, нот. дело № 110/31.05.2006 г. /л. 14-17 от делото/ и удостоверение за родствени връзки с изх. № СОА23-ВУ51-137/09.02.2023 г., издадено от Столична община /л. 77 от делото/, както и факта, че в открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. ответникът К. е признал, че считано от 2005-2006 г. е собственик на процесния апартамент № 43.

Ето защо, съдът приема, че именно той се явява и потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да отговаря за задълженията във 2 връзка с ползването му, включително и за това за цената на доставената до него и потребена такава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 28.08.2002 г., списък към него и договор /л. 19-22 от делото/, представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л.

83-88 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.

„Младост-3“, бл. 327, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ...

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.

Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Експертът изрично е отразил в изготвеното от него заключение, че в имота няма работещи радиатори, тъй като са били демонтирани, като отчетената за периода топлинна енергия касае единствено тази от щранг лирата в банята, битово гореща вода и отдадената от сградната инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база отопляемия обем на жилището. Вещото лице изяснява, че монтирането на топлинен разпределител върху щранг лирата е технически невъзможно поради липсата спирателна уредба между отделните етажи, поради което инсталираната мощност от щранг лирата се 3 определя по изчислителен път по максимален специфичен разход на сградата. Отдадената от това тръбно отоплително тяло /щранг лира/ топлинна енергия съдът приема, че се явява компонент от общо начислената такава, и тя се дължи от потребителя, наред с отдадената от сградната инсталация, като в подкрепа на такъв извод е разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗЕ, която дава легална дефиниция на понятието отоплително тяло. Експертизата изяснява още, че сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой водомер, който е редовно отчетен, като в хода на делото ответникът изрично е признал, че се е случвало да потребява такава в имота си. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 148 куб. м. и този на етажната собственост – 7 401 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 739,54 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури /809,89 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /70,35 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.