Определение № 222 от 20.07.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Шумен , 20.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мариана Ив. Георгиева

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500294 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 265756/27.05.2021г. депозирана от Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв. Д.А. О. от АК – Х. срещу разпореждане № 261214 от 10.05.2021г. по ч. гр. д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен, с което изцяло е обезсилена Заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен.

Жалбоподателят, счита така постановеното разпореждане за неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. За да постанови обезсилването на заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд е приел, че неподаването на становище от заявителя съгл. чл. 414а, ал. 4 от ГПК, е достатъчно основание за обезсилването на заповедта за изпълнение срещу длъжника Т. К. Д.. Излага, че съгл. разпоредбата на чл. 414а от ГПК длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или цялото задължение или задължителното първо условие за провеждане на действието на разпоредбата на чл. 414а от ГПК е задължението по заповедта, да е изплатено след получаване на поканата до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта. В така подаденото възражение от длъжника, не се твърди същият да е изпълнил част или цялото задължение, след връчването му на заповедта за изпълнение, а с описаното в него признава, че дължи, но в по малък размер, като посочва, че е получил сумата от 2500 лева и единствено оспорва срока за връщане на получените суми. Посочва, че и до 1 подаването на настоящата жалба, предоставените в заем суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, не са върнати на заявителя. Отделно от това, сочи, че при аналогичен случай срещу същия длъжник при абсолютно същото подадено възражение, му е било указано, в едномесечен срок да подаде иск за установяването на вземането си, както би следвало да стори и настоящия заповеден съд, а не да обезсилва заповедта. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане, с което се обезсилва изцяло издадената заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д.

№ 2656/2020г. по описа на РС – Шумен.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, не взема становище по същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира и за основателна, поради следните съображения.

По ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС - Шумен по подадено от заявителя Н. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., заявление по чл. 410 от ГПК, е била издадена заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. срещу длъжника Т. К. Д. с ЕГН ********** от с. С. за сумите от 1000 евро и 1000 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 500 лева разноски по делото, от които 60.00лева – д.т. и 440.00 лева – адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на длъжника на 15.03.2021г., като на 15.04.2021г. същият е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК (по утвърдена бланка), в което възражение е посочил, че не е подписвал договор за заем със заявителя, включващ лихви и срок за връщане, но е получил от него левовата равностойност на 2500лева, като са се договорили да ги върне когато може, след оздравяване. Изложил е, че средствата ги е получил за животоспасяващо лечение и ще ги възстанови съгласно устните им договорки в най - скоро време. Към възражението е приложил, решение на ТЕЛК и удостоверение за настоящ адрес. На 16.04.2021г. първоинстанционния съд е разпоредил да се изпрати препис от възражението на заявителя, с указания, че може да подаде отговор в тридневен срок.

Отговор от заявителя не е подаден, поради което, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е обезсилил изцяло така издадената заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен, тъй като е приел, че е подадено възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК, с твърдение за 2 плащане на исканата от заявителя сума и след като в указаният срок, заявителят не е подал становище, то съобразно чл. 414а, ал. 4 от ГПК, само на това основание, заповедта за изпълнение, следвало да се обезсили изцяло.

Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно.

Действително, при подадено възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, заповедният съд има правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено плащане от длъжника/, без да се разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, щом като в 3дневния срок по ал.3 на чл.414а о т ГПК, не е постъпило становище от заявителя, какъвто обаче настоящият случай не е.

В така подаденото възражение, длъжникът нито твърди, че е платил част или изцяло задължението в сроковете и по реда на чл. 412 т. 8 от ГПК, нито че е платил преди подаването на заявлението в съда, за да може заповедният съд да приложи разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК. От изложеното в така подаденото възражение, се установява, че по същество същото има характер на такова по чл. 414 от ГПК, независимо, че е попълнена бланка на възражение по чл. 414а от ГПК, тъй като в него длъжникът твърди, че дължи на заявителя само сумата в размер на 2500 лева, но не и твърдение, че е платил част или цялата сума. Поради несъответствието между подадената от длъжника бланка по чл. 414а от ГПК (която се подава при плащане на претендираната сума) и обстоятелствата изложени в нея, които в случая са за недължимост на претендираната сума (възражение по чл. 414 от ГПК), първоинстанционния съд, е следвало да изиска от длъжника уточнение, дали подаденото от него възражение, е такова по чл. 414а от ГПК или по чл. 414 от ГПК, доколкото и правните последици от подаването на двете възражения са коренно различни.

В производство по проверка редовността на заявена претенция и в изпълнение на провомощия си, регламентирани с разпоредбата на чл.101 ал.1 от ГПК - да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, първоинстанционния съд, е следвало първо да укаже на длъжника в определен срок, да отстрани нередовността на възражението си, като посочи ясно и недвусмислено, в какво се изразява възражението му срещу издадената заповед и по кой ред подава възражени e (по чл. 414а или 414 от ГПК) и едва след отстраняване на нередовността на извършеното от длъжника процесуално действие, е следвало да даде указания на заявителя, с оглед направеното от длъжника уточнение.

Съдът следи служебно за допустимостта на предприетите от страните 3 процесуални действия и на основание чл.101 ал.1 от ГПК, е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и да посочи начина на поправката , както и да определи подходящ срок за извършването й.

Обжалваният пред настоящата съдебна инстанция, съдебен акт е постановен при дерогиране на соченото процесуално задължение на съда.

Съдът е формулирал констатаци и за процесуална допустимост на депозираното възражение по реда на чл. 414а от ГПК, без д а предприеме дължимите действия по чл.101 ал.1 от ГПК по отношение на отстраним порок на процесуалното действие.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като на длъжника се дадат указания, да посочи, какъв е характера на подаденото от него възражение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 261214 от 10.05.2021г. по ч. гр. д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен, с което изцяло е обезсилена Заповед за изпълнение № 260322/27.11.2020г. издадена по ч.гр.д. № 2656/2020г. по описа на РС – Шумен и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за извършване на необходимите процесуални действия, съгласно дадените по – горе указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4