Решение № 52 от 28.06.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Царево, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100089 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия ***, с адрес на кантора и съдебен адресат:

*****, в качеството на пълномощник на И. А. А. с ЕГН **********, адрес в ****, против „****“ ***, ЕИК ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че клаузата съдържаща се в чл. *, ал. *от **** № **- ***сключен между ищцата и „****“ ***, ЕИК ***, които предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на ***лева и клаузата съдържаща се в чл. *ал. *от ****** № ******сключен между ищцата и „****“ ***, ЕИК ***, която предвижда заплащането на неустойка в размер на ***лева, са нищожни на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл.

143, ал.1 от ЗЗП. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „****“ ***, ЕИК ***, да заплати на ищеца, сумата в общ размер на ***лева, представляваща заплатена от ищеца сума по недействителни клаузи по **** № ****- ****г. а именно за неустойка в размер на ***лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на ***лева, или общо ****лева получена от ответника без правно основание. Да заплати на ищеца направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от 1 исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил исковата молба и е депозиран писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за *****№ ***- ****сключен между ищцата и ответното дружество, като съгласно чл. *, ал. *от договора, ищцата трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на ****лева. Сочи се, че съгласно чл. *от ****ищцата трябва да върне сумата по кредита, с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на ****лева, при сума на получаване е размер на ***лева, при ГПР ***%, годишен лихвен процент ***% и лихвен процент на ден **при срок на връщане на кредита от ** на брой вноски. Според исковата молба, в чл. *, ал. *от ****, е предвидено и заплащането на неустойка в размер на ****лева, като по този начин общата сума, която ищцата следва да заплати, е в размер на ****лева. Сочи се, че клаузата съдържаща се в чл. *, ал. *, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на ***лева и клаузата съдържаща се в чл. *, ал. *, която предвижда заплащането на неустойка в размер на ***лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал.

4 от ЗПК, вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Исковата молба е приета от съда и изпратена на ответника.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че претенциите на ищцата за неоснователни. Ответника сочи, съгласно разпоредбата на чл. *от ***, ищцата се е съгласила и задължила в срок до три дни от подписването му, да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него.

Твърди, че с изискването за предоставяне на едно от двете посочени в ****обезпечения, по никакъв начин не се изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон и не са нарушени добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Сочи, че Законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката, като в настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Твърди се, че размерът на неустойката не е твърде висок поради по-голям риск, т.е. кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка. Твърди се, че не е налице заобикаляне на закона- на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че уговорената с чл.*, ал. *от ****неустойка, не представлявала скрита лихва и не следвал да се включи при калкулацията на ГПР. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. Според ответника, тази 2 такса не противоречи на добрите нрави и не заобикаля закона.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени становища по делото.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен ***** № ********, като съгласно чл. *, ал. *от ***, ищцата трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на ****лева.

Няма спор, че съгласно чл. *от ***** ищцата трябва да върне сумата по кредита, с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на ****лева, при сума на получаване е размер на ***лева, при ГПР ***%, годишен лихвен процент ***% и лихвен процент на ден **при срок на връщане на кредита от **на брой вноски.

Няма спор, че в чл. *, ал. *от ****, е предвидено и заплащането на неустойка в размер на ***лева, за непредоставяне на обезпечение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Предявените искови претенции в условията на евентуалност са допустими, като неоснователно се явява възражението за недопустимост направено от ответника в отговора на исковата молба. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка 3 за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор или част от него, е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на договора или част от него, правното му положение е смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира следното:

На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. *от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружествокредитодател не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за потребителските кредити /Вж. Решение № **-**от ***г. по гражданско дело № ***, по описа за ***год. на Окръжен съд- ***/.

Отделно от това, съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.

По отношение на претенцията за заплащане на сума, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, съдът намира следното:

В правната доктрина и константната съдебна практика, безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип- било той изрично формулиран- или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /Решение № */ **г. по т.д. № ***/ **г. Решение № **/ ***г. по 4 гр.д. № **/ **г. Определение № **по т.д. № ***/ ***г. и мн. др./. Според Тълкувателно решение № */ ****г. по т.д. № */ **г. на ***на ***, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието предполага еквивалентност на престациите и при явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Свободата на договарянето, разписана в нормата на чл. 9 от ЗЗД, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

В настоящия случай, ищеца дължи неустойка, която неустойка е предвидена, при непредоставяне на обезпечение. Според съда, клаузата за дължимостта на неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите, дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № *от ***г. по т. д. № */ **г. на ***на **, а именно, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № ***/ ***г. на **по т.д. № ***/ ***г./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя, да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора- поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка.