Определение № 344 от 25.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. София, 25.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20231001000334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.539, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Футболен клуб Малеш“ – ЕИК 205083176, чрез адв.Й. М. от САК насочена против Определение № 856/14.03.2022 г., постановено по ч.т.д. № 204/2022 г. по описа на СГС, ТО, с на осн.чл.539, ал., т.1 ГПК производството по посоченото дело пред СГС е прекратено по отношение на частния жалбоподател, поради оттегляне на молбата му за свикване на Общо събрание /конгрес/ на БФС.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че в случая СГС неправилно приел, че производството пред него следвало да се прекрати въобще, а не само по отношение молбата на жалбоподателя, а въобще, защото броя на клубовете, които внесли искането за свикване на общо събрание на БФС не покривал изискването за 1/3 от общия брой членове. В този смисъл и последващо общо събрание би било свикано при нарушена процедура, респ. – до незаконосъобразно провеждане на общото събрание на сдружението.

По тези съображения е поискано от настоящата инстанция отмяна на обжалваното определение, с произтичащите от това правни последици.

Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Частната жалба на ФК“Малеша“ е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт /арг. от чл.539, ал.2 ГПК/ от един от молителите по развиващото се охранително производство, който е адресат на обжалвания акт, с правен интерес от атакуването му.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Данните по първоинстанционното дело сочат, че охранителното производство по реда на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ е било инициирано по молба едновременно от множество футболни клубове, в качеството им на членове на сдружение „Български футболен съюз“, сред които и частния жалбоподател, с която е било поискано от съда да свика Общо събрание /Конгрес/ на сдружението, на 18.03.2022 г.

След образуване на делото на 10.03.2022 г., сдружение „Футболен клуб Малеш“ е 1 депозирало по делото молба , в която е заявило, че е оттеглило с нот.заверена декларация искането си да свикване на ОС на БФС.

Оттеглянето станало преди подаването на тази молба.

Заявено е, че на молителя е известно, че и други клубове са от сторили същото.

Като изрично уведомило съда, че оттегля искането си по чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ за свикване на ОС на БФС на 18.03.2022 г., сдружението е поискало от съда да прекрати производството по отношение на него.

Произнасяйки се с обжалваното определение по молбата на осн.чл.539, ал.1 ГПК СГС е прекратил пред себе си производството по чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ по отношение на молителя „Футболен клуб Малеш“.

Според решаващия въззивен състав действайки по горепосочения начин първоинстанционният съд се е придържал стриктно към приложимите за казуса съдопроизводствени правила и оплакванията в обратната насока в частната жалба са несъстоятелни.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че производството по чл.26, ал.1, изр.второ ЗЮЛНЦ е охранително. Поради тази си правна същност производството се характеризира като едностранно - развива се само с участието на молителя и съда и безспорно – няма друго лице, чиято правна сфера да бъде засегната, и което да е легитимирано да участва като насрещна страна.

Същото се регламентира както от общите правила за охранителните производства по чл.530 чл.541 ГПК така и от специалните правила на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ.

В рамките на това производство не се дава защита на накърнено гражданско право, а се оказва съдебно съдействие при упражняване на граждански права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици.

В случая частният жалбоподател – молител в охранителното производство, е поискал издаването на такъв акт – определение на съда, с което да бъде свикано ОС на БФС на конкретно посочена дата.

Обстоятелството, че освен него, молби в тази насока са подали и други лица обаче не влияе върху преценката на съда относно допустимостта на молбата, а на нейната основателност, предвид че преценката на съда относно наличието или липсата на условието за издаване на искания акт е такава по същество и се извършва след събиране на доказателства относно фактите, релевантни за издаване на искания охранителен акт.

Преди извършване на такава преценка обаче частният жалбоподател е десезирал компетентния съд, като е оттеглил молбата си, с която е поискал издаване на охранителен акт.

Съобразявайки се с това негово изрично изявление /направено в писмена форма – л.10 от настоящето дело/, и при стриктно приложение на съдопроизводственото правило, закрепено в чл.539, ал.1 ГПК, вкл. – при зачитане диспозитивното начало на охранителното производство, първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на молителя.

Въззивната инстанция счита, че неговият акт, като съобразен с всички относими към релевантия въпрос относно прекратяването на процесното охранително производство обстоятелства, е правилен.

Оплакванията на частния жалбоподател в обратната насока не могат да бъдат споделени, предвид че същите не държат сметка за едностранния характер на охранителното производство, в рамките на което съдът прави преценка относно предпоставките за допустимост на същото по отношение на всеки един молител по отделно.

Дали са налице основания за прекратяване на образуваното такова в случая и по отношение на останалите молители, членове на сдружението БФС, подали молби с искане за постановяване на охранителен акт с идентично съдържание, каквато е подал първоначално и ФК“Малеш“, е въпрос на преценка от страна на компетентния съд, при съобразяване на всички факти и обстоятелства, относими към него.

2

Становището на частния жалбоподател по този въпрос е ирелевантно, доколкото, от една страна - същият изрично е десезирал съда от искането си за постановяване на охранителен акт по отношение на него, а от друга –той няма качеството на процесуален субституент на останалите молители в производството /изричното му уточнение в тази насока и липсата на доказателства за противното/, поради което и не е активно процесуално легитимиран да извършва процесуални действия от тяхно име, вкл. като отправя искания на съда за прекратяване на образуваното охранително производство и по отношение на тях.

Само за пълнота следва да се посочи, че ако възникне спор относно законосъобразността на свикано ОС на сдруженията с нестопанска цел, вкл. и в хипотезата на чл.26, ал.1, изр.второ ЗЮЛНЦ, поради съмнения относно това дали искането до съда за свикване на общото събрание е направено от една трета от членовете на сдружението, то същия се разрешава в производство по реда на чл.25, ал.6, във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, което е спорно и двустранно, а не в охранителното производство по чл.26, ал.1, изр. второ ЗЮЛНЦ.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд, ТО, V-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 856/14.03.2022 г., постановено по ч.т.д. № 204/2022 г. по описа на СГС, ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3