Решение № 7088 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7088 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100513413 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ю.Б.” АД - длъжник по изпълнително дело № 20248600402010 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 160026/05.08.2024г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение и за намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателя т поддържа неправилност на постановеното акт за разноските. Сочи, че към поканата за доброволно изпълнение не е приложен препис от постановлението за разноски от 19.06.2024г., с което са приети в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, както и е определен размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Освен това в същото постановление не били изложени никакви мотиви защо органът по принудително изпълнение приема за дължим този размер на адвокатския хонорар. Излага доводи, че в случая адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на предоставената от процесуалния представител защита и съдействие в 1 производството. Поддържа, че приетите в Наредба № 1 от 2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. С оглед изложеното счита за разумно, съразмерно, законосъобразно и съответно на положените от процесуалния представител на взискателя труд и усилия, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане, като адвокатското възнаграждение да бъде намалено от 1 000 лева до справедливия размер от 600 лева, а пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена от 1 636, 37 лева до справедливия размер от 1 564, 37 лева.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК в зискателят А.Т.С. е подал възражение, с което се оспорва основателността на депозираната жалба. Поддържа становище, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като приетото за събиране адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на предприетите действия по събиране на вземането. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20248600402010 по описа на ЧСИ В.М. , с рег. № 8 6 0 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от А.Т.С. от 18.06.2024г. срещу „Ю.Б.” АД, за принудително събиране на присъдените с изпълнителен лист по гр.д. № 660/2021г. по описа на РС – Кюстендил суми, както следва: 10 059, 29 лева – платена без основание сума по договор за потребителски кредит от 30.01.2008г., ведно със законната лихва от 09.04.2021г., както и съдебни разноски в производствата пред първоинстанционния съд, въззивния съд и пред ВКС, както следва - в размер на 2 216, 77 лева, в размер на 911, 50 лева и в размер на 1 200 лева. Молбата е депозирана чрез адв. Б.Г., към която е представено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. В молбата е направено искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените суми, ведно с дължимия адвокатски хонорар. Направено е искане за изпращане на 2 покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и за налагане на запор върху вземанията на ответника по банкови сметки.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 20.06.2024г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 20 883, 08 лева, включително за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 1 000 лева и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 636, 27 лева с ДДС.

На 19.06.2024г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

Не е спорно, че на 27.06.2024г. в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил по сметка на съдебния изпълнител целия размер на дължимата сума от 20 939, 08 лева, което се установява от представеното преводно нареждане от 27.06.2024г.

На 25.06.2024г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направено е искане за намаляване на същото до размер на сумата от 200 лева и като последица от същото за преизчисляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №

160026/05.08.2024г., получено от длъжника на 07.08.2024г., съдебният изпълнител е отхвърлил възражението за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение, включено в разноските по изпълнителното дело.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК /жалбата е подадена по пощата на 21.08.2024г./, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК / изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

3

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.

По отношение на приетото за събиране адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на 4 адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева за процесуално представителство в производството.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ . Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи единствено при наличие на посочените в същата разпоредба предпоставки, т.е. при установени действия от страна на процесуалния представител на взискателя, които са насочени към удовлетворяване на вземането, предмет на принудително изпълнение.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. Не е спорно, че дружеството-длъжник е заплатило в срока за доброволно изпълнение целият размер на подлежащото на удовлетворяване вземане, включително са заплатени и приетите за събиране в изпълнителното производство такси и разноски. По делото няма данни за реализиране на изпълнителни способи.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването 5 на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, напротив, не е спорно, че длъжникът е заплатил процесните суми в срока за доброволно изпълнение – на 27.06.2024г., поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания , тъй като такива не са реализирани. Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед доброволното плащане на дълга няма да бъдат извършвани. Следователно на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.