Решение № 8877 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8877 гр. С, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110163258 по описа за 2024 година

Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, за признаване за установено по отношение на ответника Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."В" № 16, ет.5, ателие, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение оп чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36434/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 1289.28 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г. в размер на 220.80 лв.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 52.25 лв. и обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г. в размер на 12.26 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот. Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава. В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Д” ООД, като 1 начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който оспорва исковете поради липсата на доказателства за количеството доставена топлинна енергия и поради погасяване на част от вземанията по давност.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 36434/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми: сумата от 1289.28 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 220.80 лв. -мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г., сумата от 52.25 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 12.26 лв. представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г.

С възражение от 17.09.2024 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотив.

Не се спори между страните, и се установява от договор за продажба на недвижим имот от 17.11.2006 г., обективиран в нотариален акт №.., том VI, рег. №..., дело №.../2006 г. на нот. М Н, рег. №..., че ответникът Д. Г. е придобил собствеността върху процесното жилище. В същото време, върху имота е вписана на 03.06.2008 г. договорна ипотека от „ПИБ“ АД за обезпечаване задълженията на кредитополучателя Д. Г. по сключения между тях договор за кредит от 27.05.2008 г., а впоследствие – на 04.04.2012 г. ответникът е подал заявление до ищеца, в което моли да му бъде открита партида по отношение на процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено на 19.12.1998 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б България“ ООД. Договор с последното е сключен на 18.10.2000 г. Представени са доказателства за наличието на договорни правоотношение между ищеца и ФДР – договор № ..../09.06.2020 г.

2

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период в процесния имот е използвана топлоенергия за отопление и за подгряване на БГВ, като е извършен реален отчет на показанията на уредите за дялово разпределение за отоплителен сезон 2021/2022 г. и 2022/2023 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания, но е извършено намаляване на задълженията чрез прихващане на подлежащи на възстановяване суми от промяна в цената на топлинната енергия в размер на 40,89 лв.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“ ООД /с предишно наименование „Б“ ООД/. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има две отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода се отчита от водомер, коригираните показания от който при извършения отчет са начислени в издадената изравнителна сметка. Експертът е установил, че на ответника е разпределяна ежемесечно прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-041/12.03.2020 г. методика, топлоенергия за отопление и БГВ, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.

Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за метрологична проверка през 2019 г. и 2022 г.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 1330.17 лв. /отразеното в заключението по задача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период. Посочено е, че е налице разликата между изчисленото от в.л. задължение на ответника и отразеното в исковата молба общо задължение в размер на 40.89 лв. - сума, неотразена в предоставените на експерта изравнителни сметки и справки от „Т - С “ ЕАД за процесния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване 3 дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск, следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от нотариален акт №.., том VI, рег. №..., дело №.../2006 г. на нот. М Н, рег. №..., на 17.11.2006 г. ответникът Д. Г. е придобил собствеността върху процесния имот на 17.11.2006 г.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.

С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия е именно ответника Д.

Г..

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1330,17 лв. лв.

Установеното от експерта по приетата съдебно-техническа експертиза, че общия топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.

Ответникът Д. Г., не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по 4 съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.

Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност 1330,17 лв., които според изводите на вещото лице по ССчЕ, са частично погасени със сумата от 40,89 лв. чрез прихващане със съобщение към обща фактура № ..../01.09.2022 г.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.

По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 1 289.28 лв.

От страна на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.