Решение № 226 от 10.05.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Кърджали, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101035 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД; както и по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК; чл.146, ал.1, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем със „СТИК - КРЕДИТ" АД на 04.04.2022г., като в чл. 17, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл.27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение н срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 249.53 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 159.89лв., а общата сума което следва да върне е 799.44 лева.

Твърди се, че ищцата е погасила изцяло задължението си по така сключения договор за кредит. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, както и че нищожна, тъй като е договорена при заобикаляна на закона при подробно изложени твърдения за нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК; чл.146, ал.1, вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Предявен е и обусловен частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожната клауза за неустойка. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл.

12 ГПК,приема за установено от фактическа страна следното:Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “СТИК - КРЕДИТ“ АД (кредитор) и Д. М. Н. (потребител) на 04.04.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *******. Предоставен е кредит в размер на 500 лева, със срок на погасяване 5 месеца и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора от 549.91 лева. Съгласно договора за кредит, лихвения процент по заема е 36 %, ГПР е 42.58 % като е предвидено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %. Предвидено е и обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция. В представения от ответника погасителен план към Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние е посочено още, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 799.44 лева, срокът на кредита в месеци е 5 месеца, с размер на месечната фискирана вноска – 159.89 лв. и дата на първа вноска – 04.05.2022г.. Съгласно уговореното в чл.17 и чл.27 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.7, същият дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договореното обезпечение.

Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между “СТИК - КРЕДИТ“ АД и потребителите, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Не е спорно по делото , че сумата по кредита е усвоена от ищцата , както и ищцата Д.

Н. е погасила цялата сума по кредита. Страните не спорят и относно това, че съгласно Заповед БНБ – 61374/06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков Надзор“, ответното дружество е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с регистрационен номер BGR00370.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , които са процесуално допустими. Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, като съображениятаза това са следните:

Както бе посочено вече, по делото не се спори, че на 04.04.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *******, по силата 2 на който “СТИК - КРЕДИТ“ АД е предоставило на Д. М. Н. сумата в размер на 500лв.,която е следвало да бъде върната в срок до 04.09.2022 г. с плащането на 5 погасителни вноски. Без съмнение, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл.27 във вр. с чл. 17, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9%от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

За потребителя е предвидено задължение по чл. 17, ал. 1 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. В ал.2 на чл.17 от договора е предвидено, че третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Според чл.20, ал.1 от Общите условия поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнение на това задължение се начислява според чл.27, ал.1 от договора посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплаща периодично заедно с вноските на погасителния план.

Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е.

3 явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск о т неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.

Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ето защо, на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем. От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В чл.16 ал.1 ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля 4 риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.