Решение № 2092 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2092 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100508068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба с вх. № 147611/26.05.2023 г. на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – ответник по гр. дело № 12169/2022 г., 156 състав срещу постановеното по него Решение № 6736/02.05.2023 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца „Аутотехника“ ЕООД сумата от 1 000 лв. частична претенция от общата в размер на 2 000 лв. за ПТП от 23.12.2021 г., когато около 12:30 ч„ товарен автомобил „Мерцедес“, per. № ******* се движи по бул. „Владимир Вазов“, с посока от ул.

„Витиня“ към ул. „ген. Инзов“, и в района непосредствено след ул. „Поп Грую“, водачът предприема маневра за движение за престрояване в дясна пътна лента, като виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата, при което настъпва удар с движещия се от дясната страна лек автомобил „Сеат Ибиза“, per. № ******* по който са нанесени вреди, като отговорността на виновния водач на товарния автомобил към момента на произшествието била с покрит застрахователен риск от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от 08.03.2022 г. до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 544 лв. съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и в същото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства и е акцентирал върху тези посочени от ищеца. Имало несъответствия в изнесената от свидетеля Маринов информация. Твърди се различен механизъм на произшествието от приетия по делото, че съприкосновението е осъществено в дясната лента, а не в средата на пътя. Счита се, че водачът на автомобила К. не е извършил нарушение на чл. 25 ЗДвП. Поддържа се, че навлизането в съседната пътна лента е извършено от водача на л.а. „Сеат“. Не били взети предвид показанията на водача на т.а., който твърдял, че се е движел бавно, тъй като потеглил от светофар, а на платното имало пешеходка, с чийто ход следвало да се съобрази. Неправилно съдът не е уважил 1 възражението за съпричиняване.

Въз основа на изложеното се претендира отмяна на решението като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на претендираното обезщетение предвид значителния принос на водача Б.М.. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Аутотехника“ ЕООД счита жалбата за недопустима. По нейното същество я счита за неоснователна поради което прави искане за оставяне й без уважение и потвърждение на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Производството по гр. дело № 12169/2022 г., Софийкси районен съд, 156 състав е образувано по искова молба с вх. №44436/08.03.2022 г., подадена от „Аутотехника“ ЕООД, в която се твърди, че на 23.12.2021 г. т.а. „Мерцедес“, модел „Арокс“ с рег. № ******* се е движел в гр. София, по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул. „Владая“ към ул.

„Станислав Доспевски“, когато при смяна на лентите от лява към най-дясна и при подминаване на влизащия в паркинга на магазин „Била“ л.а. марка „Сеат“, модел Ибиза“ с рег. № ******* закачил цялата лява страна на последния. Автомобилът бил собственост на ищцовото дружество. По него били нанесени повреди на следните части: задна броня, заден ляв панел, дръжка задна лява врата, задна лява врата, дръжка предна лява врата, предна лява врата, преден ляв калник, корпус вътрешна част ляво огледало. Разходите за ремонтирането на тези повреди били на стойност около 2 000 лв. Предвид наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за сочения за причинител на деликта автомобил при ответното дружество, е предявен осъдителен иск срещу „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата от 1 000 лв. /част от цялото обезщетение на стойност от 2 000 лв./ стойността за възстановяване на имуществените вреди от инцидента, ведно със законна лихва от 08.03.2022 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.

Ответникът по делото „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорил иска по основание и размер. Поддържа липсата на елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Счита, че вината е на водача на л.а. „Сеат“ . Според схемата на произшествието в двустранния протокол от 23.12.2021 г. л.а. „Сеат“ е предприел изпреварване от дясно, отнемайки по този начин предимството на л.а. „Мерцедес“. Счел е, че това е нарушение на чл. 23 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/. В графа Б от протокола били попълнени данните на виновния водач. Същият признал в него, че преприел изпреварване. Оспорена била необходимостта от поправяне на автомобила. Евентуално се претендира намаляване на застрахователното обезщетение.

Според свидетелство за регистрация, част едно, първата регистрация на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № ******* е на 26.05.2021 г.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с дата на съставяне 23.12.2021 г. и час: 12.30 ч. Водачът на л.а. „Сеат“ Б.М., застрахован в „Булстрад“ АД и собственост на „Аутотехника“ ООД е посочил следните повреди по возилото: заден калник, врати от дясно, огледало, преден калник. Изрично е посочил, че нямал вина за произшествието. Водачът на л.а. „Мерцедес“, собственост на ОТП Лизинг и застрахован в „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – А.К. не е посочил видими повреди. Вписано е, че събитието станало при навлизане в частен паркинг.

На 23.12.2021 г. Б.М. попълнил протокол за ПТП – бланка на лизингодателя, в която посочил следните повреди: заден калник, двете леви врати, ляво огледало, преден калник.

Като механизъм било посочено движение по бул. „Владимир Вазов“, когато бетоновоз се изравнил с водача от лявата му страна, но леко отзад и при изпреварването му одраскал цялата му лява страна.

По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, според чието заключение на 23.12.2021 г., около 12.30 ч. т.а. „Мерцедес“ се е движел по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул. Ген. Инзов“, когато непосредствено преди кръстовището с ул. „Поп Грую“ водачът на т.а. предприел маневра престрояване с дясна 2 посока, като по този начин закачил лявата странична част на навлизащия в паркинга на магазин Била л.а. „Сеат“. Водачът на л.а. „Сеат“ не е имал възможност да предотврати произшествието, той не е предприел технически неправилни маневри. Стойността на ремонта на описаните повреди към датата на произшествието била в общ размер на 856, 12 лв.

По делото е разпитан водачът на т.а. „Мерцедес“ А.К., който посочва, че управлявал возилото в средна от три възможни ленти, когато пред т.а., на около 5-10 метра минавала жена, която спряла заради преминаващ в крайна лява лента автомобил поради което се наложило да намали скоростта и малко вдясно, а л.а. „Сеат“ се ударил в него по невнимание.

Не усетил удара, а за него разбрал като погледнал дясното огледало. Управлявал камиона с 6-7 км./ч поради тежестта на возилото и на трафика. Съприкосновението станало в средната лента.

След изслушването на свидетелските показания в.л. пояснило заключението си, че първоначално е изследвало ситуацията при твърдяното в исковата молба преустройване на т.а. в крайна дясна лента, а при изнесеното от свидетеля излизало, че той е бил в средна лента. По този начин се променял механизма на произшествието и л.а. „Сеат“ се движел при съприкосновението си с т.а. Според двустранния протокол, ударът бил в крайна дясна лента.

По делото е изслушан и водачът на л.а. „Сеат“ Б.М., който посочва, че се движел в крайна дясна лента, Преди отбивката за магазин Била имало светофар пред който той спрял, бил първа или втора кола. Бил сигурен, че т.а. бил в средната лента, т.е. съседната на неговата, но няколко коли зад него. Бил сигурен, тъй като го видял в страничното ляво огледало като му направило впечатление, че бил застъпил разграничителната лента. При влизане в паркинга на магазина леко намалил /преди това се движел с не повече от 20 км./ч., за да пропусне минаващи пешеходци. Тогава станало съприкосновението. Водачът на камиона не разбрал веднага какво станало. Съставили протокол. Схемата в протокола била нарисувана от шофьора на товарния автомобил. Нямал спомен да е имал пресичаща жена.

В допълнителната САТЕ вещото лице коригира механизма на произшествието като посочило, че навлизайки л.а. „Сеат“ надясно към паркинга на магазина в този момент започнало навлизането в освобождаващата се лента от водача на т.а. „Мерцедес“.

Според допълнителната САТЕ стойността на възстановяването на повредените при инцидента части по средни пазарни цени е в размер на 1 715, 18 лв. към 23.12.2021 г.

Въз основа на изложеното съдът постановил своето Решение № 6736/02.05.2023 г., в което приел, че са налице всички елементи от деликтния състав, осъществил се по вина на водача на т.а. „Мерцедес“, модел „Арокс“ с рег. № *******. По тези съображения уважил изцяло иска.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно изложените доводи във въззивната жалба следва да добави следното.

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установи от ищеца, че в причинна връзка със събитие, съставляващо покрит риск по сключената от 3 ответника застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", и настъпило вследствие от противоправното поведение на застрахования при ответника водач, е претърпял неимуществени вреди.

Неоснователно е твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, като бил акцентирал върху тези, посочени към ищеца. Към отговора на исковата молба не са представени никакви писмени доказателства. Ответникът е направил две доказателствени исканя - за допускане изслушването на САТЕ и за изслушването на свидетелски показания.

И двете са допуснати. Уважено е искането му за изготвяне и изслушване на допълнителна САТЕ, която е приета от съда без възражения на страните. На стр. 4 от мотивите на съдебното решение, съдът е обсъдил ангажираните от ответника свидетелски показания на водача на т.а. „Мерцедес“, peг. № ******* и ги е съпоставил с тези на водача на л.а. „Сеат“.

Обсъдил е САТЕ, както и направените от вещото лице уточнения в двете открити съдебни заседания, в които то е участвало.

Обратно на твърденията във въззивната жалба, показанията на свидетелят Маринов правилно били кредитирани, тъй като не съдържат противоречия с останалия доказателствен материал. Същият твърди, че на 23.12.2021 г. се е движел в крайната дясна лента бул.

„Владимир Вазов“ с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул. Ген. Инзов“, а т.а.

„Мерцедес“ се е движел в средната лента, която се пада съседна нему лява, което твърдение съвпада с изнесеното от ангажирания от ответника свидетел К. за движението на управлявания от него бетоновоз в средната лента. Спорното в показанията на двамата водачи е кой носи вина за случилото се предвид твърдението на свидетеля К., че е намалил, тъй като пресичаща жена се е върнала пред траекторията на бетоновоза. Това твърдение не е доказано от ответното дружеството, което на основание чл. 154, ал. 1 ГПК е следвало да го докаже. Още повече че в свидетелските показания на водача на т.а. „Мерцедес“ се твърди, че именно той е направил завой на дясно, а не че водачът на л.а. „Сеат“ е предприел отклонение в ляво, с което се явява неоснователно възражението за съпричиняване, сочещо че водачът на л.а. „Сеат“ предприел неправилно изпреварване. Ударът е настъпил на отбивката за магазин „Била“, което отговаря на твърдението, че водачът на пострадалото превозно средство е предприел завой на дясно, където се е намирал входът за магазина.