Решение № 54 от 20.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500567 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 106/11.07.2018г. по гр.д. № 18/2018г. Окръжен съд – Габрово е отхвърлил предявеният от К. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес град Варна, ********* срещу В. Д. М., ЕГН ***********, с адрес град Габрово, ********* иск с правно основание с чл.93 ал.2 изр.2 от ЗЗД за сумата от 32 000 евро, представляваща двойния размер на уговореното между страните капаро по Раздел I, т.1 от Предварителен договор от 01.03.2017г. за продажба на МПС, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е присъдил сторените от ответника разноски по делото в тежест на ищеца.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от К. Н. Ч., чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат В. К., в която са изложени доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Жалбоподателят посочва, че в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК съдът не е изложил мотиви по всички негови искания и възражения и не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства. Отказал е да допусне и събере допустими и относими към спора доказателства за установяване заплащането на сумата от 16 000 евро от купувача на продавача по процесния предварителен договор – за задължаване на ответника да представи по делото намиращия се в него екземпляр на този договор, на гърба на който е изложил твърдения, че се съдържа разписка за получаване на сумата, за допускането на гласни доказателства, както и да изслуша водения между страните в края на м.декември 1

2017г. телефонен разговор, записан на електронно устройство – флашка. Отказал е да цени приложеното по делото електронно съобщение от ответника до ищеца от 31.10.2017г. и не е обсъдил обясненията на ответника по чл.176 ГПК. Излага, че съдът не е изложил мотиви по доводите му за съдържанието на отговора на ИМ, подаден от ответника, в който твърди да се съдържа признание за получаване на задатъка по договора. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - В. Д. М., не е подал отговор на въззивната жалба и не е заел становище по нея.

С Решение № 50/29.03.2023г. по в.гр.д. № 509/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено след отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила Решение № 190/25.01.2021г. по гр.дело № 4079/2019г. по описа на Върховен касационен съд по спора, първоинстанционното решение е потвърдено.

С Решение № 621/24.10.2024г. по гр.д. № 3111/2023г. на Върховния касационен съд въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

В проведеното при повторно разглеждане на делото /след постановената отмяна на влязлото в сила решение по спора/ от въззивния съд съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя пълномощник, поддържа подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и искането, направено с нея. Излага подробни фактически и правни съображения в подкрепа на доводите си в писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуалния си представител – адвокат В. П., оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Габрово е било образувано по искова молба на К.

Н. Ч. срещу В. Д. М., в която са изложени твърдения за сключен на 01.03.2017г. между тях Предварителен договор за покупко - продажба на МПС – кемпер, модел „Лайка“, с рама № ZFA25000*********, временен рег. № 964Н***, показания на километража 24 500 км и търговско име на жилищната част „Лайка Х712R“. Ищецът е посочил, че в деня на сключване на предварителния договор заплатил сумата от 16 000 евро на ответника, но в уговорения срок – до 31.03.2017г., както и до подаване на исковата молба, окончателен договор не бил сключен. Твърди, че неизправна страна в правоотношението е ответника, поради което счита, че същият му дължи съгласно чл.I т.6 от договора неустойка в размер на двойния задатък по чл.I т.1.

С допълнителна молба /л.19 от гр.д. № 18/2018г. на ГОС/ ищецът пояснил, че предварителният договор е подписан в два еднообразни екземпляра и в деня на сключването му при предаване на сумата от 16 000 евро на ответника, последният саморъчно написал, че я е получил на екземпляра от договора, предназначен за ищеца. Впоследствие М. взел този екземпляр, а не предназначеният за продавача и така разписката останала у него. Твърди, че в последваща комуникация между тях по телефон, вайбър и лични разговори, ответникът не оспорвал получаването на сумата и признал, че причината за несключване на окончателен договор е неговата невъзможност да прехвърли кемпера поради това, че той не е негова собственост. Посочва, че предявил иск срещу ответника пред Окръжен съд-Габрово и било образувано гр.дело № 10063/2017г. по описа на съда, но не внесъл дължимата държавна такса след молба от М. и обещание от негова страна, че ще направи необходимото за сключване на окончателен договор. В допълнителната молба се съдържа изявление на ищеца, че същата има характер на предизвестие за прекратяване на сключения на 2

01.03.2017г. предварителен договор поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да прехвърли собствеността върху кемпера. Поради това счита, че последният му дължи задатъка в двоен размер.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника В. Д.

М., в който същият заема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че съгласно условията на договора, за да изпадне в забава продавачът, купувачът следва да е заплатил сума в размер на 16 000 евро по чл.I т.1 от предварителния договор и остатъкът от 20 000 евро по чл. I т.2 от него. След като направи плащането по чл. I т.2 от договора, купувачът следва да извести продавача и едва тогава за последния възниква задължението да предаде вещта и документите към нея, а ако не стори това изпада в забава според чл.I т.6.

Излага, че липсват доказателства плащането на сумата от 20 000 евро да е извършено, поради което счита, че неизправна страна по договора се явява ищецът, с оглед на което за продавача е възникнало правото да задържи задатъка. Твърди, че не е изпаднал в забава и ищецът няма право на обезщетение. Посочва, че насрещните задължения и права по предварителния договор възникват едва след плащане на капарото от 16 000 евро. Оспорва да е получавал някога такава сума, твърди, че не е подписвал разписка съгласно уговореното в чл.III т.4, от което следвало, че същата не е платена, договорът не е произвел действие между страните в случай, че се приеме, че това е задатък или не е изпълнен, ако се приеме, че това е част от цената, която не служи за задатък.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 01.03.2017г. между страните бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на МПС – кемпер /л.5-6 от първоинстанционното производство/, по силата на който ответникът продава на ищеца МПС - кемпер, модел „Лайка“, с рама № ZFA25000*********, временен рег. № 964Н***, показания на километража 24 500 км и търговско име на жилищната част „Лайка Х712R“, за сумата от 36 000 евро, която следва да бъде заплатена по следния начин – в деня на подписване на договора задатък от 16 000 евро в брой и до 31.03.2017г. остатъка от 20 000 евро, представляващо окончателно плащане, когато следвало да бъде предаден и кемпера.

Уговорено е при възможност за плащане на по-ранна дата и уведомяване в срок от три работни дни, сделката да се „приключи“. Уговорена е и неустойка в случай на неплащане на остатъка от цената в срока по договора - в рамките на седем дни сумата да бъде платена с горница от 40 евро за всеки просрочен ден /чл.I т.3/. Страните са се договорили, ако и в срока по чл.I т.3 купувачът не заплати сумата от 20 000 евро, продавачът да задържи задатъка като неустойка (чл.I т. 4) и се прекратят договорните отношения. При известяване на продавача от страна на купувача за извършено плащане съгласно чл.I т.2, продавачът следвало да му предаде превозното средство и документите за регистрация в тридневен срок. В чл. I т. 6 е уговорено, че при отказ на продавача или умишлена забава, същият дължи неустойка в размер на двойния задатък по чл. I т. 1. Продавачът поел задължение след подписването и получаването на сумата по чл. I т. 1 да не предлага кемпера с цел продажба на трети лица или да него заменя, да не го залага, да не го ползва /кара/ или да го преотстъпва на трети лица, както и да го стопанисва. Страните са се договорили по изпълнение на договора да се води кореспонденция между тях на посочените в него мобилни телефони, а за отчетност при получаване на суми да се подписва разписка от продавача. В договора е посочено, че същият е съставен и подписан в два еднообразни екземпляра – по един за всяка страна.

В производството по отмяна на влязло в сила решение по спора - № 190/25.01.2021г. по гр.дело № 4079/2019г. по описа на Върховен касационен съд, от ответника е представен нотариално заверен препис на процесния предварителен договор /оригиналът на този документ бил приложен по ДП № ЗМ-508/2021 г. по описа на РУ на МВР – Велико Търново/ – с рег. № 1937/18.05.2021 г. на Нотариус А. Ц., приет като доказателство в производство по в.гр.д. № 509/2021г. по описа на ВТАС. Експертното заключение на двете вещи лица - 3 специалисти в областта на криминалистичното изследване на документи в ЦЕКИ към НИК – МВР, е установило, че между представените от страните оригинали на два екземпляра на процесния предварителен договор липсват различия по отношение на хартия, текстово печатно съдържание, вид, размер и графичен рисунък на употребения шрифт, форматиране, ползвано печатащо устройство – един и същ лазерен принтер, режим на заданието – монохромен, химикалната паста в щрихите на подписа за „продавач“ в екземпляра на купувача, ръкописните попълвания на първа страница в екземпляра на купувача и подписа за „купувач“ в екземпляра на продавача, както и че подписите за „купувач“ в изследваните два екземпляра са положени от К. Н. Ч..

По делото е представено Разрешение за временно движение от 16.02.2017г., видно от което процесният автомобил, модел „Лайка“, с временен рег. № 964Н***, е собственост на „Димбо БГ“ ООД – гр. София.

По спорните факти са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Ц. К., събрани с участието на страните във въззивното производство по в.гр.д. № 409/2018г. по описа на ВТАС, се установява, че същата е адвокат по професия, познава ищеца от 2012г. и се занимава с книжата на строителната му фирма. Ч. искал да си купи кемпер, марка „Лайка“. Получил информация за обява за продажба на точно такъв кемпер и се свързал по телефона с ответника М.. Двамата се срещнали в близост до Копривщица, ответникът карал кемпера, а ищецът го огледал и му харесал. Ответникът казал, че цената му е 36 000 евро.

Тъй като вече бил обявен в интернет сайт за продажба и много хора са го харесали, поискал ищецът да потвърди до няколко дни дали ще го купи и едновременно с това да му занесе капаро в размер на 16 000 евро, които да бъдат в брой и в същата парична единица. В следващите един-два дни ищецът, разговаряйки с други хора, притежатели на кемпери, решил да го закупи от ответника. При водените първоначални разговори между страните не станало въпрос, че кемперът, който бил с транзитни номера, не е собственост на М.. Ищецът настоявал да му се прехвърли собствеността след получаване на постоянните регистрационни табели на автомобила. Когато той потвърдил в телефонен разговор с ответника, че иска да купи кемпера, последният поискал колкото може по-бързо да подпишат предварителен договор, защото парите му трябвали и за да започне регистрацията му. Тогава ищецът му казал, че той ще напише предварителния договор, а ответникът да му изпрати личната си карта по вайбър. След като я получил, ищецът изготвил договора в два екземпляра. М. държал подписването му да стане в Габрово, като поискал да му занесат парите там и едновременно с това да огледат още веднъж автомобила. Уговорили се това да стане на първи март, след края на работния ден – след 18 часа. На посочената дата, след 15 ч., ищецът и св. К., придружавани от И. В. И., служител на ищеца, тръгнали за Габрово.