Решение № 112 от 10.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100502037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2135 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 61731/2021 г., по описа на СРС, ГО, 156-ти състав, са уважени предявените от Р.Т.К. срещу „Б.“ ЕАД, кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основние чл. 344, ал. 1. т. 1 КТ за отмяна на Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №110/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 18.10.2021 г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „Административен“.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС и сумата от 160,00 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. А.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че по делото са представени доказателства – трудов договор и неоспорени длъжностни характеристика на ищеца и останалите служители, от които се установява, че ищецът е осъществявал трудови функции на ръководство и контрол на трудовия процес и длъжността му е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ. Сочи, че е без значение 1 обстоятелството дали има йерархическа над нея друга длъжност, на която ищецът е подчинен. Изтъква още, че в противоречие със събраните по делото доказателства СРС е приел, че липсва бизнес план, тъй като по делото било представено решение по т.5.1. от Протокол УС № 540/02.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Управителния съвет на „Б." ЕАД и във връзка със сключените нови договори за управление и контрол с членовете на Управителния съвет на „Б." ЕАД е приета актуализация № 1 към 31.03.2021 г. на Бизнес програма 2021 г., в т.ч. Актуализация №1 на Програма за инвестиции и поддръжка за периода 2.021г. - 2023 г. и актуализация № 1 на Програма за прединвестиционна подготовка за 2021 г.- 2025 г. на Б. ЕАД. Актуализацията пък била одобрена с решение по т.

1.2. от Протокол НС № 36 /08.07.2021 г. от проведено извънредно присъствено заседание на Надзорния съвет на „Б." ЕАД. Наличието на безнес план се установявало и от решение по т.

6.1. от Протокол УС № 540/02.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Управителния съвет на „Б." ЕАД и решение по т. 6.1. от Протокол УС №

543/20.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Управителния съвет на„Б." ЕАД.

Актуализацията била одобрена с решение по т. 1.1. от Протокол Надзорния съвет № 41/23.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Надзорния съвет на „Б." ЕАД и ставали автоматично и без подписване на каквито и да било отделни документи неразделна част от договора за управление, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от Устава на „Б." ЕАД, изпълнителният член организира дейността на дружеството и го представлява в съответствие със закона, устава, правилника за работа на Управителния съвет, решенията на Едноличния собственик на капитала, решенията на Надзорния съвет и вътрешните документи на „Б." ЕАД.

Въззиваемият - ответник Р.Т.К., чрез пълномощника си – адв. С.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че ищеца не е част от ръководството на предприятието, както и че В. М. макар и избран на 28.05.2021 г. за изпълнителен член на УС, но не е определян нов 5 годишен мандат, който да е вписан в ТР и нямало данни да е сключен нов договор за управление. Не бил приет и бизнес план, а с договора от 28.05.2021 г. не били приемани нови бизнес задачи, като липсвало данни твърдяната бизнес програма от 31.03.2021 г. да е приемана от изпълнителния директор, както и да е одобрена от едноличния собственик на капитала, а и липсвали данни за бизнес програма с конкретни икономически показатели и резултати. По делото не били представени не били представени нито бизнес програма, нито актуализациите, а представените протоколи не установявали наличието на такива. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата ДТ, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените 2 процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ включва: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т.е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Страните не спорят, а и с доклада по делото обективиран в Определение от 10.12.2021 г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че: 1) страните се намирали в трудово правоотношение , което било възникнало по силата на Трудов договор № 1081003/24.10.2021 г., като ищеца изпълнявал длъжността „Юрисконсулт“; 2 ) че с допълнително споразумение от 01.08.2016 г. ищецът е преминал на работа на длъжност „ръководител отдел „Административен“; 3) че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт за прекратяване № БТГ- ЧР-изх. № 110/14.10.2021 г., издаден от изпълнителния директор, който е бил връчен на ищеца на 14.10.2021 г.

За да уважи предявените искове, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстационният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност Ръководител отдел „Административен“ не е била част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 ДР на КТ, тъй като от длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжността се установявало, че е на пряко подчинение на началника на управление „Административно“, тоест ищецът се намира на пряко подчинени на лице, което е над негов йерархичната структура на предприятието на ответника, поради което само началника на управление „Административно“, но не и ръководителя на отдел „Административен, е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР от КТ. Приел е още, че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е установило по делото, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил налице бизнес план или бизнес задача , поради което уволнението е незаконосъобразно и на това основание.

Предвид наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи, че съгласно цитираната дефинитивна правна норма на § 1, т. 3 ДР от КТ „Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието” са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението – 3 работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.

В конкретния случай по делото е представена длъжностна характеристика за длъжността Ръководител отдел „Административен“, според която основните трудови функции на ищеца са: 1) ръководство, организация и контрол на дейност по поддръжка и хигиенизация на сградата и помещенията; 2) организация, планиране и контрол на работата в отдел и секторите в него; 3) осигуряване на нормални условия за работа; 4) контролиране спазването на правилника за вътрешния трудов ред; 5) подготвяне на технически задания и провеждане на процедури свързани с дейностите от основните функции на длъжността и участие в комисии за разглеждане и оценяване на постъпили предложения по обявени открити процедури, възлагане на обществени поръчки по ЗОП и други комисии; 6) осъществяване на процесуално представителство по дела на дружеството пред съдилища, изготвяне на становища и други книжа до съда, извършване на всички необходими действия, свързани с това; 7) координира връзките и организацията за осигуряване функционирането на системите за осветление, отопление, вентилация, канализация и противопожарни средства; 8) осигуряван на обзавеждането с офис - оборудване и мебели; 9) утвърждава графици за извършването на текущи ремонти на сградите, помещенията и оборудването; 10) ръководство и контрол на функционирането на системите за деловодна дейност и съхраняването на документите и архивните материали; 11) съблюдава и отговаря за оптимизирането на административните процеси на дружеството; 12) изпълнява и други конкретно възложени задачи във връзка с длъжността. Видно е , че естеството на основните трудови задължения на ищеца предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички служители в отдела и секторите в него във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности. Ето защо в случая е необоснован извода на първоинстанционния съд, че дейността на ищеца не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР от КТ. Напротив, същата е от значение за цялостния трудов процес и е свързана пряко с контролиране спазването на правилника за вътрешния трудов ред; т.е. на ищеца е възложено д а отговаря за структура от длъжности на предприятието в отдел „Административен“, ефективността на провежданите обучения, начинът, по който се оценява изпълнението на трудовите функции и спазване на вътрешните правила в отдела на предприятието от работниците и служителите. Ръководните трудови функции на ищеца в предприятието се извлича и от самото наименование на заеманата от него длъжност Ръководител отдел „Административен“. Действително в длъжностната характеристика е посочено, че длъжността е на пряко подчинение на началника на управление „Административно“,но това не рефлектира върху извода, че заеманата от ищеца длъжност попада в дефинитивна правна норма на § 1, т. 3 ДР от КТ, тъй като е без правно значение обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на началника на управление „Административно“ или на управляващия предприятието, след като в нея са включени дейност по ръководство и контрол на трудовия процес и нему подчинени служители в отдел „Административен“.