Решение № 165 от 11.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Р. 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единА.есети април през две хиляди двА.есет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа доклА.ваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20234500500173 по описа за 2023 година

Производството е по чл. *** и сл. от ГПК.

С. Ж. Н., чрез А.в. Т. Т. от АК Р. обжалва Решение № 1610/16.12.2022 г, постановено по гр. д. № 6075/2021 г. по описа на Русенския районен съд , с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на „Е.“ А. гр. В., че не дължи сумата от 1 974.95 лв. с ДДС, представляваща главница по фактура № 0106940637/31.08.2021 г. за периода 09.11.2016. – 30.07.2021 г., както и обезщетение за забава на плащането в размер на законната лихва върху главницата за обект с А.рес гр. Р. ул. „Д.“ № ** бл. „В., ателие № 5 и на нея са възложени разноските по делото. Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение порА.и противоречие на направените от съда изводи на събраните по делото доказателства, в това число и относно наличието на погасителна давност по отношение на претендираната сума.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата „Е.“ А. гр. В., чрез пълномощника си А.в. Е. К. от АК Русе, счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение , а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено като правилно и съответстващо с материалния закон и процесуалните правила. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Недвижим имот, находящ се в гр. Р. ул. „Д.“ № ** бл. „В., ** собственост на С. Ж. Н. и съпругът й, е присъединен към електрическата мрежа на „Е.“ А.. Видно от представения протокол за монтаж /демонтаж на електромер (л. 30 от първоинстанционното дело), процесното СТИ е било монтирано на 08.11.2016 г. в присъствието на абоната. При техническа та проверка на СТИ, съгласно съставения констативен протокол от 30.07.2021 г., са констатирани показанията на дисплея на електромера в имота, същият е бил демонтиран и на негово място е поставен нов. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Е.“ А., както и от свидетел, тъй като абонатът не е присъствал. На демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ, Регионален отдел гр. Р. която е установ ила при софтуерно четене на енергонезависимата памет, външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия в тарифа 1 5.8.3 в размер на 0010329.204 kWh, която не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ № 201/20.08.2021 г. е отразено , че електромерът не съответства на метрологични характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия в размер 0010329 кВтч за периода от 09.11.2016 г. до 30.07.2021 г.

ИздА.ена е фактура № 0106940637/31.08.2021 г., за сумата 1 974.95 лв. с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел. енергия за този период.

В първоинстанционното производство е назначена и изготвена съдебна електротехническа експертиза, видно от приетото заключение на която, вещото лице е констатирало наличие на неотчетена електрическа енергия от 10329 kWh, регистрирана в тарифния регистър „15.8.3“ (трета тарифа на СТИ). По тази тарифа не следва да има показания, тъй като за двутарифен електромер са активни само два тарифни регистъра, за които се визуализират на дисплея показания за консумацията на електрическа енергия: регистър „15.8.1“ за нощната тарифна зона (тарифа 1) и регистър „15.8.2“ за дневната тарифна зона (тарифа 2). Процесното СТИ е статичен, еднофазен, двутарифен електромер модел ME162-D1A52-M3К0, произведен през 2016 г. от сл. ф.

I. който е бил в срока на метрологична годност към датата на демонтажа – 30.07.2021 г. и с нулеви показания на регистрите за нощната и дневната тарифни зони при монтажа му на 08.11.2016 г. Не са установени данни за наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, както и за компрометиране на пломбажа на електромера. След като през процесното СТИ е преминала енергия, която не е визуализирана, това означава, че е била нарушена функционалността на СТИ, като няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. В случая софтуерът е базиран на две нива, които се отварят с пароли за ограничен и за пълен достъп. С 2 парола за ограничен достъп служителите на „Е.“ А. имат права само да виждат показанията в регистрите и не могат да извършват препрограмиране на СТИ. За да се направи промяна на конфигурационните настройки (препрограмиране) на СТИ, е необходим софтуeрен продукт, който е разработка на производителя на устройството. За целта е необходимо да се направи връзка със статичния електромер с помощта на оптична глава и да се използва софтуерния продукт. СТИ разполага с оптичен интерфейс, който се използва за програмиране или сваляне на информацията за извършените измервания. За да отчита правилно, двутарифният електромер трябва да натрупва данни в регистрите по първите две тарифи, със съответните производствени настройки. Според вещото лице, в случая тези настройки са променени с външна софтуерна намеса в тарифната му схема и за процесния период от монтажа на СТИ на 09.11.2016 г. до демонтажа му на 30.07.2021 г., при софтуерно четене на енергонезависимата памет на електромера, е начислена неотчетена електрическа енергия от 10329 kWh на стойност 1 645.79 лв. без ДДС, респ. – 1 974.95 лв. с ДДС. Количеството електроенергия е разпределено в подпериоди с различна цена на електрическата енергия.

От показанията на св. Ю., служител на ответното дружество, се установява, че при отчитането на всеки един електромер се използва специализирана програма и при нерегламентирано съединяване се съставя протокол. По този начин е установено наличие на енергия в тарифа 15.8.3 на електромера на жалбоподателката и е съставен протокол в присъствието на свидетел, тъй като не е открит собственикът. Разпитан пред първата инстанция, свидетелят Георгиев потвърждава, че подписът в протокола е негов, но не са му показвали лаптоп с данни и не е видял да махат стария електромер и да монтират нов.

При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 831.90 лв., представляваща част от главница по фактура № 0106940637/31.08.2021 г. за периода от 09.11.2016 г. до 05.11.2018 г., по следните съображения:

Проверката на СТИ е извършена на 30.07.2021 г. при действието на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. , изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. – бр. 57 от 09.07.2021 г., в сила от 09.07.2021 г., за извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена след 30.04.2019 г. Съставеният констативен протокол съответства на чл. 49 от ПИКЕЕ. При последваща проверка в БИМ, Регионален отдел – Русе, при софтуерно прочитане на СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, изразяваща се в преминала енергия по тарифа 1 5.8.3 от 0010329.204 KWh, която не е визуализирана на дисплея.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са 3 налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.

Видно от заключението на назначената експертиза, налице е реално потребена, но неотчетена, порА.и софтуерната намеса, електроенергия.

Намесата е умишлена, чрез използване на специализиран софтуер, който извършва препрограмирането на СТИ, при което отчитането на част от консумираната електрическа енергия става в регистър, който не се използва и не се визуализира. Тъй като ел. енергията е реално преминала през електромера, т. е. същата е доставена, но не е заплатена от абоната порА.и неправилното й отчитане, същият дължи нейното заплащане. След като е заплатена по-малка цена от реално дължимата, следва да бъде доплатена дължимата сума.

От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е монтирано на 08.11.2016 г., следователно районният съд правилно е установил периодът по чл. 55 о т ПИКЕЕ, за който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия.

Настоящата въззивна инстанция намира за основателно направеното още с исковата молба възражение за изтекла давност на претендираните суми, но само за период от три години преди подаване на исковата молба.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по това възражение, допускайки нарушение на материалния закон, като е приел, че вземането е станало изискуемо на 10.09.2021 г. и от тази дата е започнала да тече погасителната давност, което се е отразило на правилността на атакуваното решение.

Процесното вземане е периодично такова и спрямо него безспорно е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и зА.ължителните разрешения в т.р. № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3А.ълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични зА.ължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито пА.еж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, зА.ължителните разрешения на визирания по-горе тълкувателен акт следва да намерят приложение спрямо него. В този смисъл е постановеното Решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 4 г., III г. о., ГК, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Ето защо отричаното с иска вземане за периода от 09.11.2016 г. до 05.11.2018 г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба е предявена на 05.11.2021 г. От приложената фактура № 0106940637/31.08.2021 г. и Приложение А към нея, както и таблица 1 от заключението на вещото лице се установява, че общата потребена, но неотчетена, съответно незаплатена от жалбоподателката ел. енергия за този период е 4 680 kWh, дължимата сума за която в размер на 831.90 лв. е погасена по давност.

Изложеното обуславя отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за периода, за който вземането е погасено по давност, като се съобрази количеството неотчетена и неплатена ел. енергия по процесната фактура и приложение А към нея, за горния период от 09.11.2016 г. до 05.11.2018 г. , на обща стойност 831,90 лева, както и обезщетение за забава на плащането в размер на законната лихва.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати съответната част от направените от жалбоподателката разноски в първата инстанция – 245.98 лева за държавна такса и А.вокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. „Е.“ А. дължи на жалбоподателката, съобразно с уважената част от иска и деловодни разноски за въззивната инстанция за държавна такса и А.вокатско възнаграждение – 227.83 лева, или общо за двете инстанции – 473.81 лева.