Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8970 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 6456/2023
Вид
Определение № 8970
Подписан
27.02.2024
В сила
13.03.2024
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8970 гр. София, 27.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20231110106456 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 95 и сл. от ГПК.

Постъпила е молба от длъжника А. М. М., съдържаща искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК. С последваща молба длъжникът е представил декларация за семейно и имуществено състояние, с която декларира, че получава месечен доход от пенсия в размер на 680,47 лв., притежава единствено жилище, в което живее и което е ипотекирано, не притежава друго движимо или недвижимо имущество, както и дялове или акции в търговски дружества. Представено е разпореждане на НОИ за определяне размера на пенсията на молителя - длъжник.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.3, вр. ал.1 и чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, по граждански дела такава се предоставя в случай, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. За да формира преценката си относно нейната необходимост решаващия орган следва да вземе предвид визираните в чл.23, ал.3, т.1-7 от ЗПП критерии.

Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, длъжникът е декларирал, че получава пенсия в размер на 680,47 лв., не получава други доходи, притежава единствено жилище, не притежава други недвижим имот и движими вещи, не притежава влогове и не получава дивиденти. При тези данни може да се обоснове извод, че молителят - длъжник не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Въпреки доказаната липса на средства съдът намира, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ, според който правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Това е така с оглед характера на производството и етапа, на който се намира. В случая се касае за заповедно производство, в рамките на което срещу молителя – длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, частна жалба срещу незабавното изпълнение по чл. 419 ГПК, поискал е спиране на незабавното изпълнение и същевременно е подала частна 1 жалба срещу разпореждането на съда, с което е оставил без уважение искането за спиране на незабавното изпълнение. Очевидно е, че длъжникът е реализирал всички възможни процесуални действия за защита в заповедното производство, поради което неговата защита на този етап е изчерпана. Същевременно съдът съобрази, че въззивните производства, образувани въз основа на двете частни жалби на длъжника ще бъдат разгледани в закрито заседание без участие на страните. Следователно може да се обоснове извод, че предоставянето на правна помощ на молителя – длъжник в заповедното производство и след изчерпване на всички възможности за защита в това производство, е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя. Дори в случая може да се приеме, че полза за молителя въобще липсва с оглед изчерпаната защита в рамките на това производство.

Полза от предоставяне на правна помощ молителят – длъжник би имал в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, в случай че заявителят предяви иск за установяване на вземането си, в рамките на което производство ответникът може да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ.

Въз основа на изложеното молбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 95, ал. 5 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника А. М. М. за предоставяне на безплатна правна помощ по ч.гр.д. № 6456/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2