Решение № 261166 от 25.09.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ при секретаря Мариана

Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 15259 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л.С.Д. срещу решение № 155786/26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в следните части: 1) в частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И.Л.Д. на майката Г.М.Д., 2) в частта, в която е определено местоживеенето на детето И.Л.Д. при майката Г.М.Д., 3) в частта, в която е определен режим на лични отношения между въззивника и детето И.Л.Д., 4) в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща на детето И.Л.Д. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, 5) в частта, в която е заместено съгласието на въззивника за пътувания на детето И.Л.Д. в Англия, държавите от Европейския съюз и съседните на България държави, със съгласието и само с майката Г.М.Д. или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на пълнолетие на детето, и 6) в частта, в която е заместено съгласието на въззивника за издаване на паспорт на детето И.Л.Д. по реда на ЗБЛД. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на първостепенния съд в обжалваните части и да се постанови друго, с което да му се предостави на него упражняването на родителските права по отношение на детето И.Л.Д., без да се ограничава възможността на детето да пътува и пребивава съгласно закона при майката. В хода на устните състезания е поискал да се определи местоживеенето на детето при неговата майка, т.е. при бабата на детето по бащина линия (неправилно заявено като предоставяне упражняването на родителските права на бабата), и при възможност да се определи режим на контакти на майката с детето чрез средствата на социалните мрежи.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г.М.Д. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решение № 155786/26.06.2017 г., постановено по гр. д. № 45603/2016 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И.Л.Д. на неговата майка Г.М.Д., при която е определено местоживеенето на детето, определен е следният режим на лични отношения на бащата Л.С.Д. с детето И.Л.Д.: 40 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и 10 дни през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 часа на първия ден от Коледните празници до 1-ви януари на следващата година, бащата Л.С.Д. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си И., чрез неговата майка, в размер на 150 лева, считано от 12.08.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като искът за издръжка на детето за разликата над уважения размер от 150 лева до пълния предявен размер от 200 лева е отхвърлен, и е заместено съгласието на бащата Л.С.Д. за пътувания на детето му И.Л.Д. в Англия, държавите от Европейския съюз и съседните на България държави, със съгласието и само с майката Г.М.Д. или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване на пълнолетие на детето, и за издаване на паспорт на детето И.Л.Д. по реда на ЗБЛД. С посоченото решение е оставено без уважение искането на Г.М.Д. за допускане на предварително изпълнение на решението в частта за заместеното съгласие на бащата, Л.С.Д. е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 108 лева и са оставени без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото.

Между страните не е спорно, че от 2015-2016 г. въззивникът живее в Белгия, а въззиваемата страна от 2015 г. – в Англия, както и че бащата, преди да замине за Белгия, е оставил дететоИ.при своята майка Г.И.С.в гр. София, където понастоящем детето живее и учи.

Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата ангажираност, доходите и жилищните условия на страните, страните, детето И.Л.Д., бабата по бащина линия и социален работник от ДСП-Оборище са изслушани, прието е заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза и са приобщени социални доклади, изготвени от ДСП-Оборище и от компетентните органи в Англия и Белгия.

Детето И.Л.Д. е родено на *** г., т.е. то е на почти 12-годишна възраст.

При изслушването му от въззивната инстанция детето е заявило, че живее в гр.

София, кв. *********, само с баба си по бащина линия – Г.И.С., като баща му живее в гр. Варегем, Белгия, а майка му – в гр. Ливърпул, Англия. Детето е споделило също, че с баща му, приятелката на последния и баба му по бащина линия отношенията им са добри и се разбират, както и че не е ходило нито в Белгия, нито в Англия. На детето му харесва в жилището на баба му, има си самостоятелна стая в него, училището, в което учи – 162 ОУ „Отец Паисий, е близо до дома му, училищният му успех е много добър и отличен. МалолетниятИ.не се притеснява от езика, който ще му се наложи да учи, ако отиде да живее в Белгия при баща му, и е изявил предпочитание или да продължи да живее в България с баба си, или да отиде в Белгия при баща си. Също така, И.Л.Д. е заявил, че от две години няма контакт с майка си и че тя не го търси, въпреки че има сравнително добри отношения с нея, но съпругът й С. не му харесва, веднъж играел с неговите полубратя и без да искал ги ударил, извинил им се впоследствие, а баща им С. го плеснал през ръцете. В случай че отиде да живее при майката в Англия,И.би се чувствал недоволен.

В социалния доклад, изготвен от ДСП-Оборище, е отразено, че дететоИ.живее при бабата по бащина линия, при която му е изцяло осигурен психически, физически и емоционален комфорт, битовите условия в жилището им са много добри, за детето има обособена самостоятелна стая и му е подсигурено всичко необходимо за неговото отглеждане в безопасна и комфортна жилищна среда, а между бащата и детето е налице силно изразена емоционална привързаност – бащата се отнася с топло чувство на съпричастност и загриженост към И., има усет към емоционалните потребности на сина си, наясно е, че за нормалното психо-емоционално развитие и изграждане на успешен поведенчески модел и взаимоотношения е необходимо детето да се чувства ценено, да има усещане за значимост и зачитане на неговите емоционални потребности.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е оспорено и е прието от съда. От експертното заключение се установява следното: детето се намира в близка и топла емоционална връзка със своя баща, към него изпитва дълбока привързаност, но силно се нуждае от емоционална близост със своята майка и има неудовлетворена потребност да общува с нея, като към двамата си родители изпитва позитивни чувства; детето е в привидно добро емоционално състояние, излъчва ведрост и готовност за комуникация, за него се полага много добра непосредствена грижа от баба му по бащина линия, която го отглежда, у детето съществува дълбок психологичен конфликт от отсъствието на двамата му родители в жИ.та му, който е източник на негативни изживявания – тъга, безпокойство, тревожност, страх, самота; при детето съществува конфликт на лоялност и се стреми на всяка цена да остане лоялно към своя баща и баба си по бащина линия, като допълнително е въвлечено в конфликта в процеса на спора за упражняване на родителските права; бащата в никой момент от отглеждането на детето не е бил дезинтересиран спрямо него, полага последователна грижа за обезпечаването на сигурни и стабилни условия за жИ.та му, но непосредствената грижа е делегирал винаги на своята майка, като занапред възнамерява такава да се полага за детето от партньорката му, с която живее, евентуално – с помощта отново на бабата по бащина линия, бащата поддържа, макар и от разстояние, близка, емоционално наситена връзка с детето, която определя и отношението наИ.към него; майката не винаги е била последователна в усилията да поддържа близка връзка с детето си и да присъства в жИ.та му, макар и от дистанция, съобщава за прекъсната комуникация с детето едва след прекарана обща ваканция, но и преди контактите й с детето са били редки, желае да полага грижа за И., но се намира в ситуация, в която трудно може да балансира изискванията на новото си семейство и едновременно с това да отговори на неудовлетворената потребност на детето от получаване на много внимание и емоционална топлина от нея, да се справи с ревността му към двете по-малки деца, негативизма, който заявява към съпруга й, протеста от възпитателните изисквания към него, след като е свикнал да живее в среда, в която получаваната грижа и собствените му желания са приоритетни; всеки от двамата родители притежава способност да осигурява базисните потребности на детето по един или друг начин, като и двамата имат желание да полагат грижи за него; при детето не е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на когото и да било от двамата родители, такъв не е формиран към неговата майка като родител, който не полага непосредствена грижа за отглеждането му – отношенията са изострени най-вече във връзка със спора за упражняването на родителските права, през годините детето не е било самоцелно настройвано към майка му, така че да се стигне до отчуждаване и формиране на негативизъм от негова страна.

Въззивният съд намира, че следва малолетният И.Л.Д. да продължи да живее при неговата баба по бащина линия – Г.И.С.. Детето се чувства много добре при бабата, която полага за него адекватни грижи и му е осигурила много добри битови условия. От друга страна, въззивникът Л.С.Д., чрез пълномощник, в хода по същество е пледирал местоживеенето на детето да продължи да бъде при бабата, а според изложеното в социалния доклад, изготвен от компетентните органи в Белгия, възможностите за полагане на грижи за детето от бащата в посочената държава не са очевидни, предвид голямата трудова ангажираност на бащата и невладеенето на друг език, освен български. Въззиваемата Г.М.Д. желае детето йИ.да живее при нея, но, видно от експертното заключение и изслушването на вещото лице-психолог от въззивния съд, тя не винаги е била последователна в усилията си за общува с детето, сравнително рядко е търсила контакт със сина си, отказала е да общува сИ.чрез видеовръзка, когато детето е било при вещото лице, при което детето останало изключително разочаровано и натъжено,И.изпитва ревност към другите две малки деца на майката, изпитва негативизъм към новия й съпруг и новото й семейство, протИ.поставянето му да живее при майката би довело до саботиране на приобщаването му към семейството на Г.Д., детето не е насочвано от бащата и бабата към отчуждаване от майката. Ето защо съдът следва да приложи изключението по чл. 59, ал. 7, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, и да отмени първоинстанционното решение в частта относно местоживеенето на детето, като постанови детето да живее при неговата баба по бащина линия. При изслушването й от въззивния съд Г.И.С.е заявила, че отглежда внука си, откакто последният не е имал една година, че не среща трудности при отглеждането му, защото той много я слуша и й помага, като е изразила съгласие И.Л.Д. да живее при нея. Социален работник И.Л.-Д. от ДСП-Оборище, присъствала при изслушването на детето и бабата, е споделила, че доста голяма обида има у детето към майката, при всеки въпрос за майката детето свежда глава, отговаря на въпросите с видимо нежелание, както и че бабата е изцяло отдадена на детето, ще се грижи много добре за него, предвид че до момента тя го отглежда и благодарение на нейните усилия детето е пълен отличник и има прекрасен изказ.