Решение № 11965 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11965 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110137939 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането от ФИРМА срещу Х. И. Х. за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 518,53 лева, представляваща изплатено от фонда обезщетение за имуществени вреди на увреден при ПТП, настъпило на 06.12.2019 г., автомобил .... с рег. № ....., причинено по вина на ответника при управление на МПС ..... с рег. № ....., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответникът управлявал без застраховка Г.О. лекия автомобил, като движейки се в непосредствена близост до релси разположени на пътното платно реализирал ПТП с трамвайна мотриса, загубил контрол над автомобила и ударил л.а. .... с рег. № ...... Твърди, че ответникът не възстановил платеното от него обезщетение за вреди, поради което моли да се осъди да му го плати, ведно с лихвата от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявения иск. Оспорва вината на ответника за настъпване на твърдяното ПТП, както и излага съображения, че не е изяснен механизмът на същото. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т.2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките за встъпването му в правата на увреденото лице, а именно: настъпване на описаното в исковата молба ПТП; отговорност на ответника като пряк причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса виновно протИ.правно деяние, вреда, причинна връзка между поведението и вредата, размер на вредите и плащане от ищеца на обезщетение при наличие на основание по чл. 557, ал. 1 КЗ.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията 1 си, и евентуално - погасяване на дълга на падежа.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на посочените в исковата молба място и дата е настъпило ПТП с участие на ответника, който към момента на събитието е управлявал л.а. ..... с рег. № ..... без валидна застраховка „Г.О.“ на автомобилистите.

От представените по делото писмени доказателства, в това число протокол за ПТП № ..... от 12.06.2019 г., се установява, че на 12.06.2019 г. около 16:40 часа, в гр. С. с посока от ул. „....“ към бул. ....“, водачът на л.а. ..... с рег. № ....., поради движение върху релсов път разположен върху пътното платно, при предприемане на маневра реализира ПТП с движещата се отляво трамвайна мотриса, в следствие на което удря намиращия се пред него л.а. „.....“ с рег. № ....., който от своя страна се измества и удря л.а. „......“ с рег. № ....... На ответника са съставени АУАН с бл. № ...../12.06.2019 г. и АУАН с бл. № ...../12.06.2019 г. и са му наложени административни наказания с НП № ...../03.07.2019 г. и НП № ...../11.07.2019 г., връчени на 02.09.2019 г. и влезли в сила на 10.09.2019 г., за това, че на 12.06.2019 г. виновно е причинил настъпилото ПТП и при извършена проверка не е представил валидна полица за задължителна застраховка „Г.О.“. Вследствие на процесното ПТП са причинени материални щети на л.а. „.....“ с рег. № ...... В същия смисъл, относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и обосновано.

Съдът приема за неоснователни направените в отговора на исковата молба оспорвания, доколкото с официални писмени доказателства, изготвени от органите на МВР се установяват както участието на ответника в процесното ПТП, виновното му поведение, за което са му съставени 2 бр. АУАН и са му наложени административни наказания глоби, така и наличието на причинна връзка между виновното поведение на ответника и причиняването на вреди по автомобила на другия участник - „.....“ с рег. № ...... Предвид гореизложеното, съдът намира, че безспорно се установява осъществяването на сложния фактически състав на деликта от ответника, както и правото на ищеца да встъпи в правата на увредения, предвид извършеното плащане

По повод процесното ПТП при ищеца е била образувана щета № ...../13.06.2019 г. и е определено обезщетение в размер на 1518,53 лева, което видно от представеното платежно нареждане 11.10.2019 г. е платено от ищеца в полза на собственика на увредения автомобил И.И.Н.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че всички увреждания по лек автомобил „.....“ с рег. № ....., отразени в застрахователна техническа експертиза по щета, се намират в пряка и причинно следствена връзка с процесното ПТП. Доколкото ответникът не оспорва стойността на причинените вреди на л.а. „.....“ с рег. № ....., съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.

Съдът намира направеното от ответник, с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата молба вземания за неоснователно. Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на ФИРМА. В случая обезщетението е изплатено на 11.10.2019 г., което обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от представеното по делото преводно нареждане от посочената дата, с оглед на което към момента на предявяване на иска – 13.07.2022 г. давността не е изтекла.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на 2 направените по делото разноски в размер на 860,74 лева, от които 60,74 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за САТЕ, 300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение лева /определен в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С. да заплати на ФИРМА, с адрес: гр. С., на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 1 518,53 лева, представляваща изплатено от фонда обезщетение за имуществени вреди по щета № ...../13.06.2019 г. на водача на увреден автомобил „.....“ с рег. № ....., във връзка с ПТП, настъпило на 06.12.2019 г., причинено по вина на ответника при управление на л.а. ..... с рег.

№ ....., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 13.07.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., да заплати на ФИРМА, с адрес: гр. С. на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 860,74 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3