Решение № 93 от 09.07.2020, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 537/2019
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 09.07.2020
- В сила
- 19.08.2020
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№
09.07.2020 г.,гр. Велинград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдията а.н.дело № 537/2019г. по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.К., против Наказателно постановление № 19-0367-001458 от 08.10.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на осн. чл. 185 ЗДвП му е на наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на фактическите обстоятелства от състава на нарушението-място на извършване на деянието и начина на установяване на нарушението, което е ограничило правото му на защита. Счита, че нарушението е несъставомерно, с аргумент, че към датата на констатирането му задължението за плащане на наложеното административно наказание глоба и погасено по давност. В условията на евентуалност поддържа, че са налице предпоставките за прилагане чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата. Излага пространни възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 03.12.2019г., а жалбата е подадена на същата дата, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
23.09.2019г., около 23,40 часа в гр. Велинград, бул.
„Хан Аспарух“ служители на РУ Велинград мл. автоконтрольор К.С. и мл. полицейски инспектор М.Б., спрели за проверка лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № СА 8121 АА, управляван от жалбоподателя К.. Изискани били документи на водача и на МПС-то. След извършена служебна справка в информационната система на КАТ се установило, че водачът има неплатена в законоустановения едномесечен срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП глоба, в размер на 50 лв., наложена с електронен фиш К 929390 от 27.05.2015г., издаден на 27.05.2015 г. от ОДМВР Враца и връчен на 26.08.2018г..
На водача бил съставен АУАН серия GA № 108422 за това, че управлява МПС, собственост на Елена Викторова Бичева, след като има неплатена глоба в срок. Посочен е номерът на правното основание, с което наложено административното наказание, датата на издаването му и датата на връчване. Прието е, че с това виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Със съставянето на акта на водача са отнети контролния талон и СУМПС.
Актът е подписан без възражения от жалбоподателя и му е надлежно връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от В.К. до административнонаказващия орган, с което се позовава на неустановено по безспорен начин налагане на административно наказание глоба за предходно нарушение и невъзникване на задължение за плащанe, а оттам и несъставомерност на нарушението, в което е обвинен.
Позовава се на погасяване по давност на наложеното с електронен фиш К № 929390 от 27.05.2015 г. на ОДМВР Враца.
За установеното с АУАН серия GA № 108422 нарушение, на 08.10.2019г е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0367-001458 от 08.10.2019г., с което на В.К. е наложено административно на наказание глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 , във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Същите съдържат пълно, точно и идентично описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Индивидуализиран е и нарушителят. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението.
Правилно е приложена съответната санкционна разпоредба.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неточното посочване на датата, на която е извършено нарушението, за което е наложена незаплатената в срок глоба, е ограничило правото му на защита. Доколкото в акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление по идентичен начин е посочена датата на издаване на електронния фиш, не може да се счита, че жалбоподателят е поставен в невъзможността да разбере за нарушението, в което е обвинен.
В случая обаче, настоящият състав намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана.
Осъществяването на нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП предполага влязъл в сила административен или съдебен акт, с който на дадено лице е наложено административно наказание глоба, подлежащо на изпълнение и бездействие от страна на санкционираното лице повече от един месец след влизане в сила на акта, за доброволно изпълнение на задължението.
В случая, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. с електронен фиш, издаден на 27.05.2015г. от ОДМВР Враца, за извършено на 19.05.2015 г. нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Електронния фиш е връчен на 26.08.2018г. Въпреки изисканата служебно от настоящия състав на два пъти информация от ОДМВР Враца / с протоколно определение от 20.01.2020г. и с протоколно определение от 17.02.2020 г./ за датата на влизане в сила на акта, с който на К. е наложено административно наказание глоба, такава не беше представена.
Предвид че в тежест на административнонаказващия орган е да установи законосъобразността на издадения акт, негово е задължението да докаже материалноправните предпоставки за извършеното нарушение, а именно влизане в сила на електронния фиш, изтичане на едномесечния срок за заплащане на глобата и бездействие от страна на наказаното лице да я плати.
Въпреки проявената от съда активност да изясни обективната истина, като израз на служебното начало по чл. 107, ал. 2 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН, не се доказа по безспорен начин , че от датата на влизане в сила на електронен фиш К 929390 от 27.05.2015г., до 23.09.2019 г.-датата на извършената проверка на водача, при която е установено, че е имал неплатена глоба по ЗДвП, е изтекъл предвидения в закона срок от един месец за доброволно плащане на глобата. От изисканата административнонаказателна преписка от
ОДМВР Враца за санкциониране на водача с електронен фиш за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, е представен само електронният фиш, без отбелязване за датата на влизането му в сила, поради което не може да се направи обосновава преценка, че фактическият състав на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е изпълнен.
Ето защо, съдът счита, че поради недоказаност по безспорен начин на обективните признаци от състава на нарушението, наказателното постановление следва да се отмени.
Съобразно изхода на спора и предвид заявената от жалбоподателя претенция по чл. 63, ал. 3 ЗАНН за присъждане на разноски в минимален размер, в тежест на административнонаказващият орган следва да се възложат сторените в производството разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 лв./предвиденият минимален размер към датата на постановяване на съдебното решение/, извършването на които е доказано с представения по делото с договор за Правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-0367-001458 от 08.10.2019 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на В.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на осн. чл. 185 ЗДвП е на наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв./двадесет лева/ за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на В.П.К., ЕГН: **********, с адрес *** сторените разноски за процесуално представителство по а.н.дело№ 537/2019 г. в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева