Решение № 6361 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6361 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110150919 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба на "ДЗИ - О.з." ЕАД, с която срещу А. К. М. е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3КЗ, за сумата 2668,87 лева (1364,57 евро), във връзка с ПТП, настъпило ***** **** г. на територията на Република ***** ****, гр. ***** ****.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на л.а.

„***** ****“, рег. № ***** **** - А. К. М., при движение на заден ход с цел излизане от паркинг, удря движещ се по ул. „***** ****“ л.а. „***** ****“ с рег. № ***** ****, при което за собственика на последния са настъпили материални вреди от увреждане на имуществото, за които е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 1356,90 евро. Ищецът възстановил тази сума на международния кореспондент на 14.01.2022 г. и извършил ликвидационни разноски във връзка с отправената спрямо дружеството претенция в размер на сумата от още 15 лева. Счита, че е встъпил в правата на увредения срещу ответницата, която напуснала местопроизшествието и не изчакала пристигането на контролните органи за установяване на обстоятелствата около настъпване на събитието и причините за същото. Поддържа, че в конкретния случай посещението на ПТП от органите, осъществяващи контрол по движението по пътищата, е било задължително и според действащия на територията на р. ***** **** национален закон. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба и не е депозирал писмено становище по предявения иск.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

1

По предявения иск ищецът следва да установи, при условията на пълно главно доказване, че 1. вредите по лек автомобил „***** ****“ рег. № ***** ****, са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от стрА. на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице; 4. че в случая посещението на местопроизшествието е било задължително по закон според действащия на територията на настъпването му материален закон.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга.

В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от италианския кодекс за движение по пътищата участниците в ПТП имат задължение да не напускат мястото на произшествието до установяване наличието на съгласие по между им относно причините за настъпването му и вредите, а ако съгласие не е налице – те следва да уведомят контролните органи и да изчакат пристигането им за изясняване на ситуацията.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответникът е получила преписите от исковата молба и приложенията към нея;

- не е представила в срок отговор на исковата молба;

- не се е явила, нито е представлявА. в първото открито съдебно заседание по делото, не е направила и искане за разглеждането му в нейно отсъствие;

- указани са й последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 179574/24.11.2025 г., с което на стрА.та са указани последиците от проява на процесуално бездействие и възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено решение/.

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството писмени доказателства.

Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, като уважи иска без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото производство, които са в размер на сумата 106,75 лева (54,58 евро), представляваща заплатена държавна такса за исковото производство и адвокатско възнаграждение в ***** ****мален размер от 650,24 лева (332,46 евро) с вкл. ДДС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

2

ОСЪЖДА А. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ***** ****, със съдебен адрес: гр. ***** ****, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата 1364,57 евро, ведно със законната лихва за периода от 04.11.2025 г. до плащането, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение на собственика на лек автомобил „***** ****“, рег. № ***** ****, ведно с разноските за определянето и изплащането му, дължимо във връзка с настъпило от поведението на ответника на 10.05.2021 г. в гр. ***** ****, Република ***** **** ПТП, която при управление на л.а. „***** ****“, рег. № ***** ****, причинила произшествието и напуснала мястото на настъпването му преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 387,04 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3