Решение № 2872 от 17.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1588/2023
- Вид
- Решение № 2872
- Подписан
- 17.06.2023
- Състав
- КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2872 гр. София, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110201588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение ***, подадена чрез адв. М. Ел-Тал - САК, срещу наказателно постановление № НП – 104/13.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ на „Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение *** е наложена имуществена санкция, в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /Наредбата/.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че наказващият орган е приложил погрешно материалния закон. Алтернативно се излагат доводи, че между извършената консултация по анестезиология и клиничната пътека под № 4.2 не е налице обвързаност, тъй като консултацията е извършена преди хоспитализирането на пациента. В заключение, се излагат доводи, че са налице достатъчно основания случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – „Специализирана акушеро - гинекологична болница за активно лечение ***, редовно призован, се представлява от адв. Димитър Атанасов, с представено пълномощно, който поддържа изложените в жалбата съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на медицински надзор, редовно 1 призован, се представлява от юрк. Димитър Димитров, с представено по делото пълномощно, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е „Специализирана акушеро – гинекологична болница за активно лечение *** („САГБАЛ ***), ***ъс седалище и адрес на управление гр. София, район „Красна пО.на“, ж.к. „Разсадника“, ул. „Христо Благоев“ № 25-31, представлявано от ***.
Лечебното заведение имало сключен с НЗОК Договор № 22-2489/25.02.2020 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури.
На 15.08.2022 г., лицето Венета Светославова Костова, посетила медицински център „Репродуктивно здраве“ ООД, от където й било издадено направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.
На 18.07.2022 г., в 08:21 ч., в „САГБАЛ ***, в отделение по гинекология, пациентът постъпил за хоспитализация, с диагноза „Спонтанен аборт. Инкомплетен аборт без усложнения“, по клинична пътека № 4.2 „Преждевременно прекъсване на бременността: при прекъсване на бременността над 13 г.“ Служебно бил назначен лекуващ лекар: *** и била съставена история на бременността и раждането № 2565/2022.
Пациентът бил настанен за планова операция „Revisio cavi uteri instrumentalis”, като преди нея била извършена консултация с анестезиолог, който издал предоперативна епикриза. Към ИЗ № 2565/2022 г., бил съставен и Анестезиологичен лист, в който било отразено състоянието на пациента преди и след извършването на оперативната дейност.
На 20.07.2022 г., в 8:30 ч., пациентът бил изписан, като за проведеното лечение заплатил сумата по издадената му фактура № 4000013451/20.07.2022 г., със следните пера:
„Пакет Стандарт към Преждевременно прекъсване на бременност от 14 до 26 г.с. за здравноосигурени пациенти“ – 990 лв.;
„Консултация с анестезиолог (преди хоспитализация)“ – 50 лв.
В ИА „Медицински надзор“ постъпил сигнал, поради който изпълнителният директор на агенцията, със Заповед № РД-13-804/15.09.2022 г., назначил извършването на проверка на лечебното заведение. Въз основа на представените документи от „САГБАЛ *** и след проверка на място, свидетелят О. В., на длъжност „държавен инспектор“ в дирекция КМДОК в ИА „МН“, съставила срещу лечебното заведение АУАН № А-203/01.11.2022 г., в който било прието за установено, че лечебното заведение е изискало и получило от пациента, заплащане на сума в размер на 50 /петдесет/ лева за предоставена от него услуга „Консултация с анестезиолог (преди хоспитализация)“, въпреки, че същата е гарантирана от бюджета на НЗОК – нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Актът бил предявен на представител на наказаното дружеството.
При идентично описание на нарушението и правна квалификация, изпълнителният 2 директор на ИАМН – София, издал оспореното наказателно постановление № НП104/13.12.2022 г., с което на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗ на „САГБАЛ *** била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля О. В., история на бременността и раждането № 2565/2022, лист за преглед на пациент № 000953, анестезиологичен лист № 489/18.07.2022 г., счетоводна справка, фактура № 4000013454/20.07.2022 г., Заповед № РД-01-151/26.10.2022 г. и приложение към нея, Заповед № РД-13-804/15.09.2022 г., както и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В., които са логични и достоверни и разясняват, обстоятелствата, при които е бил хоспитализиран пациентът, извършената болнична помощ, както и осъществената анестезиологична консултация, която е била част от лечението. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приложената по делото ИЗ № 2565/2022 и лист за преглед на пациент № 000953, видно от които се извежда дата, място и диагноза, с която е бил приет пациентът, както и приложимата клинична пътека № 4.2 за здравноосигурени лица. Неоспоримо се доказва, че пациентът е хоспитализиран на 18.07.2022 г. и преди извършване на оперативната намеса е преминал консултация с анестезиолог, който е проследил състоянието му преди, по време на и след приключване на операцията.
От приложеното копие на фактура № 4000013451/20.07.2022 г. се доказва, че пациентът е заплатил сумата в размер на 50 лв. за „Консултация с анестезиолог (преди хоспитализация)“, въпреки хоспитализирането му по КП № 4.2.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от компетентни органи, съгласно чл. 235 ЗЗ, в който е предвидено, че нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от „държавни здравни инспектори“, каквато длъжност заема актосъставителят О. В., видно от Приложение № 1 към Заповед № РД-01-151/26.10.2022 г. А наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, като изрично е издадена Заповед № РД- 3
13/804/15.09.2022 г., за извършването на проверка спрямо лечебното заведение. АУАН е съставен на 01.11.2022 г., а оспореното наказателно постановление на 13.12.2022 г.
Гарантирани са правата на наказаното дружеството, като контролният орган е действал съобразно разпоредбата на чл. 40 ЗАНН.
При изготвянето им са спазени изискванията за форма и съдържание, като са налице основните реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно, подробно, като са изведени всички съставомерни елементи.
При липса на допуснати съществени процесуални нарушение, съдът следва да разгледа спора по същество.
От събрания доказателствен материал, безспорно бе доказано, че „САГБАЛ ***), ЕИК 131134991 е изискало и получило от пациент, заплащане на сума в размер на 50 /петдесет/ лв., за предоставена от него услуга „Консултация с анестезиолог (преди хоспитализация)“, въпреки, че същата е гарантирана от бюджета на НЗОК.
Субект на осъщественото нарушение е дружеството „Специализирана акушеро – гинекологична болница за активно лечение ***, което има сключен с НЗОК Договор № 222489/25.02.2020 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. Видно, приетият пациент е бил здравноосигурен и е постъпил с направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.
Приложимата спрямо поставената на пациента диагноза, клинична пътека № 4.2 – „Преждевременно прекъсване на бременността: при прекъсване на бременността над 13 г.“ , включва дейности и услуги от обхвата на медицинската специалност „Акушерство и гинекология“, осъществявана най-малко на второ ниво на компетентност (за дейностите по т. 1.4.2 – осъществявана най-малко на първо ниво на компетентност), съгласно медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
Медицинският стандарт „Акушерство и гинекология“ е уреден в Наредба № 9 от 27 април 2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. В т. 3 от Наредбата са изведени стандартите за извършването на аборт по медицински показания, какъвто е и процесният случай. Изрично в т. 3.8 от цитираната наредба, е предвидено, че Аборт по медицински показания, се извършва от лекар с призната специалност по АГ и лекар с призната специалност по анестезиология и интензивно лечение, а при необходимост и в присъствието на лекар - специалист по забО.ването, дало основание за решението за аборт.
Воден от горното, а и въз основа на приложените по делото доказателствени материали, еднозначно се извежда, че консултацията с анестезиолог е част от извършването на преждевременно прекъсване на бременността, като пакет от здравните дейности, включени в КП № 4.2 и пациентът не е следвало да заплаща за извършената консултация.
В тази последователност, основното възражение на жалбоподателя, касаещо обхвата на клиничната пътека, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а и консултацията с анестезиолог е осъществена след хоспитализиране на пациента и като част от създадената 4 история на бременността и раждането, видно и от самия Анестезиологичен лист № 489/18.07.2022 г., към ИЗ № 2565/18.07.2022 г. и извършената предоперативна епикриза, като подготовка за последващото оперативно лечение на пациента, а не преди хоспитализирането му, както е изведено във фактурата.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която гласи:
„Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното забО.ване.“ Същата обаче урежда достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ, в определените от НЗОК граници и съдържание.
Гаранция за упражняване на въведеното в ал. 1, право на медицинска помощ на здравноосигурените лица, се явява ал. 4 на същата разпоредба, която гласи: „Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба.“ Установените факти, както и изведеното от наказващия орган описание на нарушението и неговите съставни елементи, налагат прецизиране на правната квалификация на нарушението, тъй като лечебното заведение бива санкционирано за това, че незаконосъобразно е получило сумата в размер на 50 лв. от пациент, за предоставена услуга „Консултация с анестезиолог (преди хоспитализация)“, която обаче е гарантирана от бюджета на НЗОК.