Решение № 540 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100605130 по описа за 2024 година Производството е по реда на гЛ. XXI НПК.

С присъда № 380/10.06.2024г. по НЧХД № 12821/2022 г., по описа на СРС, НО, 135-ти състав, подс.Г. Ф. В. е признат за невиновен, затова, че на 15.04.2022г. около 13:00 часа в гр.София, кв. „Красна поляна“, бул.

„Възкресение“ № 151, в сградата на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. В хода на провежданото общо събрание на колектива на училището е казал нещо унизително за честта или достойнството на ЧТ Л. Т. К., като я нерекъл „мошеничка“ и „лъжкиня“, като обидата е нанесена публично – в присъствието на лицата участващи в събранието – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК. Със същата присъда, подс.В. е признат за невиновен и в това, че на 15.04.2022г. около 13:00 часа в гр.София, кв. „Красна поляна“, бул. „Възкресение“ № 151, в сградата на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. В хода на провежданото общо събрание на колектива на училището разгласил позорни обстоятелства ЧТ Л. Т. К., в качестовто й на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, като заявил: „В това училище липсва прозрачност и отчетност при разпореждане с бюджетните средства. Така например за пореден път не беше допуснато финансиране на ученически мероприятия, в случая инициирани от мен, като директорката се позова на липсва на средства, което очевидно е лъжа“ и преписал на тъжителя извършване на престъпление, посредством изявлението: „Очевидно е, че г-жа К. се разпорежда със средствата на 1 училището по неправомерен начин, като голяма част от тях са послужили и за нейно лично облагодетелстване“, като клеветата е нанесена публично – в присъствие на лицата, участващи в събранието – престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и 3, вр. чл.147, ал.1 НК. Предвид горното и на основание чл.304 НПК, СРС е оправдал подс.В. по повдигнатите му с частната тъжба обвинение.

С обжалвания акт, съдът е осъдил ЧТ К. на основание чл.190, ал.1 НПК, да заплати на подс.В. сторените по наказателното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.М. Х., повереник на ЧТ Л. К.. Със същата се приема, че процесната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Релевират се съображения, че първият съд е изградил фактическите си изводи въз основа на превратно тълкуване на съдържащите се в кориците на делото доказателства, като е игнорирал част от тях, а на други неправилно се е доверил. По-нататък адв. Х. излага подробен анализ на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н., Т.И А., като навежда доводи досежно достоверността на същите и неправилното дискредитиране от страна на СРС. В заключение моли настоящата съдебна инстанция да отмени изцяло присъдата на първия съд и да постанови нова така, с която подс.В. да бъде признат за виновен. Правят се и доказателствени искания да бъдат допуснати и разпитани като свидетели, лица посочени в частната тъжба.

В разпоредително заседание на 18.09.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода по същество адв. Х. излага твърдения, че присъдата на СРС е неправилна, като се позовава на развитите от него аргументи в депозираната пред настоящия състав въззивна жалба. Акцентирал е върху обстоятелството, че неправилно СРС е дискредитирал показанията на свид. А., с аргумента, че приложен като писмено доказателство по делото протокол от ОС на учителите, не е подписан. В заключение твърди, че от доказателствата по делото би могло да се достигне до единствен и категоричен извод, че подс. В. е осъществил вменените му в отговорност престъпни деяния, поради което моли съдът да отмени атакувания съдебен акт като вместо него в условията на алтернативност предлага или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради съществени процесуални нарушения (липса на мотиви), или да признае подс.В. за виновен, с нова присъда.

Защитникът на подс.В. – адв.Ч. от своя страна изложи аргументи, че въззивната жалба е неоснователна. Акцентира, че правилно СРС не е приел 2 за годно доказателство протоколът от общото събрание на училите. По отношение на показанията на св.А., адв. Ч. твърди, че същата на зададен от същия въпрос заяви, че не може да си спомни какви са били обидите. На следващо място, адв. Ч. изложи и съображения, защо показанията на свидетелите Н. и Т., че не следва да бъдат кредитирани, като в тази връзка добави и че обсъжданите свидетели и към настоящия момент се намират в трудови правоотношения с ЧТ К., тъй като същата е директор в училището, в което те работят като учители. Отделно от това защитникът сочи, че неговият клиент единствено в случая е направил констатация, че ЧТ К. в инкриминирания момент лъже, но не я е наричал с каквито и да епитети. В заключение моли СГС да потвърди процесната присъда като правилна. В условията на евентуалност, все пак ако съдът приеме, че вменените в отговорност на подзащитния му деяния са доказани, то да освободи същия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание „Глоба“, съобразно правилата на чл.78а НК.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подс. Г. Ф. В. родена на 03.03.1969г. в гр.Сандански, българин, български гражданин, с висше образование, безработен, с постоянен адрес: гр.София, кв. „*********, неосъждан, с ЕГН **********.

Към инкриминираната дата 15.04.2022г., подс. В. бил учител в 75то ОУ „Тодор Каблешков“ в гр.София.

Във връзка с подаден сигнал от подс.В. с вх.№ РУО 137561/16.11.2021г. в РУО-София град, била образувана дисциплинарна процедура срещу Л. К. – директор на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. След извъшване на проверка по сигнала, приключила с изготвяне на констативен протокол с рег. № РУД 1-41645/16.12.2021г., на 10.01.2022г. била издадена Заповед № РД02-109 от началника на РУО-София град, д-р В.К.. С цитираната заповед било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.188, ал.1 КТ на Л. Т. К. – директор на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. От мотивите на заповедта се установява, че при организиране на безплатна лятна почивка по Национална програма „Отново заедно“ е било изпратено детето на заместникдиректора на училището, което не е ученик в същото. Установява се още, че за периода 02.07.2021г. – 14.07.2021г. било проведено обучение на 50 педагогически специалисти от 75-то ОУ, като от 02.07. до 04.07.2021г.

3 обучението е било присъствено с място на провеждане к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Марина“. Проверката установила, че за 48 педагогически специалисти ( без директора и подалия сигнала), били издадени удостоверения, за участие в квалификационен курс, проведен за периода 02-04.07.2021г. в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „Марина“. Констатирано било, че и 5 от педагогическите специалисти, на които били издадени удостоверения за участие в този квалификационен курс, в същото време са били квестори за определяне на срочни или годишни оценки на 02.07.2021г. Описаните фактически констатации изпълвали състава на нарушение по чл.31, ал.1, т.2, т.19 и т.25 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като директорът е допуснал незаконосъобразно, нецелесъобразно, неефективно и непрозрачно разходване на бюджетните средства на училището. Това представлявало нарушение на основно трудово задължение, определено в длъжностната му характеристика в т.1, т.2 и т.39, раздел IV „основни задължения“, където е определен, че директорът ръководи и отговаря за цялостната дейност в образователната институция, както и че отговаря за законосъобразно, целесъобразно, икономично и прозрачно разходване на бюджетните средства, и като не е доказан достатъчен контрол е допуснал нарушението.

Подс.В. бил уведомен от резултатите от извършената по депозирания от него сигнал проверка с изх.№ РУО 1-41719/16.12.2021г. на началник РУО-София град.

На 15.04.2022г. в 13:00 часа се провел ОС на колектива на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“ в сградата на същото, находящ се в гр.София, кв. „Красна поляна“, бул. „Възкресение“ № 151. Дневният ред на събранието включвал 2 точки: 1. Отчет за бюджета на първото тримесечие на 2022г. и 2. Запознаване с бюджета за учебната 2022г.

Събранието се провеждало във физкултурният салон в училището, тъй като на него присъствал освен педагогическия персонал и представители на обществения съвет към училището.

Свидетелката А.С. – счетоводител на училището, представила на вниманието на присъстващите на събранието бюджета и отчета за първото тримесечие на годината. След изчерпването на тези 2 точки започнало обсъждане по точка „Разни“ от дневния ред и се заговорило за поведение на подс.В., който подавал сигнали и според някои учители уронвал престижа на училището. В тази връзка последвала размяна на реплики между подс.В. и свид. Г. Н., като се повдигнал въпросът за това, че подс.В. е подал сигнал, че детето на зам.-директора на училището е било на лагер, заедно с деца от училището. Тогава свид. Г. Т. казала, че в случая е имало разрешение от РУОСофия. Подс.В. попитал директорката – г-жа К.: „Вярно ли е това?“, а тя му отговорила утвърдително, след което подс.В. се обърнал към нея с думите: „Гжо, Вие в момента лъжете, тъй като имате наложено наказание точно по 4 този случай“. След това в залата настанала суматоха и някои от учителите и представителите на обществения съвет започнали да излизат и напуснали събранието.

Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Обсъдени са всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без да са допуснати логически грешки при анализа им.

На първо място и във връзка с възраженията на повереника на ТС – адв.

М. Х. съдът приема, че доказателствения анализ на наличните по делото свидетелски показания е напълно акуратен, безпристрастен и осъществен според правилата на процесуалния закон. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Действително се забелязва противоречие между заявеното от свидетелите Г. Т., Г. Н. и М. А., от една страна и твърденията изнесени в разпитите на свидетелите А.С. и Ж.П., от друга. Свидетелите Т. и Н. категорично излагат пред първоинстанционния съдебен състав, че подс. В. е употребил спрямо ЧТ К. епитетите „лъжкиня“ и „мошеничка“. Свидетелите С. и П. обаче отричат В. да е отправил каквито и да е обидни реплики спрямо ЧТ Л. К.. Свид. М. А. от своя страна твърди, че са употребени обидни епитети от подсъдимия, но заявява, че не може да си спомни естеството им. Предвид очевидната липса на корелация между разказите на изброените свидетели, а също и след като не се откри нито едно друго доказателство, което да потвърди разказа на която и да е от тях, СРС напълно резонно и е приел, че не би могъл да постанови осъдителен съдебен акт въз основа на което и да е от обсъжданите гласни доказателствени средства. Въпреки, че показанията на обсъжданите свидетели в случая съставляват едновременно преки и първични доказателства, същите не следва да бъдат поставяни в основата на фактическите изводи на решаващата инстанция. Това е така, тъй като между различните свидетели се констатират категорични противоречия, които не могат да бъдат отстранени посредством съпоставянето им с други доказателства и доказателствени средства.