Определение № 5969 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5969 гр. София, 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20258002103512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез А. В. – държавен инспектор в ТД – Варна, срещу въззивно решение № 53/18.03.2025 г. по възз.гр. д. № 457/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 200006/04.07.2024 г. по гр. д. № 173/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени предявените от касатора срещу П. В. К., С. П. С. и Ц. В. К. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 33 000 лв., както следва: от С. С. – лек автомобил „Мерцедес“ с пазарна оценка 25 000 лв.; за обявяване на недействителен спрямо държавата на договор за продажба по нот. акт № .../20.01.2020 г., т. І, рег. № 200, дело № 10/2020 г., с който П. К. е продал на Ц. К. ПИ с идентификатор ...., представляващ изоставена орна земя с площ от 1688 кв.м, в землището на [населено място], [община], при описани в акта граници и за отнемане на този имот (с посочена пазарна стойност - 8 000 лв.) в полза на държавата; а при условията на евентуалност - от продавача да се отнеме заместващата облага в размер на сумата 6 000 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на 1

ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество; 2) възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него; 3) съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период; 4) съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата – С. П. С., П. В. К. и Ц. В. К., представлявани от адв. К. Х. и адв.

В. В., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С въззивното решение е прието за установено, че ответникът П. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ, като проверката пред КОНПИ е за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г.

Първоначалната претенция срещу С. С., П. К. и Ц. К. (във фактическо съжителство) е за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 301 404,42 лв. Ответниците С. С. и Пл.К. са във фактическо съжителство от 2016 г., а по страните по сделката с претендирания за отнемане недвижим имот - П. К. и Ц. К. - са братя. С определение от о. с. з. на 07.09.2023 г., поради направен от ищеца частичен отказ от исковете за отнемане на имущество общо на стойност 268 404,42 лв. (представляваща преминали, но неналични в края на проверявания период парични суми в патримониума на ответниците) първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в тази част. Делото е продължило по претенциите на ищеца за отнемане от ответниците на имущество (лек автомобил и недвижим имот) на обща стойност 33 000 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че сумата на доходите, приходите или източниците на финансиране на П. К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С. С. за периода от 11.04.2016 г. - 12.03.2019 г. възлиза общо на сумата 228 392,38 лв. Общият размер на обичайните и извънредни разходи на Пл.К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С.С. за периода от 11.04.2016 г. до 12.03.2019 г. е в размер на 429 980,20 лв. Нетният доход, изчислен като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи на Пл.К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С.С. за периода от 11.04.2016 г. до 12.03.2019 г. е отрицателна величина (201 587,82 лв.). Стойността на общо придобитото от ответниците Пл.К. и С.К. имущество за изследвания период възлиза на сумата 70 292,96 лв. При конкретно установените данни за придобито от ответниците и налично в края на проверявания период имущество, съдът е 2 приел, че липсва релевантното по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“, тъй като не се констатира превишение с над 150 000 лв. на стойността на имуществото в началото и в края на периода.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Въпросите в изложението нямат претендираното от жалбоподателя значение след заявения отказ от исковете, с които е претендирано отнемане на неналични, преминали през патримониума на ответниците парични средства. Предмет на делото е искане за отнемане на имущество на обща стойност 33 000 лв. При установено да е придобито за изследвания период имущество на обща стойност 70 292,96 лв. и налично в края на проверявания период имущество на стойност 33 000 лв. (т.е., под прага от 150 000 лв. по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ), то няма как да се обоснове релевантното превишение, респ. - значителното несъответствие от 150 000 лв., което изисква законът. В тази връзка, в мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на този период.

Когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

В случая, след като в патримониума на ответниците в края на проверявания период е налично имущество на обща стойност 33 000 лв. и липсва друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Както се посочи, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значителното несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи (изчислени, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ).

Наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, изключва допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани 3 директно от касационната инстанция. „Очевидната неправилност“ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебния акт и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, а излага доводи за неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК, поради което касационно обжалване на основанието чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК не може да бъде допуснато.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53 от 18.03.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 457/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4