Решение № 182 от 19.07.2019, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 319/2019
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 19.07.2019
- В сила
- 29.06.2020
- Състав
- ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318 ал.1 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е №182
Гр.Варна, 19.07.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 319 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „Ем Би Агро“ ЕООД със седалище гр.Сливо поле, обл.Русе срещу решение № 39 от 18.03.2019г. по търг.дело № 113/18г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Земеделска кооперация „Възраждане“ със седалище с.Паскалево, обл.Добрич иск за сумата 21 000лв., претендирана като дължима и неплатена цена на закупени 500кг. киноа, реколта 2017г., по фактура № 95 от 02.02.2018г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, както и е осъдено да заплати разноски в размер на 418.56лв.
В жалбата се твърди че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Оспорва извода на съда, че не е налице договор за търговска продажба. Сочи че съдът не е изложил мотиви относно причината, поради която е извършена доставката на стоката, както и дали доставката е извършена въз основа на договор за съхранение, каквито са твърденията на насрещната страна по делото. Сочи, че съобразно решението на съда доставката е извършена без никакво основание, което е невъзможно.
Излага, че съдът не е кредитирал показанията на св.А Я, които разгледани ведно с останалите доказателства по делото са последователни и логични. Сочи че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ответника в тяхната цялост, не е съобразил, че гласните доказателства следва да бъдат ценени съобразно чл.172 от ГПК, отчитайки заинтересоваността им от изхода на спора предвид трудовоправните отношения с ответната страна. Твърди че съдът не е изпълнил задължението си да съпостави двете групи гласни доказателства както една към друга, така и спрямо останалите доказателства по делото.
Твърди, че съдът е приел, че фактурата не е подписана и осчетоводена от ответника, и той не е ползвал ДДС кредит по нея, както и че същата е върната с възражение от 19.04.2018г. Твърди че те не следва да носят вина за нередовно воденето счетоводство на ответното дружество, а подписът не е задължителен реквизит от фактурата. Твърди че цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена продажба и доставена стока, а по делото фактът на доставяне на стоката по фактурата – 500кг. киноа е безспорен.
Излага, че възражението срещу фактурата е направено, не незабавно, както твърди ответникът, а месец и половина след получаването на фактурата – 19.04.2018г., като е подписано от лице, което към момента на изпращането не е бил председател на кооперацията, вписан в търговския регистър.
Твърди че от събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че са извършили доставка и им се дължи плащане на цената.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което претенцията им за продажна цена на киноа 500кг. Да бъде уважена изцяло.
Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната му част.
Насрещната страна по жалбата „Земеделска кооперация Възраждане“ със седалище с.Паскалево, община Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „Ем Би Агро“ ЕООД срещу Земеделска кооперация „Възраждане“ за сумата 21 000лв., претендирана като незаплатена цена по договор за продажба на 500кг. киноа по фактура № 95 от 02.02.2018г.
Като доказателство по делото е представена фактура № 95 от 02.02.2018г., издадена от продавача „Ем Би Агро“ ЕООД за сумата 21 000лв. за продадени на Земеделска кооперация „Възраждане“ 500кг. киноа, реколта 2017г. Представен е дневник на продажбите на дружеството за данъчен период м.февруари 2018г. с включена в него фактура № 95. Приетата като доказателство фактура не е подписана от получателя на стоката, не са представени доказателства за получаване на фактурата от него, /представената справка от имейл не е приета като доказателство по делото/. Няма доказателства за осчетоводяване на фактурата от купувача и за включването и в дневника за покупки на купувача.
Не е спорно че 500кг. киноа са получени от въззиваемата кооперация. За получаването на стоката е представена товарителница от 09.03.2018г., подписана от представител на кооперацията, както и са събрани гласни доказателства – показанията на извършилия доставката шофьор и на служител на кооперацията, получил стоката.
Спорно между страните е съществуването на договор за продажба на 500кг. киноа. С отговора на исковата молба въззиваемата кооперация не е оспорила получаване на стоката, а е оспорила съществуването на договор за продажба между страните и е въвела възражение за получаване на продукцията на друго основание - за съхранение по договор за влог.
В тежест на дружеството въззивник е да установи при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес съществуването на договор за продажба между страните с предмет 500кг. киноа, реколта 2017г. на стойност 21 000лв.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ал.1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.327 ал.1 от