Решение № 1414 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330202393 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030000322/02.02.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

На 01.01.2024г., в гр. Пловдив, жалб. П. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо Партнер 2.0“ с рег. № ****. Междувременно, полицейските служители св. Ш. и К. се придвижвали със служебен автомобил, като извършвали обход на район в града. Св. Ш. и К. забелязали малко след 11,00ч. автомобилът, управляван от жалб. П., като решили да извършат проверка на същия, като подали светлинен и звуков сигнал. Въпреки това жалб. П. не изпълнил разпореждането, като първоначално направил десен завой на ул.

Славееви гори, навлязъл в обособения паркинг на сграда, находяща се на улицата, преминал през тревни площи, след което се движил по тротоара, слязъл на пътното платно по ул. Стефан Стамболов и продължил с десен завой по ул. Георги Икономов, като в този момент загубил контрол над управляваното от него МПС, с което създал непосредствена опасност за движението за преминаващите пешеходци по пешеходната зона до ресторант „Самурай“. Полицейските служители продължили преследването, като в един момент загубили водача. Впоследствие след справка в информационните системи установили, че МПС-то е собственост на жалб. П., поради което и на 08.01.2024г. му съставили АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Междувременно срещу жалб. П. било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Същото приключило с Определение за одобряване на споразумение от 25.01.2024г. по НОХД № 486/24ч. на РС-Пловдив, VII н.с., влязло в сила на същата дата, с което жалб.

П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК за това, че на 01.01.2024г. в гр. Пловдив противозаконно е пречил на органи на властта - младши инспектор В. Т. Ш., на длъжност „*****“ към Първо РУ ОДМВР - Пловдив и младши инспектор И. П. К., назначен на длъжност „*****“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОДМВР - Пловдив да изпълнят задълженията си по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДв.П: "Полицейските органи могат да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелство за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство“, като чрез бягство не е изпълнил нареждане за спиране и проверка на лек автомобил марка „Пежо“, модел 2

„Партнер 2.0Д“ с рег.№ ****

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя П. и на свидетеля на ситуацията Ш.. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е изложил единствено бланкетни възражения които напълно се опровергават от показанията на св. Ш., още повече и че такива възражения не са били изложени от него в АУАН, нито при предоставения му 7-дневен срок за възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , поради което и съдът намира същите единствено за защитна позиция на жалбоподателя.

От събраните служебно от съда доказателства – обвинителен акт и протокол за одобряване на споразумение по НОХД № 486/24ч. на РСПловдив, VII н.с., се установява наказването на жалбоподателя за престъпление по чл. 270 от НК.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 08.01.2024г., за нарушение, извършено на 01.01.2024г., а НП - на 02.02.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, са изложени действията на жалбоподателя, които са били счетени от административнонаказващия орган за нарушения и нарушените 3 правни норми.

В случая обаче, наказателното постановление се явява неправилно като издадено в нарушение на принципа „ne bis in idem” – не два пъти за едно и също нещо.

От съпоставката на текстовото описание на деянията, за които е наказан жалбоподателят с процесното Наказателно постановление и по НОХД № 486/2024 по описа на ПРС е видно, че същият е наказан два пъти в два различни процеса с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на принципа за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС (която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищататака изрично ТР 3/2015 ОСНК на ВКС) и в чл. 24, ал.1, т.6 НПК, която разпоредба съобразно изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН намира субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН.

Съгласно принципа не бис ин идем, прогласен в чл.4 на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл.24, ал.1, т.6 НПК.

Съгласно задължителните указания дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, за да се ползва деецът от защитата на принципа не бис ин идем, следва да се констатират кумулативно следните елементи от фактическия състав:

-спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер по смисъла на автономното значение, което ЕКЗПЧОС влага в това понятие;

-по единия процес производството да е приключило с окончателен съдебен акт;

-предмет на изследване в двата процеса да е едно и също деяние.

По мнение на настоящия състав и трите визирани по-горе предпоставки в настоящия случай са налице.

Първата предпоставка е налице, доколкото отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на конвенцията.

Налице е и втората предпоставка, доколкото производството по НОХД № 486/2024 по описа на ПРС е приключило с окончателен акт- влязло в сила споразумение, по което е ангажирана отговорността на дееца за престъпление 4 по чл. 270, ал. 1 НК.

Налице е и третата предпоставка, доколкото и по двата процеса жалбоподателят е наказан за едно и също деяние, изразило се, в това че на 01.01.2024г. в гр. Пловдив е осъществил действия по противозаконно пречене на полицейските служители да му извършат проверка, изразяващи се в осъществено от него бягство, чрез което не е изпълнил нареждането за спиране и проверка.

В случая деянието, предмет на настоящото производство – предприетата маневра десен завой и загубата на контрол над МПС за кратко време, е включена в престъпното деяние „бягство“, за което жалбоподателят вече е бил наказан за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, поради което и същият би се явил наказан два пъти за едно и също нещо, което би противоречало на забраната за двойната наказауемост.

Поради това и обжалваното НП се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Липсват доказателства за сторени разноски от страните, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-000322/02.02.2024г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна полиция Пловдив, с което на Д. С. П., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5