Определение № 4064 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4064 гр. Варна, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502489 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 268105/26.08.2022 г. срещу Определение № 260679/10.08.2022 г., постановено по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. за освобождаване от внасянето на държавна такса за разглеждане на депозираната частна въззивна жалба вх. № 266003/08.06.2022 г. срещу определение на ВРС по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за привличане на трето лице-помагач на страната на С..

С Определение № 320/26.01.2023 г. по настоящото дело, ВОС прекрати производството по делото, приемайки че не е налице интерес от искането на жалбоподателката за освобождаване от внасянето на държавна такса, респективно не е налице интерес от обжалване на определението, с което й е отказано освобождаване от внасяне на такава, с оглед произнасяне на друг състав на ВОС с влязло в сила Определение № 4523/05.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2486/2022 г. по частна жалба на С. С., по повод разглеждането на която е било направено искането за освобождаване от държавна такса.

Прекратителното определение на ВОС по настоящото дело е обжалвано пред Апелативен съд-Варна и същото е отменено с Определение № 267/09.05.2023 г. по в. ч. гр. д.

№ 184/2023 г. по описа на ВАпС. Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, изразяващи се в произнасяне по същество на депозираната частна въззивна жалба вх. № 268105/26.08.2022 г. срещу Определение № 260679/10.08.2022 г., постановено по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС.

Като съобрази указанията на ВАпС, за да се произнесе, настоящият състав на ВОС взе предвид следното:

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Видно от преписката по частната жалба, първоинстанционният съд е дал указания на молителката да отстрани констатираните нередовности на депозираната частна жалба с вх.

1

№ 266003/08.06.2022 г. срещу Определение № 260490/26.05.2022 г. по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата за привличане на трето лицепомагач на страната на С. С., посредством внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВОС. В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от жалбоподателката с искане за освобождаване от дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата.

С Разпореждане № 262516/12.07.2022 г. ВРС е дал указания на С. да представи доказателства за актуалното й гражданско, имотно и семейно състояние, като същевременно молителката е била предупредена за последствията при бездействие и неизпълнение на дадените й указания в срок, а именно – съдът ще се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса, съобразно представените по делото доказателства.

Съобщението с указанията на съда е редовно връчено лично на С. С. на 19.07.2022 г., като в предоставения едноседмичен срок, изтекъл на 26.07.2022 г. (присъствен ден), указанията не са изпълнени.

С оглед липсата на представени доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, ВРС не е успял да формира положителен извод, че страната няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по депозираната частна жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането й за привличане на трето лицепомагач по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, поради което с Определение № 260679/10.08.2022 г. молбата на С. С. е оставена без уважение.

Задължителната практика по приложение на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е в смисъл, че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост, лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото. Ако констатира, че с молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК не са представени достатъчно доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да представи такива доказателства и едва тогава да се произнесе по искането за освобождаване от такса. Преценката за наличие или отсъствие на основание за освобождаване от такса е винаги конкретна, тъй като зависи от специфични по естеството си обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Относно освобождаването от държавна такса, следва да се имат предвид и разясненията в мотивите на т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. В практиката последователно се поддържа становището, че обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК се доказват от лицето, което иска освобождаване от държавна такса. В производството съдът няма задължение служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи освобождаването от заплащане на такса, а дължи само съдействие на страните за представяне на доказателства, необходими за произнасяне по искането за освобождаване от такса.

Предвид изложеното както и поради липсата на представени каквито и да са доказателства от молителката, определението на ВРС за отхвърляне на искането по чл. 83 от ГПК е правилно и законосъобразно. В този смисъл, въззивният съд достига до идентичен правен извод, поради което определението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260679/10.08.2022 г., постановено по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. С. за освобождаване от внасянето на държавна такса за разглеждане на депозираната частна въззивна жалба вх. № 266003/08.06.2022 г. срещу Определение № 260490/26.05.2022 г. по гр. д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата за привличане на трето лице-помагач на страната на С. С..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3