Решение № 435 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100505393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника "П.Н." ЕООД срещу решение от № 20076522/26.01.2023 г. по гр. д. № 1208/2021 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца М. Б. М., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие накърняване на достойнството, честта и доброто име в обществото, причинени от публикуване на 10.12.2019 г. в сайт “www.pik.bg” на публикация със заглавие „БОМБА: Колектори на Г. плащат луксозния офис на М. М.“ и със съдържание, цитирано в исковата молба: „Луксозният офис на М. М. в центъра на София е платен от колекторската фирма, близка до дупнишките мутри братя Г. и техния приближен В. А. - С.. Дружеството ( “Колект център” ООД с управител А.Ш. (на снимката)) се опитва ударно да навлезе в колекторския бизнес със здраво рамо от М. М., която само привидно водеше война срещу колекторите, твърдят нейни бивши приближени“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 10.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото.

Решението, в частта, с която предявеният от М. М. иск е отхвърлен за сумата над присъдените 2000 лева до претендираните 10000 лева /частично 1 от 50000 лева/, не е обжалвано от заинтересованата страна.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че в подадената искова молба липсва яснота дали ищцата претендира вреди от причинена обида или клевета, както и в какво са се изразили претърпените неимуществени вреди. Независимо от горното, поддържа, че нито един от деликтните състави не е осъществен по делото, като сочи, че авторът на статия е изразил единствено своето субективно мнение, което има оценъчен характер и не може да се окачестви като клеветническо. На следващо място счита, че с оглед заеманата от ищцата обществена позиция, същата се ползва с по-занижена степен на закрила, като следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани.

Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, които да доказват претърпени от ищцата неимуществени вреди. С оглед на това, намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за доказаност по основание на предявения иск. Излага аргументи за прекомерност на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемата страна М. Б. М., в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, подава подробен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД с искане ответникът “П.Н.” ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца М. Б. М. сумата от 10000 лв., частичен иск от 50000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие накърняване на достойнството, честта и доброто име в обществото, причинени от публикуване на 10.12.2019г. в сайт на публикация със заглавие „БОМБА: Колектори на Г. плащат луксозния офис на М. М.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.12.2019г., до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че изложените в статията твърдения са клеветнически, не отговарят на истината, позорят името, честта и достойнството й не само като гражданин, но и като публична личност и обществен защитник. Сочи, че статията цели да тя бъде унизена в публичното пространство и да бъде дискредитирана пред обществото, като е засегната и професионалната й репутация. Твърди, че в резултат на публикацията е 2 претърпяла и продължавала да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с главоболие, безсъние, тревожност, които се твърди да са изключително противопоказни за човек, прекарал онкологично заболяване. В допълнение се посочва, че изложените в процесната статия твърдения, рефлектирали крайно негативно върху емоционалното състояние.

Не е спорно по делото, а и се установява от представения констативен протокол акт № 5, том 1, рег. № 32/08.01.2021 г. на нотариус М., рег. № 389, че на посочената дата 10.12.2019 г., на интернет страницата “www.pik.bg” е публикувана статия със заглавие „БОМБА: Колектори на Г. плащат луксозния офис на М. М.“ и съдържание, в включващо изречението: „луксозният офис на М. М. в центъра на София е платен от колекторската фирма, близка до дупнишките мутри братя Г. и техния приближен В. А. - С.. Дружеството ( “Колект център” ООД с управител А.Ш. (на снимката)) се опитва ударно да навлезе в колекторския бизнес със здраво рамо от М. М., която само привидно водеше война срещу колекторите, твърдят нейни бивши приближени“ - така както е цитирано в исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че статията е достигнала до широк кръг от хора, като до 17.01.2020г. е била видяна 180 703 пъти, има 11 коментара във фейсбук секцията към статията и 45 във форума към нея.

Не е спорно между страните, че собственик на интернет сайта, в който е публикувана процесната статия е ответникът “П.Н.” ЕООД, както и, че ищцата е публично известна личност, бивш омбудсман на Република България, политически и обществено ангажирана личност.

От събраните по делото писмени доказателства - договор за наем на стаи от 17.12.2019 г., в сила от 18.11.2019 г. /л. 106 от СРС/, се установява, че Сдружение “И.С. БГ”, представлявано от ищцата М. М., е наело недвижим имот в центъра на гр. София /ул. “*******/ за нуждите за офис от дружество “М.М. П.” ЕООД, в качеството му на наемодател.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събраните гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същите заявяват, че са доброволци /а първият свидетел и съучредител/ в гражданската платформа “И.С. БГ”, заедно с ищцата.

Свидетеля В.Г.Т., чиито показания съдът кредитира като достоверни, последователни и логически свързани, сочи, че си спомня денят, в който е публикувана статията, тъй като бил непосредствено след учредяването на гражданската платформа “И.С. БГ”, чиято основна цел е защита на потребителите от монополисти и колекторски фирми. Сочи, че след като разбрала за статията, г-жа М. се разстроила, била емоционална, не се чувствала добре, излязла от приемната за граждани със сълзи в очите, коментирала как е възможно да се пишат такива лъжи и хората на да им вярват, наложило й се да посети лекар. След статията се случвало граждани 3 да ги спират и да ги питат дали написаното е вярно.

Свидетелят Е.Б.Х. сочи, че бил заедно с ищцата, в деня, когато тя разбрала за статията. В този ден имало приемна за граждани в офиса на ул.

“Дякон Игнатий”. Г-жа М. извършвала консултации, когато по телефона й се обадили нейни близки, за да й кажат за публикацията. Тя се разстроила, разплакала се, няколко месеца след публикуване на статията не била в състояние да провежда консултации. В публични дискусии се повдигал въпросът за връзката й с колекторските фирми.

Страните не са ангажирали други относими за спора доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от публикация.

Ответникът е издател, а издателят, чрез своите длъжностни лица, определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали, като става въпрос за гаранционно-обезпечителна безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Авторът на публикацията отговаря за свое противоправно поведение, ако изнесените факти в написаната от него статия, са неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление или изложените мнения са обидни, ако те са в резултат от недобросъвестно журналистическо поведение.

За да се основателността на предявения иск, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните изявления, обективирани в статията, съдържат клеветнически твърдения или обидни коментари, засягащи честта и достойнството на ищеца, както и че в резултат на тях за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно 4 посочените в исковата молба и във въззивната жалба основания за ангажиране отговорността на издателя се характеризират с противоправност.

За преценка на горните обстоятелства, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал. 2/, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение, дори да са използвани изразни средства и квалификации, които, спрямо обикновен гражданин, биха са приели за обдини.

Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.