Решение № 887 от 14.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Варна , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100500303 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна и частна жалби подадени от Х. М. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.К., със съдебен адрес: ***, против Решение №1374 от 13.03.2020г. постановено по гр.д.№13325/2019г. на РС Варна, в частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от В.Д.В., иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника, поради по погасяване по давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД на задължението, както следва:

1. на сумата от 224.68лв., представляваща цена на консумирана и неплатена вода по абонатен номер №1726996, за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., за имот находящ се в ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2013г. до окончателното изплащане; на сумата от

21.63лв., представляваща лихва за забава за периода 28.10.2010г. до 1

05.03.2013г. и на сумата от 125лв., представляваща разноски по гр.д.

№3648/2013г. по описа на РС Варна, от които 25лв. за платена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, за които задължения по горецитираното дело, са издадени Заповед №2045/20.03.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист от 25.06.2013г.

2. на сумата от 407.24лв., представляваща цена на ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г., на сумата от 140.89лв., представляваща цена на ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726997, за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г., и двете по клиентски №1726996, включващ задълженията на абонатни номера №1726996 и №1726997, за обект-имот находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г.; на сумата от 62.98лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 407.24лв. за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г.; на сумата от 12.74лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 140.89лв., за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г., както и на сумата от 125лв., представляващи деловодни разноски по ч.гр.д.№1675/2016г. по описа на РС Варна, по което са издадени Заповед №829/16.02.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г.

Наред с това се атакува и решението, в частта имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника гореописаните суми, поради преповтаряне на същите за определени периоди от време и липса на договорни отношения за потребени услуги в периода /до 01.03.2013г./, преди придобиването на недвижимият имот, в който се използват водомерите, отнасящи се до клиентски №1726997, воден на отчет при ответника.

В жалбите се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно, като на първо място се 2 оспорват изводите на съдът за недопустимост на евентуално заявената претенция, поради преклудиране на възможността, след създаване на стабилитет на процесните заповеди за изпълнение, за навеждане на оспорвания от страна на ищеца основани на факти съществували преди стабилизиране на заповедите. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че са налице стабилни заповеди за изпълнение, като се поддържа, че не е налице редовно “лично“ връчване на същите на длъжника. Моли се за отмяна на прекратителната част от решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, или в условията на евентуалност за отмяна на решението и обявяването му за нищожно, поради липса на компетентност или като постановено в нарушение на материалния закон, процесуално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. На следващо място, се оспорват изводите за неоснователност на предпочитателно заявената претенция, като се поддържа, че първоинстанционния съд, е допуснал грешка при изчисляването срока на давността, като не е зачел задължителните указания дадени с ТРОСГТК №3/2011г., което е постановено преди образуване на процесното изп.дело.

Поддържа се, че тъй като процесните изпълнителни листи, са издадени въз основа на заповеди за изпълнение, за вида на давността, с която се погасяват задълженията предмет на същите, е от значение само какъв е вида на вземането, т.е. ако става дума за периодични плащания то давността е тригодишна. Поддържа се, че безспорно процесните задължения представляват периодични платежи, поради което за тях следва да се прилага разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, като са развити подробни съображения, включително и относно хронологията на процесните отношения. Моли се за отмяна на отхвърлителната част от атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционният съд, или в условията на евентуалност за обявяването му за нищожно поради липса на компетентност или като постановено в нарушение на материалния закон, процесуално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

От името на Х. М. К., е подадена и частна жалба, против постановеното от първоинстанционният съд Определение №262559 от 28.10.2020г., с което е 3 оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за присъдените в полза на ответника разноски, като не е редуциран до нормативно предвиденият минимум размерът на дължимото в полза на страната юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа се в жалбата, че неправилно съдът е извършил сравнение между фактическата и правна сложност на делото, и договореното плащане между две страни-адвокат и клиент, което е изградено изцяло на пазарен принцип, като са изложени подробни доводи и съображения. Поддържа се, че в конкретният случай спорът не се отличава, с някаква фактическа и правна сложност в сравнение с хилядите дела, които се водят от подобен тип, поради което на ответника няма основание да му бъде присъдено възнаграждение различно от минималното посочено в закона. Сочи се, че обема на извършената от процесуалния представител на ответника работа, се свежда само до елементарни действия по написването на отговор, в който липсват правни аргументи и доводи, и който по своята същност е в бланкетна форма.

Моли се за отмяна на атакуваното определение и редуциране на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение до нормативно предвиденият минимум.

Ответникът по частната жалба не е подал отговор на същата.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез подадена от пълномощникът и писмена молба, оспорва жалбите и претендира разноски.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Х. М. К., против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД с правно основание чл.439 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника, поради по погасяване по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД на задължения, за които гр.д.№3648/2013г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед №2045/20.03.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист от 25.06.2013г., а именно: -224.68лв., представляващ цена на консумирана и неплатена вода по абонатен номер №1726996, за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., за имот в ***, ведно със законната лихва върху 4 тази сума, считано от 18.03.2013г. до окончателното изплащане; -21.63лв., представляващи лихва за забава за периода 28.10.2010г. до 05.03.2013г. и 125лв., представляващи деловодни разноски, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането. Освен това се претендира установяване не недължимостта и на задълженията, за които по ч.гр.д.№1675/2016г. по описа на РС Варна, са издадени Заповед №829/16.02.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., а именно: 407.24лв., представляващи цена на ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г. и 140.89лв., представляващи цена на ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726997, за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г., и двете по клиентски №1726996, включващ задълженията на абонатни номера №1726996 и №1726997, за обект-имот в ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г.; -62.98лв., представляващи лихва за забава върху главницата от 407.24лв. за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г.; -12.74лв., представляващи лихва за забава върху главницата от 140.89лв., за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г. и -125лв., представляващи деловодни разноски. В условията на евентуалност е заявена претенция по чл.439 от ГПК за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника гореописаните суми, поради преповтаряне на същите за определени периоди от време и липса на договорни отношения за потребени услуги в периода /до 01.03.2013г./, преди придобиването на недвижимият имот, в който се използват водомерите, отнасящи се до клиентски №1726997, воден на отчет при ответника.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на длъжник по изп.д.№1623/2014г. на ЧСИ с рег.№808 в КЧСИ, преобразувано в изп.д.

№446/2019г. на ЧСИ с рег.№892 в КЧСИ, за задължения произтичащи от Изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден на основание Заповед №2045/20.03.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по гр.д.№3648/2013г. на РС Варна и от Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., издаден на основание Заповед №829/16.02.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№1675/2016г. на РС Варна.

Поддържа се, че сумите, предмет на изпълнителното дело, не се дължат, тъй 5 като са погасени по давност. Сочи се, че последното изпълнително действие, изразяващо се в налагане възбрана върху недв.имущество на длъжника, е извършено на 19.05.2015г. или в условията на евентуалност, че последното действие е от 10.05.2016г., изразяващо когато е издаден Изпълнителен лист №2993, на основание Заповед №829/16.02.2016г. по ч.гр.д.№1675/2016г. по описа на РС Варна. Ето защо се поддържа, че към 19.05.2018г. или към 10.05.2019г., вземанията за главница по процесните изп.листи са погасени по давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Поддържа се още, че с погасяването на главните вземания на основание чл.119 от ЗЗД, се погасяват и произтичащите от тях акцесорни задължения за обезщетение за забава и за заплащане на разноски.

С отговора на исковата молба, се оспорват твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения, като се сочи, че въз основа на процесните изпълнителни листи, е образувано ИД №1623/2014г. по описа на ЧСИ с №808, което в последствие е преобразувано в изп.дело №446/2019г. по описа на ЧСИ Христо с рег.№892 на КЧСИ.

Изложени са подробни доводи, че по изп.делото, са предприети множество изпълнителни действия, които са довели до последователно прекъсване на давността, респективно са осуетили възможността процесните вземания да се погасят по давност. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното: