Решение № 97 от 10.06.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ихтиман, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20251840200109 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба от И. Д. Г., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 451/29.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция по горите - София.

Жалбоподателят оспорва НП, като навежда твърдения, че същото е съставено неправилно и в нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание И. Д. Г., не се явява, като е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. С. М..

Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като преди последното съдебно заседание е постъпила писмена защита.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена е в срок от лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление. Жалбата е подадена посредством пощенски плик, който е пуснат на 19.02.2025 г. /л. 9/ получен на 21.02.2025г., видно от вх. номер на РДГ - София /л.8/. Предвид изложеното и доколкото в обратната разписка към административната преписка е отразено, че наказателното постановление е получено на 06.02.2025 г., съдът намира, че жалбата е подадена в посочения в наказателното постановление четиринадесетдневен срок.

На 02.09.2024г. инж. П. И. Д. – служител на РДГ – София е издал акт за установяване на административно нарушение №451/2024г., серия Р014/2024г., № 102399 срещу И. Д. Г..

1

Във връзка с издадения акт е съставено и Наказателно постановление № 451 от 29.01.2025 от инж. Н. А. Н. - директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - София, посредством което на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 300.00 лв. /триста лева/ на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Като част от административната приписка е приложено писмо с вх. № РДГ-14-10835 от 16.12.2024 г. от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, в което е отразено, че на производство в РП – Самоков, ТО – Ихтиман е досъдебно производство № 189 от 2024 г. по описа на ОСлО – СОП, образувано на 24.10.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и водено за това, че от неустановена дата до 15.08.2024 г. в землището на с. Костенец, Община Костанец, Софийска област, в различни отдели: отдел 25, подотдел „п“, отдел 85, подотдели „е“ и „л“, отдел 90, подотдел „т“, отдел 79, подотдели „е“ и „д“, отдел 87, подотдел „а“ и „л“, в общински горски територии на Община Костенец, без редовни позволителни за сеч или макар с редовни такива, но извън указаните в тях количества и дървета са били отсечени от горския фонд дървета от различни видове.

От изложеното дотук се установява, че административно-наказателното производство е започнало преди иницииране на досъдебното производство, но оспореното наказателно постановление е издадено след като вече е било образувано досъдебно производство и след като прокуратурата е уведомила административнонаказващия орган за започналото досъдебно следствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В нормата на чл.

33, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, като веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора. Според правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. В чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. От съдържанието на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗАНН може да се направи извод, че е недопустимо едновременното провеждане на административнонаказателно производство по ЗАНН и на наказателно производство по НПК за едно деяние. Именно поради това е невъзможно според закона производство по ЗАНН да се инициира, след като е инициирано такова по НПК. В същото време разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН посочва, че при наличие на индиции за извършено престъпление, наказващият орган прекратява

2 административнонаказателното производство пред него и изпраща материалите на прокуратурата. В първия случай - ал. 1 от чл. 33, органите по ЗАНН са обвързани от вече образуваното наказателно производство и не могат на извършват действия. Във втората хипотеза – ал. 2 на чл. 33, все още няма образувано наказателно преследване, но наказващият орган преценява налице ли са според него признаци за такова и ако приеме, че такива признаци съществуват, прекратява преписката и я изпраща на съответната прокуратура, тъй като само прокурор може да прецени дали са изпълнени съответните предпоставки за образуване на досъдебно производство по правилата на наказателно процесуалния кодекс и за евентуално предприемане на последващи действия. Изводът, който може да се направи от чл. 33, ал. 1 и ал.

2 от ЗАНН е, че наказателното производство по НПК е с приоритет пред производството по ЗАНН и трябва да се даде възможност прокуратурата да прецени дали деянието е престъпление или не. Макар в чл. 33 от ЗАНН да не е уредена хипотеза, при която наказателното производство е образувано след административното такова, то правилата на ал. 1 и ал. 2 от посочения член водят до извод, че всъщност приоритет следва да се даде винаги на процедурата по НПК, където се преценява от прокурора, а впоследствие и от съда, дали деянието е престъпление.

Поради посочените дотук съображения се налага извод, че е невъзможното едновременното

/паралелното/ развитие на административнонаказателно производство и на наказателно такова.

Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказателното производство трябва да се прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата по реда на чл. 33, ал. 2 от НК, понеже компетентен орган вече е образувал досъдебно следствие, тъй като е приел, че са налице законен повод и достатъчно данни за това по смисъла на чл. 207-212 от НПК. От съдържанието на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН може да се направи извод, че когато прокурорът прецени, че определено деяние не съставлява престъпление, той може да прекрати досъдебното производство или да откаже да образува такова и да препрати същото на административнонаказващия орган, в който случай последният би могъл да издаде наказателно постановление, ако приеме, че са налице признаците на извършено административно нарушение, дори и без съставяне акт за установяване на нарушение.

Съдът счита, че настоящото административнонаказателно производство, образувано срещу И. Д. Г., е следвало да бъде прекратено, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите по него да бъдат изпратени на прокуратурата, която преди издаване на наказателното постановление е уведомила наказващия орган, че е образувано досъдебно производство. Действително, нарушението, във връзка с което е издадено процесното наказателно постановление и съставът на престъплението, във връзка с което е образувано производството по НПК, не са напълно идентични, но и двете са пряко и непосредствено свързани с добив на дървен материал от един и същи отдел и подотдел. В случай, че прокурорът, на когото е трябвало да се изпратят материалите, приеме, че наказателното производство подлежи на 3 прекратяване, поради липсва на престъпление, тогава той е могъл да изпрати преписката на наказващия орган, който от своя страна да реши дали е налице административно нарушение.

В чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че едно от правомощията на районния съд е да отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Тъй като административнонаказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а е продължило с издаване на наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 63, ал.

2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН следва да отмени Наказателно постановление

№

451 от

29.01.2025 г., да прекрати административнонаказателното производство и да укаже на наказващия орган - директора на Регионална дирекция по горите – София, че след влизане в сила на съдебното решение материалите по преписката трябва да се изпратят на прокуратурата. След изпращане на материалите на прокуратурата и ако прокурорът впоследствие прецени, че деянието не съставлява извършено престъпление от конкретно лице, то той може да върне преписката на наказващия орган, който ще разполага, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с възможност да извърши нова преценка дали е извършено административно нарушение и ако приеме, че е извършено такова – да издаде евентуално ново наказателно постановление, което би подлежало на обжалване на отделно основание.

Настоящият съдебен състав приема, че изначално не е трябвало да се издава наказателно постановление на този етап, понеже административнонаказателното производство пред наказващия орган е трябвало да се прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата във връзка с образувано досъдебно производство за същия случай, то не следва да се разглежда въпросът относно това дали наказателното постановление е правилно, нито дали съдържа необходимите реквизити. Това е така, понеже не е се трябвало да се издава такова.

По разноските:

Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски. Същият е представляван от адвокат С. Й. М., за което е представен договорът за правна защита и съдействие /л.63/. Наказващият орган следва да заплати на адвокат С. М. възнаграждение в размер на 400 лева.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН Наказателно постановление № 451 от 29.01.2025г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, с което на И. Д. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 4

/триста/ лева на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, започнало с издаването на акт за установяване на административно нарушение №451/2024г., серия Р014/2024г., № 102399.

При влизане в сила на решението материалите по административнонаказателното производство следва да се изпратят от наказващия орган на Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, във вр. с Досъдебно производство 189 от 2024 г. по описа на ОСлО – СОП.

ОСЪЖДА директора на Регионална дирекция по горите – София да заплати на адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик, личен № ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните, пред Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5