Решение № 435 от 10.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20203100901240 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от КР.

Ч. М., ЕГН **********, М. Р. Ч., ЕГН **********, Г.Р. М., ********** и Д. Г.

ИВ., ЕГН **********, всички чрез пълномощник, против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на родственика им Р.Г. М., в резултат на ПТП от 12.09.2019г., причинено от Ц.И.Р. като водач на л. а. „****а“ с per. № ******, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, както следва: 200000 лева за съпругата КР. Ч. М.; 200000 лева за дъщеря му М. Р. Ч.; 200000 лева за синът му Г.Р. М.; 100000 лева за сестра му Д. Г. ИВ., ведно със законната лихва върху главниците считано от 13.09.2019г. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че на 12.09.2019 г. на републикански път III-9004 е настъпило ПТП с участието на л. а. „****а“ с per. № ******, управляван от Ц.И.Р., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на Р.Г. М.. След ПТП Р. М. бил откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където въпреки неимоверните усилия на лекарския екип и проведеното интензивно лечение, той починал на 13.09.2019 г., 1 вследствие на получените от претърпяното ПТП тежки травматични увреждания. С присъда постановена по НОХД № 569/2020 г. по описа на ОС Варна, водачът Ц.И.Р. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на Р.Г. М..

Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на Р. М.. Той е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на неговата смърт. К.М. е съпруга на починалия Р. М., като до момента на неговата смърт семейството е съжителствало под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Не минава и ден, през който тя да не тъжи за своя най-близък спътник в живота и опора на семейството и все още не може да приеме загубата му. Г. М. е син, а М.Ч. е дъщеря на починалия Р. М. и загубата на техния баща е един от най-тежките мигове в живота им. До момента на неговата смърт те са поддържали изключително топли и близки взаимоотношения, разчитали са на неговата подкрепа и съвети. Те изживяват изключително тежко загубата на своя баща и към настоящия момент все още не може да приемат случилото се. Д.И. е сестра на починалия, като до момента на неговата смърт те са поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения. През целия им съзнателен живот те са живели в обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Тя изживява изключително тежко внезапната загуба на своя брат и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Не минава и ден, през който тя да не тъжи за своя близък. Ищците предявили писмена претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, но са получили отказ, поради което предявяват претенцията си пред съда.

С допълнителна искова молба се поддържат исковете и се оспорват направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоснония резултат от пострадалия.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете, както и механизма на ПТП. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и твърдените в исковата молба родствени връзки. Оспорва претенциите за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като оспорва твърденията за близост, привързаност и 2 взаимност на всеки от ищците с пострадалия. Излага, че е налице съпричиняване на вредосния резултат, т.к. Р. М. е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдението, че пострадалият е бил изцяло здрав и жизнен човек. Излага, че е имал захарен диабет и ампутиран десен крак, както и че физическото му състояние допълнително е усложнило възстановяването му. Излага, че предвид наличието на ампутиран десен крак е следвало да вземе мерки за по-доброто си обезопасяване при пътуване в автомобила. Застрахователят възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, е изключително завишено по размер. С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените оспорвания.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощник адв. Б.З., поддържат исковата молба. Моли се за уважаване на иска и за присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата. В представените по делото писмени бележки вх. №22618/08.11.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на иска.

В съдебно заседание ответникът – застраховател се представлява от адв.

Е.С., която поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от присъда №44/11.08.2020г. по НОХД № 659/2020г. на ВОС, изменена с Решение № 260053/05.05.2021 г. по ВНОХД № 16/2021 г. на Апелативен съд - Варна, Ц.И.Р. е признат за виновен в това, че на 12.09.2019 г. на междуселищен път № 9004, ****************************, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „****а“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Г. М., поради което му е наложено наказание.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че К.М. е преживяла съпруга на починалия на 13.09.2019г. Р.Г. М., а Г. М. и М.Ч. са негови деца.

От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се 3 установява, че ищцата Д.И. е сестра на починалия при ПТП Р.Г. М..

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: че лек автомобил марка „****а“ с per. № ****** към дата 12.09.2019 г. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество; вината на Ц.И.Р. за настъпване на ПТП на 12.09.2019 г., че Р. М. е починал в резултат на ПТП, както и семейните му и родствени връзки с ищците.

За установяване болките и страданията на ищците п о делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.В., Л.Д., Д.Н. и Р. И., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.

От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че процесният лек автомобил „****а“ разполага с триточкови обезопасителни колани при задна седалка. От техническа гледна точка не се установяват данни пострадалия Р. М. да е бил с поставен предпазен колан. Няма данни тялото да е изпитало рязко ускорително движение към задната част на купето, действало за деформация на задна седалка при облегалката, в резултат на което тялото да се изплъзне изпод коланния ремък. От медицинска гледна точка, не са установени увреждания, които да са характерни за поставен предпазен колан. Няма как при поставен предпазен колан, чиято хоризонтална част обхваща корема и седалището на пострадалия, същият да изпадне от лекия автомобил. Установените тежки травматични увреждания в областта на главата могат да бъдат получени какво при удари от детайли в купето на лекия автомобил, така и при удари в подлежащата неравна настилка. От медицинска гледна точка няма как да бъде разграничено кои увреждания са получени в купето на лекия автомобил и кои от изпадането.

При настъпилия челно десен удар за автомобила с откъсване на предно дясно колело и обръщане по таван, тялото на пострадалия се е устремило напред и напред в дясно, след което се е облегнало на дясна задна врата и таван. При използване на предпазен колан в настоящия случай, тялото е следвало да бъде 4 задържано при предвижването му напред и да не се достигне изпадане от автомобила. Механизмът на колана не е бил в състояние да предотврати съприкосновение с вътрешността на задна дясна врата и облицовка на таван.

Установява се също така, че Р. М. е страдал от генерализирана атеросклероза, както и от стара ампутация на десен долен крайник на ниво бедро. Тези хронични заболявания не са повлияли възстановителния процес и настъпилия смъртен изход, който се дължи на тежката черепно-мозъчна травма - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол. Установява се също така, че при правило поставен предпазен колан, независимо от наличната ампутация, пострадалият не би изпаднал от лекия автомобил. Коланният механизъм би имал 100% действие спрямо тялото на пострадалия, независимо от ампутацията.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. З а успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек автомобил „****а“ с per. № ******, сключена с ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в 5 сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 12.09.2019г., в резултат на което е причинена смъртта на Р. М., са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка

”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците КР. Ч. М., М. Р. Ч. и Г.Р. М. вреди от деликта.

Ищците КР. Ч. М., М. Р. Ч. и Г.Р. М. се явяват съответно преживяла съпуга и деца на починалото при ПТП лице, поради което и попада т в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.

Във връзка с възраженията на застрахователя досежно ищцата Д. Г. ИВ., съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.