Определение № 2127 от 01.08.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2103/2024
- Вид
- Определение № 2127
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Светлана Ангелова Станева, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2127 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Анг. Станева
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502103 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. А. Д., пълномощник на ищеца С.
П. П. с ЕГН ********** против определение № 7466 от 18.06.2024 г., постановено по гр. дело № 12207/2023 г. на ПРС, XХ гр. с-в, с коeто е оставена без уважение молбата му с вх.№ 57290 от 29.05.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че определеното му от съда възнаграждение следва да бъде съобразено с обстоятелството, че с решението са разгледани два иска, като по всеки един от тях следва да се определи адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго такова, с което за адв. Д., пълномощник на ищеца да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер от общо 1407,42 лв.
Ответникът по частната жалба „Сити Кеш“ ООД, ЕИК е взел становище за нейната неоснователност и моли същата да се остави без уважение.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е процесуално допустима.
По същество:
С Решение № 2321 от 22.05.2024г., постановено по гр. дело № 17218/2023 г. на ПРС, XХ гр. с-в са уважени два иска, предявени от С. П. П. против „Сити Кеш“ ООД, като е прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между „Сити Кеш“ ООД и С. П. П. договор за 1 паричен заем № 644425 от 04.03.2022 г. е недействителен, на основание чл.22 ЗПК и „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на С. П. П. сумата от 1 269 лв. недължимо платена по недействителния договор за паричен заем № 644425 от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от 18.08.2023 г. до изплащане на сумата. Предвид уважаването на исковете, с решението ПРС е осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв. А. Д., на основание чл.38 ЗА сумата от 720 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото.
С молба от 29.05.2024 г. по реда на чл.248 ГПК адв. А. Д. е отправил искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като на адвоката се присъди пълният размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1407.42 лв. с ДДС. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата му без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира следното:
Защитата пред първата инстанция, осъществена от адв. А. Д. , пълномощник на ищеца се изразява в подаване на искова молба с отправени с нея доказателствени искания. По делото са продведени три съдебни заседания, в които адв. Д. не се е явил.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.
Ето защо и предвид вида на исковете, действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че се касае до спор, по който вече има трайно установена съдебна практика, а защитата на ищеца се изразява единствено в подаване на исковата молба с направени доказателствени искания, без явяване в съдебно заседание и ангажиране на допълнителни доказателства, съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца адв. Д. ще се определи под минималните размери по Наредбата №1/09.07.2004 г., предвиждаща и начисляване на ДДС.
Съдебният състав споделя доводите, изложени в Определение № 7 от 2
17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК, а именно, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗА ).
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. /В този смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 664/2024 г./.
Ето защо съдът приема, че справедливият размер на дължимия се за адв. Д. адвокатски хонорар за оказана правна защита и съдействие на ищеца е 720 лв., така, както е приел и районният съд.
Обжалваното определение е правилно и като такова ще бъде потвърдено.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7466 от 18.06.2024 г., постановено по гр. дело № 12207/2023 г. на ПРС, XХ гр. с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3