Решение № 111 от 21.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова при участието на секретаря Радиана Д. А.а като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000083 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от СУ „Св. Климент Охридски“, с която обжалва решение № 261 476 от 08.11.2021 г., постановено по т.д. № 165/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ срещу „Сънрайз Ер Джи” ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не дължи на „Сънрайз Ер Джи” ЕООД следните суми: сума в размер на 43 500 лв., представляваща получена без правно основание парична сума, която подлежи на връщане и която е присъдена с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав, както и сума в размер на 19 648 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.05.2016 г. до 11.11.2020 г., което обезщетение е присъдено с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1753/ 2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необосновано. Оспорва изводите на съда по отношение на неоснователността на предявеният иск. Твърди, че когато едно от вземанията е спорно, трябва да се счита, че прихващането е направено под условие (чл.104, ал.1, изр.2 ЗЗД), при сбъднавеното на което настъпват последиците на чл.104, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че в този случай влизане в сила на съдебното решение, с което се установява вземането има характер на отлагателно условие, под което е направено прихващането. Това действие обаче има обратна сила, тъй като законът предвижда вземанията да се считат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Развива доводи относно необходимостта от спиране на настоящето производство до произнасянето на Върховен касационен съд по отношение на допустимостта и правилността на решението, постановено 1 по в. т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд. С тези твърдения обосновава недопустимостта на постановеното решение. По отношение на законосъобразността на постановеното решение твърди, че съдът не е обсъдил доводите на ищеца, изложени по съществото на спора. Твърди, че вземането, с което прави прихващане е изискуемо, тъй като решението на апелативния съд подлежи на принудително изпълнение.

Ето защо моли съда да обезсили постановеното решение и да спре производството по делото до влизане в сила на съдебното решение по в. т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, алтернативно да се отмени като неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Ответникът „Сънрайз ер джи“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба.

Твърди, че решението е валидно и допустимо, както и че не страда от посочените пороци.

Твърди, че предявеният иск е отрицателен установителен, като за неговото уважаване е необходимо да се установи настъпил факт, който да опровергае установената със съдебен акт дължимост на вземането. Твърди, че дори да се приеме, че възражението е направено под отлагателно условие, то същото не се е сбъднало, т.е. прихващането не е породило действие. Твърди, че между двете дела не съществува връзка на обусловеност. Твърди, че прихващането не е направено под отлагателно условие. Моли съда да постанови решение с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и отхвърли подадената въззивна жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 261 476 от 08.11.2021 г., постановено по т.д. № 165/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, че съдът е отхвърлил предявените от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ срещу „Сънрайз Ер Джи” ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Софийски университет „Св.

Климент Охридски“ не дължи на „Сънрайз Ер Джи” ЕООД следните суми: сума в размер на 43 500 лв., представляваща получена без правно основание парична сума, която подлежи на връщане и която е присъдена с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав, както и сума в размер на 19 648 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.05.2016 г. до 11.11.2020 г., което обезщетение е присъдено с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1753/ 2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с исковата молба Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е навел твърдения, че с решение от 17.09.2020 г., постановено по т .д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав е осъден да заплати на ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 43 500 лв., ведно със законната лихва върху нея от 31.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Не се спори, че в молбата твърди, че със същото решение по предявен насрещен иск ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ е осъден да заплати на ищеца по настоящият иск сумата от 150 128 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че в полза на ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ е възникнало вземане към СУ „Св.

Климент Охридски“ за сума в размер на 43 500 лв. на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, което вземане е установено с влязло в сила решение от 17.09.2020 г., постановено по т .д. № 2

1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав ( в тази част решението е обжалвано пред касационната инстанция). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че така описаното вземане е предмет на договор за цесия, сключен между кредитора, в качеството му на цедент, и дружеството „Сънрайз Ер Джи” ЕООД, в качеството му на цесионер (писмен договор за цесия от 01.11.2020 г., сключен между ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ и „Сънрайз Ер Джи’* ЕООД, с който тези търговци са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното вземане към СУ „Св.

Климент Охридски“, установено с влязлото в сила съдебно решение, а последният се задължава да заплати цена за това). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с уведомление, изходящо от цедента ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“, адресирано до длъжника, цедентът е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариална покана с per. № 17 490/10.11.2020 г., изпратена от ищеца по настоящето дело СУ „Св.

Климент Охридски“ същият е отправил волеизявление за несъгласие с осъщественото прехвърляне на вземането от ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ в полза на „Сънрайз Ер Джи” ЕООД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист за сумата от 43 500 лв., ответникът е образувал изпълнително производство срещу него, по което като взискател е конституирано ответното дружество „Сънрайз ер джи” ЕООД, което се легитимира като титуляр на паричното вземане въз основа на сключен с ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ договор за цесия.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариална покана с № 016/VI Б/2020 г. на нотариус В. Б. е направил изрично изявление за несъгласие с извършената цесия, както и изявление за прихващане между неговото задължение към ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ за заплащане на сумата от 43 500 лв. и неговото вземане към този търговец за получаване на сумата от 150 128 лв. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изявлението е достигнало до ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ и ответника на 11.11.2020 г. , на която дата нотариалната покана е връчена на законния представител на посочените субекти при отказ.

Не се спори, а се установява и от обстоятелствената част и петитума на предявеният иск, че ищецът твърди, че в резултат на извършеното прихващане вземането на ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ към ищеца за получаване на сума в размер на 43 500 лв., което е предмет на сключения с ответника договор за цесия, е погасено и не съществува към настоящия момент.

Не се спори, а се установява и от извършената служебна справка от настоящия състав, че с определение № 428 от 12.07.22 г., постановено по т.д. № 217/21 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение касационния съд не е допуснал до касационно обжалване решение от 17.09.2020 г., постановено по т .д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав и същото е влязло в сила в частта, в която въззивния съд след отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявеният насрещен иск от СУ „ Св. Климент Охридски“ и е осъдил ищеца по първоначалния иск ЕТ „Агроиндустриал - Б. П.“ да заплати сумата от 150 128 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да се признае за установено, че вземането, което ответникът „Сънрайз Ер Джи” ЕООД претендира, че има към ищеца за получаване на сумата от 43 500 лв., представляваща получена без основание 3 такава, която подлежи на връщане, което вземане е присъдено с влязло в сила съдебно решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав и което е прехвърлено в полза на ответника със сключен между него и ЕТ „Агроиндустриал- Б. П.“ договор за цесия не се дължи, тъй като е извършено прихващане.

С атакуваното решение № 261 476 от 08.11.2021 г., постановено по т.д. № 165/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, че съдът е отхвърлил предявените от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ срещу „Сънрайз Ер Джи” ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не дължи на „Сънрайз Ер Джи” ЕООД следните суми: сума в размер на 43 500 лв., представляваща получена без правно основание парична сума, която подлежи на връщане и която е присъдена с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1 753/20 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав, както и сума в размер на 19 648 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.05.2016 г. до 11.11.2020 г., което обезщетение е присъдено с решение, постановено на 17.09.2020 г. по т. д. № 1753/ 2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е подадена от легитимирано лице, в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.