Определение № 795 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. София, 02.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600985 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл.440 ал. 2 НПК.

С определение от 22.07.2024г. по н.ч.д. № 4224/2024г. на СГС, НО, 27 състав, е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода Р. В. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 1605/2016г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Д. Т. защитник на осъдения И., с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при едностранчив анализ и интерпретация на доказателствените източници и релевиране на неотносими към предмета на делото обстоятелства, създаващ съществен дисбаланс на база на съдебната практика по подобен род производства. Подчертава се, че в първоинстанционното производство всяка от страните е изразила положително становище по направеното искане предвид наличните доказателства за реално настъпила позитивна промяна по време на престоя в затвора, даваща последваща гаранция за пълно адаптиране на осъденото лице в условията на живот на свобода. В тази насока се сочи, че оценката на риска от рецидив (5т.) индикира на формирането на поведение, което е напълно приемливо за обществото и обществените отношения, като първостепенният съд без да съобрази представените доказателствени източници е акцентирал на извършеното престъпление и остатъка от наказанието, неизследвайки обективно доказателствата, свързани с поправянето на осъдения в условията на местата за лишаване от свобода, 1 какъвто е действителния смисъл на производството по УПО. Възразява се, че не са били обсъдени и съобразени данните за последователната промяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ до „лек“, с оглед „напълно изминатия от страна на осъденото лице прогресивен пенитенциарен модел“ и „постигнатия напредък към личностно развитие и личностен просперитет в условията на МЛС“, настъпили след първоначалното отчитане на фактите относно престъплението и въз основа на наблюдение за последваща тенденция в личностното му развитие, което видно от представените доказателства е повече от безупречно и последователно, изцяло в положителен аспект, като вместо това СГС неправилно е предположил, че „осъденото лице без да положи изисканите от него усилия е бил настанен в условията на по-благоприятен и лек режим в близка среда подобна на средата извън МЛС“. Сочи се, че некоректното извършения анализ на наличните доказателства и неправилното тълкуване на „Методиката на оценката на риска от рецидив“ има за последица противоречивост на цялостния анализ, граничеща с липса на мотиви, съставляващо съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното определение. В подкрепа на изразеното становище се цитира съдебна практика, с искане за отмяна на произнасянето на СГС на основание чл.345 ал.2 НПК и уважаване на молбата за УПО, като на основание чл.70 ал.6 НК бъде постановен изпитателен срок за остатъка на наложеното наказание и прилагане на пробационни мерки в пълния възможен законов срок по чл.42а ал.2 т.2 - 4 НК.

САС, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен котрол и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1605/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, Р. В. И. е осъден за извършено престъпление по чл. чл..115 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 (тринадесет години) при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Видно от приложената по делото справка към 22.07.2024 г. лишеният от свобода е изтърпял общо 9 години и 13 дни, от които фактически 6 години, 8 месеца и 1 ден и 2 години, 4 месеца и 12 дни зачетени от работа, с което понастоящем е изпълнена първата от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване – да е изтърпяно фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание, както 2 правилно е приел и първоинстанционния съд.

Отсъствието обаче на второто необходимо условие по чл. 70 ал.1 т.1 НК, в случая е било преценено като пречка за уважаване на молбата по чл.437 ал.2 НПК. В тази връзка, без да пренебрегва данните за постигнатите позитивни резултати, настъпили в по време на престоя в затвора в резултат на работата с осъденото лице, СГС е констатирал липсата на информация в съдържащата в затворническото досие документация и останалите документи, придружаващи молбата на Р.И., за конкретно прилаганите корекционни въздействия спрямо него (извън посочените обучения и курсове), приемайки, че същата е запълнена с клиширани, лишени от конкретика фрази за преодоляване на всички първоначално локализирани проблемни зони и дефицити, като е заключил, че независимо от ниската оценка на риска от рецидив (5т.), предвид остатъка на наказанието, начина на извършване на конкретното санкционирано престъпление и проявеното от И. значително хладнокръвие при извършването му, краткото време на престоя му в затвора в среда близка до тази, която е имал извън местата за лишаване от свобода (осигуряване на подходяща работа, възможност да посещава близките си за добро поведение, възможност да участва в различни погребални и други прояви на свобода, да сключва граждански брак и пр., за които е било съответно прекъсвано изпълнението на наказанието), недопринасяща в достатъчна степен да осъзнае последиците от деянието си, не може да бъде изведен извод , че „ у него е настъпила тази коренна и необратима промяна, така че да не представлява риск за обществото и повторяемост на тази престъпна проява, която е изключително тежка.“ В този смисъл молбата му е била преценена като преждевременно подадена.

Въззивната инстанция намира този краен извод за правилен, макар и да не споделя част от изложените в атакуваното определение съображения, срещу които защитникът основателно възразява в подадената частна жалба, аргументирайки се и с съществуващата съдебна практика. Действително законът не поставя като условие размера на остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като при обсъждане на въпроса за основанията за УПО не следва да се преценяват и характеристиките на извършеното престъпление, за което лицето вече е било санкционирано.

Достатъчно е да са изпълнени предпоставките по чл. 70 ал.1 НК – фактическо изтърпяване на поне 1/2 от наложеното наказание в случая и наличие на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения т.е. наред с формалната предпоставка се преценява изцяло и само поведението на конкретното лице по 3 време на престоя му в затвора - преодоляване на първоначално констатираните дефицити и настъпилите положителни промени в личностните му нагласи в резултат на провежданата с него корекционно-възпитателна дейност, тяхната трайност, устойчивост и необратимост.

От приложената по делото документация се установява, че лишеният от свобода Р.И. изпълнява заложените в плана на присъдата цели и задачи, като е многократно награждаван, последно със Заповед от 09.01.2024г., не е наказван. Завършил е курс на тема „ Толерантност в затвора , толерантност в живота" , организиран от служители в Затвора- гр. София, взел е участие в редица социални мероприятия в местата за лишаване от свобода. Сред затворническата общност се ползва с доверие и авторитет, като е избран за председател на груповият съвет на 3-та трупа. Проявява отговорност и се справя добре с възложените задачи. В работата се проявява като много организиран, надежден и точен. Поетапно е ползвал годишна почивка извън територията на местата за лишаване от свобода и прекъсване на изтърпяваното наказание, като винаги се е завръщал в посочените срокове и няма данни за противозаконна дейност. Същият е положително настроен към корекционната дейност, податлив на корекционно въздействие, приемащ планирането на присъдата и ангажиран към неговото реализиране. Към пенитенциарния персонал се отнася с нужното уважение.

С осъдения не са осъществявани кризисни интервенции.

Индивидуалната работа с него се провежда чрез разговори с ИСДВР и ангажиране в работния процес в затвора – работи като санитар в МЦ при Затвора –София в периода 2018г.-2020г., а след това като работник в служебен бар (вътрешен до 2022г. и външен до момента).

Наблюдава се и последователна промяна на първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“ през 2020г. и на „лек“ през 2022г., както и редуциране на стойностите на риска от рецидив - от 21т. до 5т. понастоящем. Рискът от сериозни вреди за обществото, първоначално определен като висок, е бил снижен през 2020г. към среден, какъвто се е запазва и към момента вече четвърта година.

В актуалната експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Р. И. от 28.06.2024г. е посочено, че „съществуващите адаптивните умения вероятно могат и допълнително да бъдат развити, с което още повече ще се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и съответно ще се намали риска от рецидивизъм“ 4

В контекста на гореизложеното САС (без да подценява цялостното поведение на осъдения И. в пенитенциарното заведение, установимо от докладите и становищата на служителите от затворническата администрация и документацията, съдържаща се в затворническото му досие, несъмнено сочещи на тенденция за устойчива положителна личностова и поведенческа промяна), съобразявайки данните за продължителното запазване на риска от вреди за обществото в рамките на средния (индикиращо на непълно изпълнение на прогресивната пенитенциарна система), намира че целите на наказанието все още не са успешно реализирани и продължава да е налична дефицитна зона при осъдения, която налага корекционно - възпитателната работа с него да продължи в конкретната насока за нейното преодоляване.

Няма спор, че първоначалната стойност на риска от рецидив понастоящем е значително занижена (факт, на който се акцентира в частната жалба), но този риск още при постъпването на И. в затвора е бил оценен като нисък, за разлика от риска от вреди за обществото, който още тогава е бил преценен като водещ и оценен като висок, наред с констатираните ясно изразени дефицити в зоните на междуличностните проблеми и уменията за мислене при осъдения.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2024г. по н.ч.д. № 4224/2024г. на СГС, НО, 27 състав, с което е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода Р. В. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 1605/2016г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6