Решение № 494 от 10.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мария Митева

Даниела Атанасова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200882 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. П., защитник на подс. М. М. Л. срещу Решение № 77/26.06.2023 г. на

Апелативен съд

–

Велико

Търново по

ВНОХД

№

47/2023 г., с което първоинстанционната присъда № 38/17.11.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по НОХД № 283/2021 г., е била частично изменена и потвърдена в останалата част.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като е дадена неправилна правна квалификация на деянието.

Развиват се доводи, че престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК не е доказано от субективна страна. Излагат се пространни съображения за това, че доказателствата по делото са неубедителни и противоречиви и от тях не се установява по несъмнен начин умисъла на подс. М. Л. за умъртвяване на съжителката му Н. Л., с която имат общо дете. Сочи се, че е налице битов 1 скандал, имало е побой, но подсъдимият е действал с цел да причини на пострадалата телесни увреждания, а не да я умъртви. В тази насока се подчертава, че ударът с нож е с неголяма сила, не е проникнал дълбоко в тялото, а констатираната контузия на белия дроб е резултат от травматично увреждане, но не е възможно да се уточни вида и особеностите на увреждането. Излагат се и доводи, че показанията на св. К. са изолирани от останалите гласни доказателствени средства и не следва да бъдат кредитирани. Изтъква се, че не е обърнато внимание, че в коридора на жилището е имало шкаф с посуда, че пострадалата се у дарила в този шкаф и не е изключено прободното нараняване да е станало там. С оглед на изложените съображения, защитникът счита, че подс. М. Л. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 вр. чл. 129 НК или в друго по-леко наказуемо престъпление.

Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се развиват доводи за наличие на отлични характеристични данни за подсъдимия, който по сведения на неговия работодател е отличен работник, който винаги изпълнява възложените му задачи, че е скромен и услужлив и с желание се усъвършенства като строителен работник. Сочи са също, пострадалата след случая отново е заживяла с подсъдимия и че тя е заявила, че не се страхува от него, че подсъдимият полога грижи за нея и общото им дете.

Изтъква се също, че подс. М. Л. е имал много тежко детство, преживял е болезнено тормоза и унизителното отношение на втория му баща към него, а това е рефлектирало върху психиката му. Сочи се, че подсъдимият е натрупал много разочарования и следва да му бъде даден шанс в живота за поправяне е превъзпитание, но не е необходимо да бъде изолиран от обществото за голям срок от време.

В заключение е отправеното искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново, като по отношение на подс. М. Л. се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Алтернативно се отправя искане за намаляване на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Л., адв.

П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. По отношение на оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание развива същите доводи, като тези залегнали в касационната жалба.

Отново прави искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – 2

Велико Търново, като по отношение на подс. М. Л. се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Алтернативно прави и искане за намаляване на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Подс. М. Л. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, изразява съжаление за извършеното, заявява, че е поискал прошка от пострадалата Н. Л. и, че тя му е простила. Изтъква, че работодателят му също му е дал шанс да покаже, че може да бъде подобър човек. Моли да му бъде дадена възможност да докаже, че може да бъде добър човек и баща.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи, че в резултата на надлежно проведена оценъчна дейност от страна на въззивния съд, той правилно е приложил материалния закон. Сочи, че в решението си въззивната инстанция е изложила категорични аргументи защо не възприема правната квалификация по чл. 131, ал.1, т. 5 НК. Подчертава, че наложеното общо наказание от 10 години лишаване от свобода е съответно на характера и тежестта на извършените престъпления.

Предлага атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. М. Л. заявява, че би искал да бъде оправдан по обвинението, че е извършил опит за убийство, тъй като не е извършил такова престъпление.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С Присъда № 38/17.11.2022 г. по НОХД № 283/2021 г. на Окръжен съд - Плевен подсъдимият М. М. Л. е признат за виновен в това, че на 08.11.2019 г. в /населено място/ направил опит умишлено да умъртви Н. Л. Л. чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба, с проникващо нараняване в гръдната кухина, като деянието представлява опасен рецидив, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б", вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 петнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият М. М. Л. е признат за виновен в това, че на 08.11.2019 г. в /населено място/ при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като нанесъл побой на П. И. М. и на В. Т. Н., поради което и на основание чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1,6. „а" и б. „б" вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия М. Л. е определено едно общо наказание измежду наложените му такива в размер на петнадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. Л. е бил задържан под стража.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски по делото.

Въззивното производство е било иницирано по въззивна жалба на защитниците на подс. М. Л..

С Решение № 77/26.06.2023 г. по ВНОХД № 47/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда № 38/17.11.2022 г. на Окръжен съд –

Плевен по НОХД № 283/2021 г. е била изменена в частта за наложеното наказание на подсъдимия М. М. Л. за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал. 1, 6. „а" и б. „б" вр. чл. 18, ал. 1 НК от петнадесет години лишаване от свобода, като е ПРИЛОЖЕН чл.58 б. „а" НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказанието е намалено на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подсъдимият М. М. Л. е признат за НЕВИНЕН да е извършил престъплението по чл.

325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ДЕал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и 6. „б" НК, което да се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението по ал. 2 на чл. 325 НК.

НАМАЛЕНО е определеното по чл. 23, ал. 1 НК общо наказание на подсъдимия М. М.

4

Л. от петнадесет години лишаване от свобода на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Присъдата е ПОТВЪРДЕНА в останалата част.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е частично основателна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства и доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена и са направени верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивната инстанция е направила известни уточнения и допълнения и е подложил на критичен анализ и оценка доказателствените източници.

Въззивният съд не е тълкувал превратно доказателствата и не са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение. Въззивният съд не е действал избирателно по отношение на гласните и писмените доказателствени материали, а напротив съпоставил е обясненията на подс. М. Л. с всички останали гласни доказателствени средства, а също и са обективните находки по делото и заключенията на приетите по делото експертизи.

Обективният прочит на материалите по делото показва, че въззивният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Ето защо въззивната инстанция е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите З., Н., Л., К., М., М. и Г..

Отговорено е подробно в кои части се кредитират показанията на свидетелите и в кои не им се дава вяра и по какви причини. Обясненията на подс. М. Л. не са пренебрегнати, а са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени източници и отново е даден 5 аргументиран отговор, в кои части съдът ги намира за достоверни и обективни и в кои части са израз на защитната теза на подсъдимия.

Неоснователно се твърди, че показанията на св. К. са изолирани.

При внимателния прочит на въззивното решение се установява, че показанията на св.

К. са в синхрон с показанията на св. З., подкрепят се за повечето обстоятелства от показанията на свидетелите Н. и Л., като заявеното от св. К. във връзка с нанесения побой от подсъдимия на пострадалата и причинените й наранявания е в корелация и със заключението на СМЕ.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивния съд, който след задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, е достигнал до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършването на престъплението.

Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на на съдилищата, че подсъдимият М. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на пострадалата Н. Л.