Определение № 24763 от 15.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24763 гр. София, 15.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110140954 по описа за 2023 година

Ищцата Ц. Ц. С. твърди, че на 10.05.2023г. е сключила договор за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г. Твърди, че сключеният договор между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал.

1, т. 9-11, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие на закона.

Претендира при условията на евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 1 , предл.

2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

Също така се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с Договора за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г. между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

Посочва, че при условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявените главни искове за прогласяване недействителността и нищожността на договора за кредит и договора за поръчителство, претендира прогласяване нищожността на следните клаузи, а именно за задължението за предоставяне на обезпечение, за възнаградителна лихва (ГЛП) и за ГПР.

Заявява, че сключения между страните договор за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г. е сключен от разстояние чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Ищцата не оспорва, че сумата в размер на 4150 лева е предоставена и усвоена, видно от Договора и погасителния план към него.

Твърди се, че в Договора е уговорен ГЛП в размер на 40% и ГПР в размер на 48,21%. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че страните са 1 договорили обезпечение, кредитополучателят следва, да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Сочи, че срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението.

Твърди се, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответното дружество, съответно този договор не поражда действие между страните. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, като ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Заявява, че не оспорва, че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство към Договора за потребителски кредит № 2771347 от 10.05.2023 г.

Посочва, че след като първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД отказва да предостави на ищцата договора за поръчителство, то ищцата твърди, че се намира в невъзможност да го представи с исковата молба.

Твърди, че е начислена такса за поръчител, която се претендира от ищцата, тъй като е начислена към всяка вноска в обединения погасителен план. Посочва, че обединения погасителен план е отразен в клиентския номер на ищцата на сайта на първия ответник, като видно от същия, в него има освен вноска, обхващаща главница и възнаградителна лихва по ДПК, така и вноска, наименувана „гарант“ и съответно „обща вноска“, включваща главница по ДПК, възнаградителна лихва и таксата за гарант. Сочи, че съобразно обединения погасителен план вноската за „гарант“ е разсрочена на 24 месечни вноски и е в общ размер на 3497,80 лева.

Заявява, че ако ответниците не представят договор за поръчителство или твърдят, че такъв не съществува, в такъв случай оспорва дължимостта на начислената такса „гарант“ в обединения погасителен план, доколкото за нея не е налице основание да се претендира и не е налице правоотношение, във връзка с което да се дължи.

Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент, а именно – годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че както в договора, така и в приложение № 1 към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна представлява нарушение на 2 основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Твърди, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че посоченият размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита.

Посочва се, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Изтъква, че процесния кредит е от категорията на бързите кредити при които кредитоискателят разчита да получи паричните средства, които е заявил в сравнително кратък срок, като разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита, което съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя, а избраното от него юридическо лице, следва да бъде одобрено от първия ответник.

Посочва, че сключването на договора за поръчителство се явява очевидно задължително условие за сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит с посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които потребителят не може да предоговори и измени.

Сочи, че от извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Твърди, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, видно от обединения погасителен план, в който фигурира като дължима към първия ответник и таксата „гарант“ ежемесечно.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя, която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която кредитополучателят дължи възнаграждение без значение дали ще бъде редовен платец. Сочи, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че действителният ГПР по кредита нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочва, че когато не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в 3 общата сума дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за потребителя, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни. Сочи, че посредством сключването на договор за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по- висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

Твърди се, че въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума (3497,80 лева, която е почти колкото отпусната в заем сума от 4150 лева), те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Сочи, че липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Посочва, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на втория ответник и сключения с този поръчител/гарант договор излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита (скрита възнаградителна лихва), които разходи не са включени в посочения ГПР.

Твърди, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство/гаранция на точно определено лице, за което се заплаща и възнаграждение, противоречи и на изискването на чл. 16 от ЗПК за извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора. Сочи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, както изисква чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици. Твърди, че единствената цел е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на втория ответник „гарант“.

Счита, че поръчителството/гаранцията на избрано от заемодателя лице е абсолютна предпоставка за одобряване на договора за кредит. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който няма да се прилага реално в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, то следва и двата договора да се разглеждат като едно цяло.

4

Посочва, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

Сочи, че нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за поръчителство. Твърди, че има акцесорен характер спрямо договора за заем и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем. Сочи, че в случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени поради недействителност на договора за заем, което прави и договорът за поръчителство нищожен. Твърди, че Договорът сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АИ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.

Твърди, че действителното обезпечение е договорът за поръчителство между поръчителя и кредитора, а не „договорът за предоставяне на поръчителство“ между поръчителя и потребителя, който не е нужен за учредяването на поръчителството.

Сочи, че страните по договора за кредит формално са уговорили „възможност“ за представяне на съответните „обезпечения“, но доколкото кредиторът „одобрява“ заявлението за кредит след представянето на съответните „обезпечения“ и може да не го „одобри“, ако такива не са заявени то всъщност поръчителството е задължително условие за да се сключи договора за потребителски кредит.