Определение № 37540 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37540 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110101932 по описа за 2026 година

В проведеното на 16.09.2026 г. открито съдебно заседание по делото по искане на ищцовата страна съдът е допуснал СПЕ, която да даде заключение за душевното състояние на ищцата преди, по време и след процесното наказателно производство, като е дал на страните едноседмичен срок за поставяне на конкретни въпроси към експертизата.

В дадения от съда срок ищцата е депозирала молба с вх. №*******/23.09.2026 г., с която се иска към експертизата да бъдат зададени следните въпроси: 1. Какво е било психологическото и емоционално състояние на ищцата преди и след воденото срещу нея наказателно производство и как се е развило същото в бъдеще – в посока на деградация или подобрение от гледна точка на индивидуалното й психическо състояние? 2. Налице ли е промяна в психологическото и емоционално състояние на ищцата след воденото срещу нея наказателно производство и в какво се изразява тя? 3.

Налице ли е нарушение в съня, шок, нарушение на други ежедневни дейности при ищцата след процесното ПТП в резултат воденото срещу нея наказателно производство воденото срещу нея наказателно производство и ако – да, то в какво се изразяват тези нарушения? 4. Какво е психологическото и емоционално състояние на ищцата към настоящия момент и каква е прогнозата за него в бъдеще? 5. Налице ли са непреодолени травми в психологическото и емоционално състояние на ищцата и ако да, в какво се изразяват те? 6. Налице ли са данни за развито психично разстройство, клинично проявена депресия, тревожно разстройство, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или друго специфично състояние? 7. Променила ли се е личностната структура на ищеца (нагласи, себеоценка, нива на тревожност, адаптивни възможности) в сравнение с периода преди повдигане на обвинението? 8. Може ли да се изведе пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение (и последвалото наказателно производство) и установените негативни психични промени и страдания у ищеца? 9. Оказали ли са влияние върху психичното здраве на ищеца конкретни процесуални действия – например вземането на мярка за неотклонение, явяването на разпити и съдебни заседания, медийното отразяване на случая? 10. Каква е била динамиката на психичните преживявания на ищеца – кога са се проявили първите симптоми, кога са достигнали своя пик и какво е състоянието в момента? 11. Какъв е бил интензитетът на изпитаните от ищеца душевни болки, страдания, чувство на безпомощност, срам, страх от несправедливо осъждане и неопределеност за бъдещето? 12. Отразило ли се е наказателното производство на 1 съня, апетита, концентрацията и общото жизнено равнище на ищеца? 13. Довело ли е влошеното психично състояние до срив или затруднения в социалния, семейния и професионалния живот на ищеца? 14. Налице ли е затваряне в себе си (социална изолация), чувство за увредено добро име, достойнство и професионален авторитет в обществото, породени от стреса около делото? 15. Провеждал ли е ищецът (и провежда ли в момента) медикаментозно лечение с антидепресанти, транквиланти или други психофармакологични средства за преодоляване на състоянието? Адекватна ли е била терапията на претърпения стрес? 16. Потърсена ли е била специализирана психологическа или психотерапевтична помощ? 17. Каква е прогнозата за възстановяване на психичното здраве на ищеца? Има ли остатъчни, трайни или необратими последици за психиката му?

С молба с вх. 309194/07.10.2026 г. ответникът – ПРБ изразява становище против допускането на експертиза по посочените въпроси. Сочи се, че такова искане не било направено с исковата молба, като ищцата не била представила и никакви годни медицински документи, които да е нужно да бъдат обсъдени от вещо лице в съответната област. Искането не било направено и в първото по делото открито съдебно заседание, поради което било преклудирано. Сочи също така, че вещите лица не можели да дадат отговор с минала давност за психичното състояние на ищцата преди повдигане на обвинението, нито през периода на обвинението до прекратяване на наказалтеното производство. Възразява се против начина на формулиране на въпросите.

С оглед така предствените становища от страните и като взе предвид данните по делото съдът намира следното:

Съдът намира, че протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание от 16.09.2026 г., с което съдът е допуснал изготвянето на съдебнопсихологична експертиза, като е дал възможност за конкретизиране на въпросите в едноседмичен срок, следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК, доколкото неправилно съдът е допуснал посоченото доказателствено искане, тъй като същото се явява преклудирано.

Посоченото доказателствено искане е преклудирано доколкото е направено едва във второто открито съдебно заседание след обявяване на проекта за доклад за окончателен (в заседанието от 20.05.2026 г.).

Процесуалният представител на ищцата сочи, че искането се прави с оглед свидетелските показания на св. К.Д.Г. Действително в свидетелските показания на св.

Г. се съдържат твърдения за разговори от страна на ищцата с психолози, като същите разговори се свързват от свидетеля с воденото срещу ищцата наказателно производство, като се сочи, че същите са останали недокументирани, доколкото ищцата не желаела да има доказателства за срещите й с психолози. Други твърдения за нарушения в психичното състояние на ищцата в свидетелските показания на св. Г. обаче не се съдържат.

В същото време, още в исковата молба ищцата е твърдяла отключване на паник атаки и посттравматично стресово разстройство във връзка с воденото наказателно производство, като изрично с доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 20.05.2026 г. съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства за отключване на паник атаки и посттравматично стресово разстройство влседствие незаконното обвинение. В посоченото съдебно заседание от 20.05.2026 г. процесуалният представител на ищцата е поискал единствено събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, което е било допуснато и свидетелят е разпитан. Разпитаният свидетел не сочи нови обстоятелства, които да не са били известни на ищцовата страна към момента на завеждане на делото, което да 2 може да обоснове релевирането на доказателственото искане за допускане на СПЕ след обявяване на проекта за доклад за окончателен. Напротив, както беше посочено по-горе, още в исковата молба се посочват отключени от ищцата психологични проблеми вследствие на воденото производство.

Следва също така да се посочи, че обстоятелствата във връзка с психологични проблеми на ищцата във връзка с воденото наказателно производство, с оглед на тяхното естество като обстоятелства от душевния мир на самата ищца, няма и как да й станат известни едва след депозиране на свидетелските показания на св. Г. в проведеното на 16.09.2026 г. открито съдебно заседание.

По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание от 16.09.2026 г., с което съдът е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание от 16.09.2026 г., с което съдът е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата М. К. Г.-М. за допускане на съдебно-психологична експертиза, която да даде заключение за душевното състояние на ищцата преди, по време и след процесното наказателно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3