Решение № 322 от 02.07.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Ловеч, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100605 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от М. Т.

Р. против „С. Г. ГРУП“ ЕАД за отричане право на принуда по издаден изпълнителен лист.

В молбата се твърди, че въз онова издаден на ***. по гр. д. № ***. на РС Ловеч изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“ АД, е образувано изпълнително дело № 1053/2016 г. за принудително събиране от ищеца на присъдени суми в размер на 3 630,00 лв. – главница, 411,95 лв. – договорна лихва за периода 14.11.2013 г. до 21.04.2015 г., 66,90 лв.– такса за обслужване, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и съдебно-деловодни разноски.

Поддържа се, че периода 2016 г. – 2022 г. по делото не са извършани действия по изпълнение, а през 2022 г. по него е подадена молба за конституиране на ответника като взискател след сключен между него и „Юробанк България“ АД договор за прехвърляне на вземания.

Твърди се, че в производството по гр. д. № 1720/2024 г. на РС Ловеч е отречено правото на принуда за част от вземането по главница в размер на 1 000,00 лв. и се претендира в настоящото производството отричане на правото на принуда по отношение остатъка от главното вземане в размер на 2 630,00 1 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение за сумата от 2 630,00 лв. – остатък от главница в размер на 3 630,00 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***. РС Ловеч поради изтекла погасителна давност. Заявено е искане за присъждане на разноски.

В депозира по делото отговор ответникът призна предявената срещу него претенция за отричане право на принуда за част от вземане по главница по издадена срещу ищеца изпълнителен лист.

Във връзка с направеното признание на иска представителят на ищеца е заявил искане за постановяване на решение съобразно него (признанието).

В хода на устните състезания представителят на ищеца излага становище за основателност на претенцията.

Ответникът не участва чрез свой представител в откритото съдебно заседание, а позиция по съществото на спора излага в становище от 05.06.2025 г. В него поддържа направеното признание на иска и излага възражения по претенцията за разноски, заявявайки, че при преценка, че тя е основателна, те следва да бъдат в минимален размер, като се съобрази постанвовката на решение по дело № С-438/22 г. на СЕС.

Съдът, като взе предвид направеното признание на иска от ответника, отчитайки, че признатите права не противоречат на закона и добрите нрави, като страната може да се разпорежда с тях, намира, че заявените претенции за установяване, че ответникът няма право на принуда по отношение на вземане в 2 630,00 лв. – остатък от главница в размер на 3 630,00 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***. РС Ловеч, е основателен.

Ищецът е заявил искане за разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 105,20 лв. (платена държавна такса в размер на 105,20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.). Ответникът е навел възражения, че не дължи заплащане на сторените от ищеца разноски, тъй като са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът не счита, че предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са налице кумулативно и разноските следва да останат в тежест на ищеца.

В хода на производството ответникът е признал заявената срещу него 2 претенция за отричане право на принуда за вземане, за което в полза на неговия праводател е издаден изпълнителен лист. С поведението си той е станал повод за образуване на производството, тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изпълнително производството. В това производството, макар ответникът да не е заявявал искания за провеждане на принуда, обективно е имал такава възможност.

Наред с това, само поради обстоятелството, че в негова полза, като правоприемник на първоначалния кредитор е издаден изпълнителен лист срещу ищеца, го легитимира като лице, което може да иска провеждане на принуда. По тези съображения съдът прием, че ответникът е станал повод за образуването на производството, респективно за направата на разноски по него от страна на ищеца.

По отношение на възраженията относно размер на сторените разноски за процесуално представителства съдът намира, че те не са съответни на фактическата и правна сложност на спора и активността на представителя на ищеца.

Производството е образувано след постановено решение, с което правото на принуда за част от вземането е отречено. Съгласно постановката на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. От тук следва, че в хода на производството доказването изначално е било ограничено само до размера на вземането и изключва установяването на обстоятелствата, довели до погасяване правото на принуда. Наред с това, с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, а ищецът е заявил искане за постановяване решение съобразно него. Процесуалната активност на представителя на ищеца е свързана с изготвянето на исковата молба и участие в едно открито съдебно заседание, в което, поради заявеното искане за постановява на решение по признание на иска, съдебното дирене е прекратено. Размерът на претенцията съдът не счита, че има отношение към обстоятелствата, които подлежат на оценка при определяна на справедлив размер на разноските за процесуално представителство (фактическата и правна сложност на спора и проявената активност от страна на представителя в производството), поради което той не с 3 взема предвид. Съобразявайки изложеното, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 405,20 лв. (105,20 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по отношение на „С. Г. ГРУП“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, че М. Т. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** не дължи изпълнение за сумата от 2 630,00 лв. (две хиляди шестстотин и тридесет лева) – остатък от главница в размер на 3 630,00 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***. РС Ловеч поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. Г. ГРУП“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на М. Т. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 405,20 лв. (четиристотин и пет лева и двадесет стотинки).

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4