Решение № 129 от 22.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Враца, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20251420200343 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***** със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 201045139, представлявано от управителя Р.Ст.Г.а, чрез адв.В.

Б. от АК-София против Електронен фиш, серия К, № 5732237 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР – Враца, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП е наложено на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като издаден в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се съображения и за изтичане на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е съставен именно срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС. Процесният електронен фиш е бил надлежно съобщен на жалбоподателя по реда на чл.189, ал.5, изр.1 ЗДвП, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законноустановения в чл.189 ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 26.03.2022 г. в 10:09 часа, в община Враца, път II-15, км 5+500, с посока на движение към гр.Оряхово, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 се е движел л.а.”Волво ХЦ 90” с рег.№ *****, със скорост от 85 км/ч, при разрешена такава извън населено място от 60 км/ч, което е заснето с автоматизирано техническо средство или система TFR1-M-611.

Последвало е издаване на процесния електронен фиш срещу настоящия жалбоподател като собственик на регистрираното МПС за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на сто лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, а именно копие на Електронен фиш серия К № 5732237 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР – Враца.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства съдът намира, че датата и мястото на нарушението са посочени ясно в ЕФНГ. Нарушението е неправилно квалифицирано като такова по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като двете разпоредби са взаимоизключващи се и това води на самостоятелно основание до отмяна на издадения ЕФНГ, тъй като за жалбоподателя не става ясно срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, а оттук се накърнява и правото му на защита. Наложеното наказание е по реда на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на сто лева. Санкционната разпоредба обаче е предвидила това по вид и размер наказание, а именно 2 административно наказание „глоба“ само за нарушителите – физически лица.

В конкретния случай ЕФНГ е издаден срещу юридическо лице, а именно „***** и с него недопустимо е наложено наказане „глоба” на юридическо лице. АНО не е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и субект на нарушението по ЗДвП може може да бъде само физическо лице. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП, „…когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“

Нормите, насочени към определяне на конкретния носител на административнонаказателна отговорност са императивни и тяхното неспазване опорочава административнонаказателното производство до степен незаконосъобразност на издадения електронен фиш, тъй като се нарушава правото на защита на наказаното лице. Определянето на ЕООД като субект на нарушението и вида на наложеното административно наказание – глоба са грубо нарушение, както на общите правила на чл.13 и чл.83 от ЗАНН, така и на специалните правила на чл.182 ЗДвП и на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Субект на нарушението може да бъде само физическо лице – водач на МПС и в хипотезата, когато собственик на МПС-то е юридическо лице. В случая е налице съществено неотстранимо нарушение на административнопроизводствените правила, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде изцяло отменен.

По отношение възражението на жалбоподателя за изтекла предвидена от закона давност, съдът намира същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Обжалваният Електорнен фиш е издаден на 26.03.2022 г., при което към настоящия момент са изминали повече от три години от извършване на нарушението и от налагане на наказанието, поради което са изтекли давностните срокове, предвидени в чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 НК.

При горното съдът намира, че в случая при издаване на електронния фиш е допуснато неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на обжалвания ЕФНГ.

3

Предвид гореизложеното жалбата се явява основателна, а атакувания ЕФНГ следва да се отмени като незаконосъобразен.

При този изход на делото, предвид претендираните от жалбоподателя разноски, следва на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН да бъде осъдена ОД МВР Враца да заплати сума в размер на седемстотин лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5732237 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР – Враца, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на „***** ЕИК 201045139, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОД МВР - Враца да заплати на „МЕГАКОРН – Т“ ЕООД гр.София, ЕИК 201045139, сума в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4