Решение № 403 от 29.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 7392/2025
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Руси Алексиев, Даниела Талева, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. София, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Даниела Талева
Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора П. Б. Г. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607392 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимия И. З. В., чрез адв. И. Н. - САК, служебен защитник и жалба от частния обвинител Д. Ю. Е., чрез повереника адв. П. Б. - АКВраца, срещу присъда от 27.11.2024 год., постановена по НОХД №3524/2024 г., по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с която подсъдимият И. З. В. е признат за виновен и осъден на основание чл. 54, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
С присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
В подадените до съда жалба и допълнение към нея от подсъдимия И. З. В., чрез адв. И. Н. – САК се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че 1 първоинстанционният съд неправилно е направил извод за безспорно доказана фактическа обстановка, сочеща на извършено от подсъдимия деяние по състава на чл.129, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Намира, че този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства, както на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие. С жалбата се иска въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В постъпилите по делото въззивна жалба с допълнение към нея от частния обвинител Д. Ю. Е., чрез повереника адв. П. Б. - АК-Враца се оспорва присъдата в частта относно наложеното наказание. Твърди се, че първоинстанционният съд е подходил твърде снизходително към извършителя, като не е отчел множество отегчаващи обстоятелства. В тази връзка се прави искане от въззивната инстанция да измени присъдата като да увеличи размера на наложеното наказание, алтернативно да отмени приложението на чл. 66 от НК.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото е необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие. Въззивният съд е допуснал допълнителен разпит на вещото лице д-р П. К., по отношение на изготвената от него СМЕ в досъдебното производство, както и допълнителен разпит на пострадалия Е. досежно времетраенето на претърпените от него болки и страдания. В хода на открито съдебно заседание подс. И. В. дава обяснения.
В дадения ход по същество, повереникът на частния обвинител - адв. Б., изразява становище, че обясненията на подсъдимия представляват защитна теза, които се опровергават от останалия доказателствен материал и съдържат вътрешни противоречия, поради което не следва да бъдат кредитирани. Пледира за отмяна на присъдата в частта относно приложението на чл. 66 НК. Прави искане по чл. 287, ал. 5 НПК при преценка на въззивния съд, че деянието представлява престъпление от частен характер.
В пледоарията си защитникът адв. Н., поддържа подадената въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения. Твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за безспорно установена фактическа обстановка, обосноваваща извършването на деянието от подсъдимия. В тази връзка излага доводи, че този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства от досъдебното и съдебното производство, като се изтъква липса на доказателства относно авторството. Посочва, че от показанията на пострадалия се установява твърдение за нападение от група лица, както и че последният удар е нанесен от неустановено лице, 2 поради което не е доказано конкретното участие на подсъдимия. Счита, че съдът неправилно е кредитирал единствено показанията на пострадалия, при положение, че останалите свидетелски показания, включително тези на И. Г., не ги подкрепят еднозначно. Излага становище, че обясненията на подсъдимия са логични и съответстват на доказателствата по делото. В заключение отправя молба въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови оправдателна такава.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура сочи, че авторството на деянието е безспорно установено въз основа на последователните показания на пострадалия, подкрепени от останалите доказателства по делото, включително извършеното разпознаване на подсъдимия. Счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е справедливо и законосъобразно, при правилно отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Посочва, че обясненията на подсъдимия са противоречиви и не се подкрепят от доказателствата, поради което представляват защитна теза. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълненията към тях‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. З. В., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, е българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, с адрес в с. Лесново, общ.
********
На 10.03.2019 г. подсъдимият И. В. бил на 17 години и бил неосъждан.
На 10.03.2019 г., около 15:00 ч., пострадалият Д. Ю. Е., на 15 години, се намирал в беседка в ж.к. „Овча купел“, пред магазин „Билла“, в района на бул.
3
„Президент Линкълн“, заедно със свои приятели и познати – свидетелите М.Й., Г.Р., Н.
Р., В.Р., В.К. и В.П..
В непосредствена близост, в друга беседка, се намирала отделна група младежи, съставена предимно от момичета – свидетелите К.Ч., М.Т., С.Б., Е.П., Е.С. и К.Г..
Двете компании не се познавали помежду си, но между тях възникнал конфликт, изразяващ се в размяна на реплики и обиди, като най-активни в спора били свидетелите Е. и Ч., между които се стигнало и до физическо бутане. След кратко време групите се разделили, но част от участниците се срещнали отново в района на близък строеж. Там конфликтът между Е. и Ч. се възобновил, като Е. изблъскал Ч. и нанесъл удари, включително с пръчка, вследствие на което тя започнала да плаче.
По същото време свидетелката К.Г., която станала очевидец на случилото се, се обадила на свидетеля Б.Ч. – брат на К.Ч., и го уведомила за инцидента. Свидетелят Ч. се намирал на игрище в кв. „Овча купел 2“ със свои приятели и познати и незабавно тръгнал към мястото на инцидента заедно със свои приятели, сред които свидетелите Ч.И. и И. Г., както и подсъдимия И. В..
След инцидента със св. Ч., св. Е. си тръгнал с автобус, но по пътя получил обаждане от негов приятел да се върне на беседката, тъй като момичетата се преместили. Свидетелят Е. слязъл от автобуса на следващата спирка на бул.
„Монтевидео“ срещу магазин „Фантастико“ и тръгнал обратно към приятелите си пеша. В близост до паркинга до блок ********“, го чакали неговите приятели М.Й. и Г.Р.. В същото време се появили и св. Ч. и неговите приятели - Ч.И., И. Г. и подсъдимия И. В.. Ч. бутнал с ръце св. Е., който паднал на земята между два паркирани автомобила, след което Ч., И.ов, Г. и В. започнали да му нанасят удари по тялото.
Подс. И. В. нанесъл удар с крак в областта под дясното око на лицето на св. Е., който почувствал силна болка, в тази област. След това св. И.ов му нанесъл удар с крак в областта на носа и св. Е. усетил болка в цялата глава.
След като нападателите преустановили побоя, свидетелят Е. се насочил към магазин „Фантастико“, където бил забелязан от случайно преминаващи пешеходци, които подали сигнал до органите на реда за случая. На място пристигнал полицейски екип от 06 РУ – СДВР в състав свидетелите Г.Л. и И.И., както и екип на спешна медицинска помощ. На мястото на инцидента пристигнала и майката на свидетеля Е. – свидетелката Ц. Е.а. Св. Е. бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за преглед и лечение.
В резултат на нанесения от подсъдимия В. ритник в областта на лицето на св.
Д. Е., последният получил счупване на горната челюст в дясно на ниво предна стена на максиларния синус и счупване на дясната зигоматична кост. Съгласно изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ и допълнителни СМЕ, това счупване на 4 лицевите кости в съвкупност е реализирало критериите на самостоятелния медикобиологичен признак „счупване на челюст“, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
В резултат на останалите нанесени удари на св. Е., същият получил и следните травматични увреждания: оток на дясната тилна област, кръвонасядане на челото в ляво, кръвонасядане на клепачите на дясното око, разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясното око, контузия и периорбитален хематом в дясно, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око, оток на носната пирамида, счупване на носните кости, кръвонасядане и охлузване на лява подбедрица. Съгласно изготвените в хода на досъдебното производство СМЕ и допълнителни СМЕ мекотъканните травми са реализирали медико-биологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, счупването на носните кости, без разместване на фрагментите, неналожило провеждане на оперативно лечение, е реализирало характеристиката „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на свидетелите – Д. Е., Ю. Е., М.Й., В.К., Г.Р., Ц. Е.а, К. Ч., Б.Ч., В.Р., Н. Р., С.Б., М.Т., Е.П., К.Г., Е.С., Р.Й.а, Ч.И., В.П., И. Г., Г.Л., И.И. включително тези, приобщени на основание чл. 281 НПК; писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 178/2019 г., медицинска документация, протоколи за разпознаване и приложени албуми, както и заключенията на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, допълнителните съдебномедицински експертизи, съдебнопсихиатричните и психологически експертизи и техническата експертиза.
Въззивният съд съобрази и изложените в хода на въззивното съдебно следствие разяснения от вещото лице д-р П. К. по отношение на изготвената от него допълнителна СМЕ, показанията на пострадалия Е., както и обясненията на подс. И.
В..
Като е спазил принципа за преценка достоверността на доказателствата, Софийски районен съд е коментирал задълбочено и прецизно целия доказателствен материал, съпоставяйки го. Въззивната инстанция споделя доказателствения анализ, направен в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно повтарянето му в настоящото решение, като следва да анализира само тези части, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбите доводи.
5
Правилно първоинстанционният съд е приел за установено от обективна страна, че пострадалият св. Е. е получил описаните в обвинителния акт телесни увреждания. Този извод се подкрепя по несъмнен и непротиворечив начин от приобщената по делото медицинска документация, както и от заключенията на назначените съдебномедицинска и допълнителни съдебномедицински експертизи, които настоящият съдебен състав подобно на проверяваната инстанция кредитира като компетентно изготвени, обосновани и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
Разпечатката съдържа 43 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fa81269-a9fe-455c-a0e1-b58917b24827