Решение № 936 от 14.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500127 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по три въззивни жалби и една частна въззивна жалба.

Първата въззивна жалба е депозирана от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж.

Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН

**********, ЕВГ. СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В.Ц., срещу Решение № 977/29.07.2021г., постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, в частта, с която:

- са отхвърлени предявените от М.Н. искове да се приеме за установено по отношение на КР. ИЛ. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ************* че М. Х. Н., ЕГН **********, г**************, е собственик и за разликата над 1/25 до претендираната 16/22 идеална част от ПИ с идентификатор № *** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № ***,

***, ***, ***, ***, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г.; са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН

1

**********, ЕВГ. СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН

**********, искове да се приеме за установено по отношение на КР.

ИЛ. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ************* че въззивниците са собственици и за разликата над 1/25 до претендираната 1/22 идеална част за всеки от тях; с която КНА №130, т.І, рег. №3892, д.№119/11.11.2014г. не е отменен за разликата от 7/25 ид.ч. от процесния имот.

В жалбата се излага, че съдът дължи произнасяне по спорното право и щом е установил, че ответникът не може да противопостави права на ищците, то следва исковете за приемане за установено, че ищците притежават целия имот, поради което и следва да им се предаде владението, да бъдат уважени изцяло. Следва изцяло да бъде отменен и КНА, тъй като ответниците нямат противопоставими права. Установяването на квотите в съсобствеността между отделните съсобственици не е част от спорното право, поради което и искът за ревандикация и отмяна на КНА следва да бъде изцяло уважен. Наред с останалото се излага, че неправилно са определени от съда квотите на ищците. Сочи, че наследниците К.Б. и П.Б.Д. също са починали, поради което и квотите на наследниците са такива, каквито е твърдяно в исковата молба.

Направени са доказателствени искания да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят въззивниците с удостоверения за наследници на посочените лица. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

Втората въззивна жалба е депозирана от КР. ИЛ. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ************* чрез процесуален представител адв. Т., срещу Решение № 977/29.07.2021г., постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, в частта, с която е прието за установено, че ищците са собственици на по 1/22 ид.ч. от имота и е уважен изцяло искът за предаване на владението върху имота, отменен е КНА. Твърди се, че решението, с което са уважени установителните искове, е неправилно следва да бъде отменено. Твърди се, че не е ясно отказът от наследството на част от наследниците чии дялове увеличава. Твърди се, че искът за отмяна на КНА е изцяло недопустим, тъй като адресат на същия не са ответниците, а третото лице-помагач, който обаче участва именно в това си качество, а не като ответник. Излагат се твърдения за недопустимост на осъдителния диспозитив за предаване владението на имота на всеки съсобственик. Сочи се, че при установена собственост на ищците само за 7/25 ид.ч. незаконосъобразно са осъдени ответниците да предадат владението върху целия имот. След като няма предявен иск от останалите съсобственици, се излага, че съдът е следвало да приеме, че ответниците са собственици на останалите части от имота и да отхвърли иска за ревандикация. Сочи, че предявеният иск от съсобственик не прекъсва давността по отношение на непредявилия иск съсобственик. Затова и ВРС е следвало да съобрази, че към момента на приключване на устните състезания давността по отношение на неспорните части от имота е изтекла. Иска съдът да обезсили решението за предаване на владението на ищците, като приеме, 2 че ревандикация от съсобственик срещу съсобственик е недопустима. В евентуалност да осъди ответниците да предадат владението само на 7/25 ид.ч. от имота. Твърди, че неправилно съдът е приел, че и Р. М. е държал имота и за другиго след смъртта на наследодателя Б.К.. Затова и давността е изтекла най-късно 2018г. и към момента на предявяване на исковете ответниците са се легитимирали като собственици на имота. Поддържа направеното възражение за давност по отношение на онези части от имота, за които наследници не са предявили иск.

В срок е депозиран отговор на жалбата от ищците. Същите оспорват жалбата на П.и. Оспорва наведените в жалбата твърдения за недопустимост на част от исковете. Оспорва наведените твърдения за неоснователност. Сочи, че на давност, текла в хода на процеса до приключване на устните прения, ответниците не са се позовали. Позоваването е касаело изтекла към подаване на исковата молба давност. Ответниците не са се позовали в хода на производството, че е настъпил нов факт- изтекла е давността по отношение на тях, поради което и е недопустимо едва във въззивната жалба да се позоват на изтекла в тяхна полза давност. В евентуалност е направил доказателствени искания да бъдат допуснати гласни доказателства за опровергаване на твърдените факти, че ответниците са установили фактическо владение в новия период. Моли се и да бъде изискано гр.д. №2510/2016г. по описа на ВОС за установяване кога ответниците са узнали за воденото дело срещу Н.

П..

Отговор е постъпил и от третото лице –помагач на ответниците АТ. Р.

М.. Същият сочи, че жалбата на П.и е основателна.

Третата въззивна жалба е депозирана от АТ. Р. М. и е срещу Решение № 977/29.07.2021г., постановено по гр. д. №10005/20г. по описа на ВРС, 24-ти св, в частта, с която е прието за установено, че ищците са собственици на по 1/22 ид.ч. от имота и е уважен изцяло искът за предаване на владението върху имота, отменен е КНА. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като не е разпределена с доклада доказателствената тежест. В резултат на това не е изяснено кой е упражнявал владение върху имота. Оспорват се изводите на съда, доколкото се твърди, че почиват върху противоречиви свидетелски показания. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част.

Постъпили е отговор от ищците, с който жалбагта на М. се оспорва.

Депозирана е и частна жалба от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. СП. П., ЕГН **********, ЕВГ.

СП. П., ЕГН **************, А.И. Я. С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В.Ц., срещу определение №6596/22.10.201г., с което е отхвърлена молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че исковете за предаване на владението са уважени в пълен размер, поради което и разноските следва да са пропорционално. Моли да бъде отменено определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските и бъде постановено ново, с което бъде отменено решението в частта, с която на ответниците са присъдени разноски в размер на 1 080 лв.

3

Частната жалба е оспорена от П.и и е направено искане произнасяне по същата да има след произнасяне по депозираните въззивни жалби.

Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС, както следва:

1./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между страните, че М.Н. е собственик на 16/22 идеални части от ПИ с идентификатор № *** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № ***, ***, ***, ***,

***, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му – 31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;

2./ от Н.К. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между страните, че Н.К. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор № *** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № ***, ***, ***, ***, ***, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба 4 от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му – 31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;

3./ от Ж.М. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между страните, че Ж.М. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор № *** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № ***, ***, ***, ***, ***, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му – 31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;

4./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. за установяване в отношенията между страните, че М.Н. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с идентификатор № *** с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Варна, район „Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № ***, ***, ***, ***, ***, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си – Цв.К., починала на 22.08.1981г. и Др.К., починал на 03.09.1985г., за което се е снабдил с КНА № 145, том IX, дело № 3658/23.09.1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № 183, том IV, регистър № 3130/1942г. и 5 в условие на евентуалност по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал на 31.10.2008г., придобил дворното място по давностно владение, осъществено в периода от 23.09.1985г. до смъртта му – 31.10.2008г., чрез присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;