Решение № 327 от 02.10.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. гр. Лом, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620102330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Делото е образувано по предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния *** Ю.Ю., чрез юрисконсулт Л. М., срещу П. П. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.

79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено, че П. П. Д., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 7000867532 от 07.11.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 следните суми, присъдени по ч. гр. д. № 1353/2020 г. по описа на Районен съд Лом, а именно: 732.94 лв.

/седемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор за заем, 58.79 лв. /петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.06.2019 г. до 15.02.2020 г., 209.78 лв. /двеста и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.06.2019 г. до 15.07.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 21.09.2020 г., до окончателно погасяване на дълга. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 25.11.2021 г. е подписано Приложение № 1/25.11.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД. с 1

ЕИК 131134023 /Банката/ и «Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № 7000867532, сключен между Банката и П. П. Д., е прехвърлено в полза на «Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 25.11.2021г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. Съгласно чл. 3.6. от рамковия договор за цесия Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер, се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк" ЕАД. На ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с изх. № УПЦ-С-ТБИ/7000867532 от 25.11.2021 г. и се иска съдът да връчи същото на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Процесното вземане произтича от сключен на 07.11.2018 г. Договор за потребителски кр|едит с № 7000867532 между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. П. Д., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 1231.99 лв. за общо ползване, която сума ответникът се е задъджил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.02.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 94.67 лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 94.74 лв. Така към датата на подписване на Договора страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1420.12 лв. Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 21,97 %. А в случай на просрочие съгласно чл. 9.4. от Договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието. В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него. съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.12.2018 г., а последната е 15.02.2020 г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез пълномощника адв. Р. Б. от МАК. Счита предявеният иск за неоснователен, сочейки че в договора за кредит от 07.11.2018 г. има недействителни и неравноправни клаузи (нищожни), които моли да бъдат прогласени за такива и така „длъжникът“ дължи връщане само на чистата стойност по договора (заемната сума от 1000 лв. и приспадане от нея на всички извършени от ответника плащания но кредита), както следва: В договора за кредит от 07.11.2018 г. са посочени като абсолютни стойности лихвеният процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, поради което и на основание чл. 22 от 3ПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит). В случая в договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 47,06 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното 2 посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. С оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР но кредита - кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47, 06 %. Не са посочени допусканията, които са взети предвид при посочване на годишния процент на разходите. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. Поради изложеното счита, че не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит - годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване, въпреки че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 3ПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита (застрахователни премии, такси за оценка на риска и т.н.), съгласно разпоредбата на чл. 23 3ПК. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря па изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6. параграф 1 от Директива 93/13/НИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Такива са клаузите: за застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност 49.50 лв., КОМБО БЕЗРАБОТИЦА на стойност 50.49 лв. и ЕДНОКРАТНА ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - включени към размера на отпуснатия кредит в размер на 1000 лв., клаузата по чл. 9.4 от Договора за лихва при просрочие (въпреки, че възнаградителнага лихва по чл. 9.1 от Договора в размер на 21.97 % - вече е включена в общата сума, дължима от потребителя), клаузата на чл. 15.1 от Договора за начисляване на наказателна лихва при просрочие в размер на 21.97%, клаузата на чл. 16.2, клаузата на чл. 25.4. В обобщение се позовава на нищожност на договора за потребителски кредит от 07.11.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Евентуално сочи, че ответникът не дължи сумите за 3 застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност 49.50 лв. и КОМБО БЕЗРАБОТИЦА на стойност 50.49 лв., тъй като ищецът не ги е превел на застрахователя УНИКА АД. ЕДНОКРАТНА ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА в размер на 132 лв. е недължима, тъй като клаузата е неравноправна. При евентуалност оспорва, че кредитът не е усвоен - няма данни в исковата молба и приложенията за това, че заемната е предоставена на ответника.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника адв. Р. Б. от МАК поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1353/2020 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение от 24.09.2020 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: 131134023, срещу ответника за следните суми: 732,94 лв. главница, 58,79 лв. договорна лихва за периода от 15.06.2019 г. до 15.02.2020 г., 209,78 лв. обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски общо 175,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 150.00 лева за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Представен е Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК: 131134023 – продавач /цедент/, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940 – купувач /цесионер/, и Приложение № 1/25.11.2021 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД към ответника по кредит № 7000867532 от 07.11.2018 г. е било прехвърлено на цесионера – ищец.

Приложено е и пълномощно, по силата на което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с правото да се уведомят длъжниците по цедираните вземания.

По делото е прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземането на първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, изходящо от представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД .

Представен е от ищеца Договор за потребителски кредит № 7000867532 от 07.11.2018 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: 131134023, и ответника, по силата на който е предоставен на ответника потребителски кредит в общ размер на 1231,99 лева, от които: кредит в размер на 1000 лева, BANK КОМБО живот в размер на 49,50 4 лева, BANK КОМБО безработица в размер на 50,49 лева, еднократна такса за оценка на риска в размер на 132,00 лева. В чл.7.2 от договора, сключен между страните, е договорено, че: средствата по договора за кредит се превеждат до три работни дни на кредитополучателя по сметка на потребителя, открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата сума за конкретната застраховка, се превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие. Страните са договорили в чл.9.1, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 21,97 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора – чл.9.2; че ГПР е в размер на 47,06 % - чл.10; че общата дължима от потребителя сума е 1420,12 лв. – чл. 10. Видно е от процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план с посочена обща вноска 94,67 лв. – 14 вноски и една последна – 94,74 лв. В чл.15.1 от договора е предвидено заплащане на законната лихва при просрочие върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, в размер съгласно посоченото в чл.9 – в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на просрочието. В чл.9.4 е посочен и начинът на определяне на законната лихва за просрочие - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че основният лихвен процент се определя от БНБ, а размерът на законната лихва - с Постановление на МС. В договора е установено също в чл. 16.2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата върху цялото вземане кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника. От чл. 25.13 на договора се установява също, че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно на хартиен носител и на български език необходимата информация под формата на Стандартен европейски формуляр.