Определение № 19690 от 27.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19690 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ************ с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ******** в частта му за разноските, като същите на основание чл. 78, ал. 2 ГПК бъдат присъдени в тежест на ищеца, тъй като същият е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото с оглед настъпилата перемпция по отношение на изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане и непредприемането на конкретни действия по принудително изпълнение по искане на взискателя.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието.

Същевременно не е било спорно между страните, че въз основа на изпълнителния титул и по молба на ответното дружество е било образувано изпълнително дело срещу ищеца-длъжник. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът в искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче съдът намира, че не е приложимо това изключение. Законът изисква кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска, като в случая липсва първата от двете предпоставки, доколкото към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК изпълнителното дело е било висящо, макар и обективно да са настъпили основанията за перимиране на делото. При наличието на висящо изпълнително дело правната сфера на ищеца - длъжник е накърнена от съществуващия в полза на ответника изпълнителен титул, предоставящ му възможност във всеки един момент принудителното изпълнение да бъде отново насочено спрямо имуществото на длъжника. В този смисъл снабдяването с изпълнителен титул, образуването и наличието на висящо изпълнително производство срещу длъжника съставлява достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване 1 недължимостта на процесните вземания като погасени по давност, с оглед на което хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение при присъждането на сторените по делото разноски - в този смисъл е Определение № 1248/25.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1167/2023 г. на ВКС и Определение № 50010/23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 3372/2022 г. на ВКС.

Съдът е изложил подробни мотиви в постановеното решение, към които продължава да се придържа, а именно, че ответникът по предявен установителен иск, когато е направил признание на иска, не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, с възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес – в този смисъл са и Определение №2640/15.09.2025 по дело №204/2025 г., Определение №2807/08.10.2025 по дело №1477/2025. Г. на ВКС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ************ с искане за изменение на Решение № ********, постановено по гр.д. № 51987/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2