Определение № 49021 от 02.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52295/2023
- Вид
- Определение № 49021
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49021 гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110152295 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.12.2024 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На втори декември град София
IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 52295 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Й. И., с ЕГН **********, от гр.
София, бул. „...............“ № 136, ет. 1, ап. 3, против „............................“ АД, с ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „.................“, бул.
„........................“ № 28, ет. 2, представлявано от изпълнителните директори Г.Т.Т. и А.В.М., и против „.............................“ ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „.................“, бул. „........................“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П.Б.Д., за осъждане на „............................“ АД да плати на ищеца сумата от 20 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на 1 исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и за осъждане на „.............................“ ЕООД да плати на ответника сумата от 50 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 19.07.2021 г. сключила с „............................“ АД договор за паричен заем в размер на 1 000 лв., която сума следвало да бъде върната на 14 погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 30 %, годишен процент на разходите от 34,24 % и общо дължима сума по кредита от 1 043,84 лв. По силата на чл. 4 от същия договор ищцата сключила с „.............................“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4206135, с който да бъде обезпечен договора за заем. Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по договора за поръчителство възлизало на 244,16 лв. или 17,44 лв. за всяка вноска. Излага твърдения, че е погасила предсрочно договора за заем и е заплатила сумата от 1 070 лв., от които: сумата от 1 000 лв. за главница, сумата от 20 лв. – лихва и сумата от 50 лв. – възнаграждение за поръчителство. Оспорва договорите за заем и поръчителство като нищожни. Твърди, че в договора за заем била посочена само абсолютната стойност на годишния процент на разходите /ГПР/, като липсвала методика за формиране на ГПР. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за заем е включено възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход, а сключването на договора за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договора за заем, с което бил заобиколен законът. Сочи, че ответниците са свързани лица по смисъла на закона, като печалбата на „.............................“ ЕООД от извършената търговска дейност се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „............................“ АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските правоотношения. Сочи, че срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство не получавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно нищожността на сключените договори, позовава се на съдебна практика. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............................“ АД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Излага твърдения, че сключения договор за потребителски кредит съответства на изискванията на ЗПК, включително на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
2
10 от ЗПК, а размерът на ГПР съответствал на Приложение 1 към ЗПК, както и на изискванията на чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения във връзка с начина на формиране на ГПР. Твърди, че при сключване на договора е действал добросъвестно, като на ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, в който били описани условията и параметрите на отпуснатия кредит. Също така твърди, че след запознаване с условията по договора потребителят изразил желание за сключване на договор. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.............................“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че възнаграждението в размер на 244,16 лв. е получено на валидно правно основание, по силата на сключен между страните договор за поръчителство. Също така твърди, че е дружество, вписано като финансова институция в регистъра на БНБ, с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Оспорва приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК към договора за поръчителство, като твърди, че последният не попада в приложното поле на ЗПК. Оспорва твърдяното нарушаване на принципите на справедливостта и добросъвестността при сключване на договора за поръчителство. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед нормата на чл.140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.128 и чл.129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от С. Й. И. против „............................“ АД и против „.............................“ ЕООД за осъждане на „............................“ АД да плати на ищеца сумата от 20 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и за осъждане на „.............................“ ЕООД да плати на ответника сумата от 50 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца 3 на името на ответниците и размера на платените сума, а ответниците следва да докажат фактите, на които основават възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, съответствие на клаузите на договора със закона, както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по чл. 190 от ГПК като основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 52295/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 11.02.2025 г., от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от С. Й. И. против „............................“ АД и против „.............................“ ЕООД за осъждане на „............................“ АД да плати на ищеца сумата от 20 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и за осъждане на „.............................“ ЕООД да плати на ответника сумата от 50 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за предоставяне на поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 21.09.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............................“ АД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни съображения.
4
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.............................“ ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г., сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4206135 от 19.07.2021 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на ответниците и размера на платените сума, а ответниците следва да докажат фактите, на които основават възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, съответствие на клаузите на договора със закона, както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.