Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 929 от 30.08.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2255/2021
Вид
Решение № 929
Подписан
30.08.2021
В сила
30.08.2021
Състав
Вера Светославова Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Плевен , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20214430102255 по описа за 2021 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез адв.В.Г. от САК, против СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 44,84 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/23,06,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 07,01,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№50/2021 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от договор за ел.съобщителни услуги 121530125001/23,12,2014 г., сключен между ответника и ***. Твърди се, че неизпълнението на задължението на абоната да заплати потребените услуги за периода 01,08,2017 г. – 01,12,2017 г. довело до предсрочно прекратяване на договора на 06,12,2017 г. /датата на деактивация на процесния абонамет, която се генерира автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 44,84 лева.

Твърди се, че с договор за цесия от 16,10,2018 г. *** прехвърля вземането си срещу ответника на ***, което дружество с последващ договор за цесия от 01,10,2019 г. прехвърля вземането срещу ответника на ищеца в настоящото производство, като е направен опит длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но няма представени доказателства за надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№50/2021 г. на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Направено е искане за 1 постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице процесуалните предпоставки за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. се явява лицето Дияна Велева – племенница на ответника, на която е разяснено, че няма право да представлява същия в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№50/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на ответника СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.53 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание по делото /съобщение на л.59 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 06,07,2021 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства / договор за ел.съобщителни услуги №**********23062015-34014823/23,06,2015 г., сключен между ответника и ***, месечна сметка №1232138133/01,09,2017 г., месечна сметка №**********/01,10,2017 г., месечна сметка №1235565949/01,11,2017 г., месечна сметка №1237514320/02,12,2017 г.; месечна сметка №1238973894/02,01,2018 г., договор за цесия от 16,10,2018 г. между *** и „***, потвърждение за цесия, договор за цесия от 01,10,2019 г. между „*** и ищеца, извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01,10,2019 г. /.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

2

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 44,84 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/23,06,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 07,01,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№50/2021 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3