Решение № 352 от 07.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Б.а

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Б.а Въззивно гражданско дело № 20242100500092 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „Зеда Тур“ АД, ЕИК 130340853, представлявано от Иванка Петкова, съдебен адрес: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 163, ет.5, ап.14, против решение № 2044 от 09.10.2023г. по гр.д.№ 7905/2022г. на РС Бургас, с което е отхвърлен иска на “Зеда Тур“ АД, ЕИК 130340853, против “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1616,33 лв., по фактура № 0042039160/30.06.2021г., начислена за потребена студена вода за периода от 28.05.2021г. до 28.06.2021г., като платена без основание, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответното сумата от 575 лв. разноски по делото.

Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с доказателствата по делото.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че процесният водомер е повреден, тъй като по делото нямало никакви доказателства, които да установяват този факт. Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 2 от ОУ на ВиК - Бургас, при установяване на повреди на В и К системите, причинени от потребители или включване на отпадъчни води в количества и с качества, различни от нормативно допустимите, длъжностно лице на ВиК- оператора съставя констативен протокол, който се подписва от потребителя. С оглед на така определения ред, свидетелските показания се явяват недопустими, предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК.

1

От самия протокол, съставен от длъжностно лице от ВиК – Бургас, било видно, че водомерът е демонтиран за „профилактика“, а не за „ремонт“ или „експертиза“, като посочената дата на съставяне на протокола е 14.07.2021 г. Счита, че щом към 14.07.2021 г. водомерът е демонтиран за „профилактика“, а не поради неговата повреда, в който случай би било отбелязано „ремонт“ или „експертиза“, то няма как и към 28.06.2021 г. водомерът да е бил повреден. По делото липсват и каквито и да било твърдения на ВиК - Бургас, че през периода между 28.06.2021 г. и 14.07.2021 г. водомерът е бил поправен от въззивника или от въззиваемия.

На следващо място се сочи, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, което е довело до неправилно формиран извод по съществото на спора.

Подчертава, че към вещото лице не е бил поставен въпрос дали водомерът е бил повреден или не, а в общите си условия дружеството е определило различен ред за установяване на повредата. Изтъква се, че вещото лице е посочило, че „съгласно „двустранен констативен протокол за подмяна на общ или индивидуален водомер“ от 14.07.2021г., водният оператор ВиК Бургас е демонтирал 20 кубиков общ водомер марка „Беласица“, заводски номер : 001618, при отчет 46017 и е монтирал 25 кубиков, със заводски номер 20777101 марка Flow IQ 3100 с отчет по скалата „0“ и по- нататък: „записът за периода от 28.05.2021г. до 28.06.2021г. е: стар отчет 46015, нов отчет 46015, т.е. водомера не е отчел консумация“. От това според него следва извод, че през процесния период водомерът не е отчел консумация, но това не води нито пряко, нито косвено до заключението, че водомерът е бил повреден. Ето защо въззивникът поддържа твърдението си, че неотчитането на консумация през процесния период се дължи на непотребена от страна на ищцовото дружество вода, а не на повреден водомер.

В тази връзка въззивникът заявява, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля– инкасатор в ответното дружество, тъй като същата няма как да установи дали водомерът е повреден или не, доколкото това може да се установи, освен по предвидения в ОУ ред, само и единствено чрез извършен технически и метрологичен тест. Доказателство за повреден водомер по делото няма, а обстоятелството, че показанията, констатирани от свидетелката, които били едни и същи през два последователни периода на засичане не доказва наличието на повреда.

Сочи се още, че показанията на свидетелката относно обстоятелството, че „водомерът се намирал точно до басейна на хотела и тогава басейна бил пълен с вода“ по никакъв начин не доказват наличието на повреда на водомера. Дори и да се приеме, че басейнът е бил пълен, не е установено на коя дата е същият е напълнен - дали това е станало през процесния период, както и дали е напълнен от вода, преминала през процесния водомер. Твърди се, че водомер със заводски номер: 001618, който е за х-л „Амфибия“, не отчита количество вода за басейните. В общата инфраструктура имало още два хотелски блока и един склад с отделни водомери. Земята, върху която били изградени басейните, била собственост на друго юридическо лице, което извършвало техническата им поддръжка.

Счита, че за да бъдат приложими разпоредбите на чл. 26, ал.1 от ОУ за служебно 2 начисляване на вода, то в тежест на ответното дружество е да се докаже, че водомерът е бил повреден, което не е сторено.

Изразява несъгласие с извода на съда по отношение на това дали хотелът е работил през процесния период, и дали е била консумирана студена вода. По делото не било установено кога е напълнен басейна, както и дали водата е преминала именно през този водомер. Обстоятелството, че рецепцията работела не водело до извод, че хотелът работи, тъй като на рецепция целогодишно имало служител, който изпълнявал и функциите на пазач на хотела, още повече, че рецепцията била обща за три хотела собственост на „Зеда Тур“ АД - „Фрегата“, „Амфибия“ и „Морска звезда“.

Във връзка с посоченото от съда, че ищецът е заплатил туристически данък и е декларирал печалби за процесния период, въззивникът заявява, че данни относно заплащане на туристически данък за процесния период - до 28.06.2021г. по делото няма. Неправилен бил изводът на съда и относно реализирани нощувки за процесния период, тъй като липсвали доказателства за реализирани в х-л „Амфибия“ нощувки, доколкото представената информация от община Несебър била обща по партиден номер на дружеството „Зеда Тур“ АД, а не по обект, т.е. нощувки за процесния период не били реализирани, респ. не били заплащани такси и данъци за х-л „Амфибия“. Туристическият данък се отчитал в община Несебър с една бланка по партиден номер на „Зеда Тур“ АД и под общото наименование „Амфибия Бийч“. Обстоятелството, че за процесния период хотел „Амфибия“ не е работел, т.е. нямало реализирани нощувки се потвърждавало и от приетото по делото заключение по назначената експертиза, според което за периода от 28.05.2021г. до 28.06.2021г. приходи на услуги по сметка 703/Приходи от услуги/ бил 0 /„нула“/. Отново в заключението на вещото лице било посочено, че основанието за издаване на фактури през м. 05.2021г., включени в Дневника за продажби, са платени суми от продажба на инвентар и наем на складово помещение, а тези през м. 06.2021г. - платени суми от наем на складови помещения и авансово преведени депозити за бъдещи настанявания. Ето защо въззивникът счита, че дори да се приеме, че има постъпили плащания през м. юни 2021г. за нощувки, то същите били отразени именно като авансови плащания и депозити по нощувки, които реално са осъществени след процесния период, т.е. след 28.06.2021г.

В заключение посочва, че по делото не е установено водомерът да е бил повреден, което от своя страна изключвало прилагането на чл. 19 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас относно реда за служебното начисляване на количествата потребена вода в периода на повредата. Неправилното изчисление по фактура № 0042039160/30.06.2021г. обуславяло и основателността на иска по чл. 55 от ЗЗД, тъй като същата била платена без правно основание.

Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има 3 правен интерес да обжалва решението, с което искът й е отхвърлен.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.

Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с ЕИК 812115210, чрез юрисконсулт Н. В..

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че между страните не е спорно наличието на облигационни отношение между тях за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за обект - хотел „Амфибия“, поради което и ищцовата страна има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от ЗРВКУ, който дължи заплащане на предоставените му ВиК- услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР.

Намира за неоснователни възраженията на въззивника, изложени в жалбата. Счита, че съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил съвкупен анализ на доказателствата, като правилно е отхвърлил възраженията на ищцовото дружество за липса на неизправност на водомера. В тази връзка правилно били кредитирани показанията на свидетелката Б., която редовно е извършвала отчет на водомера на процесния имот, и съответно имала преки и непосредствени наблюдения, че въпросния хотел бил работещ, но въпреки това нямало отчетени количества от измервателния уред. Дори и лице, което не било технически специалист, можело да заключи, че когато уредът не отчита потребление, въпреки преминаващите през него количества вода, то той е повреден.

Правилно съдът приел, че свидетелката установила, че хотелът работил през м.юни 2021г., а басейнът бил пълен с вода, предвид сравнението с показанията от предходния месец, когато при месечното отчитане на уреда нямало вода в басейна. Ето защо показанията й били достоверни, доколкото тя проверявала водомера през няколко последователни месеца и възприела промените. Водомерът бил повреден, тъй като е нямало разлика между показанията му в края на юни 2021г. и тези един месец по-рано.

Експертизата по делото също установявала, че водомерът не е отчитал консумация, понеже нямало разлика между стария и новия отчет. За следващия период от един месец, отчетът вече бил 528 куб.м. и от това можело да се направи заключение, че служебно начисленото количество е толкова, колкото е реално отчетено от новия водомер за новия период. Според вещото лице, начисленото количество в процесната фактура отговаряло на указаното в чл.26, ал. 1 ОУ.

Посочва, че е налице разминаване на данните, представени на вещото лице при извършване на неговата експертиза и данните от НАП и Община Несебър. Сочи, че данните подадени от НАП и Община Несебър, се ползват с неоспорима достоверност, тъй като са изготвени на основание декларации и информация подадени от самия ищец, и в тях ясно било посочено, че през м.юни 2021г. в хотела имало нощувки. Отчетени били продажби както за май, така и за юни 2021 г. , като били декларирани и нощувки. Това разминаване било установено от извършената експертиза.

Правилно съдът приел, че не следва да се кредитират данните от счетоводството на 4 ищеца, предвид констатираните несъответствия в подадената информация пред органите и в тази, подадена по делото. Правилно не били кредитирани и показанията на свидетелката на ищеца, които били уклончиви, несигурни и нелогични.

Сочи, че в нормативната база, регламентираща отчитането и заплащането на потребеното количество вода е предвиден ред, по който следва да се осъществява отчитането, като основният начин за отчитане на потребената вода съгласно чл. 30 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, е чрез отчитане на водомера на водопроводното отклонение. За да може да се осъществи законосъобразно отчитане по този ред обаче, безспорно техническото средство за измерване следва да е изправно. Нещо повече, видно от разпоредбата на чл. 23, ал.5 от Общите Условия - неизправността на водомера е приравнена по последици на неговата липса - т.е. с приемането на общите условия страните са се съгласили, че в случай на повреда на измервателното средство, количеството доставена вода ще се определя по реда на чл. 26 ал. 1 от ОУ. В процесния случай, ВиК- операторът изпълнил задълженията си по непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, установено било наличието на индивидуален уред и периодичното му отчитане при предоставяне на достъп до уреда, което се потвърждавало и от показанията на свидетеля Б..