Решение № 303 от 23.03.2023, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр.Бургас, 23.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 27 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ : Веселин Белев при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1287 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Т. и син 99 ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Несебър, общ. Бургас, ул. Иван Александър № 4. В производството жалбоподателят участва чрез управителя Т.Г.Т. и чрез пълномощник – адвокат Г.Д. ***.

Ответник е директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите. В производството ответникът взема участие чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Т..

Предмет на обжалване е част ревизионен акт (РА) № Р-02000221005390-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. С ревизионния акт първоначално са установени следните задължения :

- задължение за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 31 724.01 лева и лихва за забава в размер на 11 036.88 лева, както следва: за м.01.2018 г. данък в размер на 2584.42 лева и лихва за забава – 1089.85 лева; за м.02.2018 г. данък в размер на 1802.00 лева и лихва за забава – 745.89 лева; за м.03.2018 г. данък в размер на 4298.67 лева и лихва за забава – 1742.30 лева; за м.04.2018 г. данък в размер на 3792.94 лева и лихва за забава – 1505.70 лева; за м.05.2018 г. данък в размер на 3788.69 лева и лихва за забава – 1471.39лева; за м.06.2018 г. данък в размер на 4753.25 лева и лихва за забава – 1806.38 лева; за м.08.2018 г. данък в размер на 854.01 лева и лихва за забава – 309.84 лева; за м.11.2018 г. данък в размер на 1051.75 лева и лихва за забава – 354.99 лева; за м.07.2019 г. данък в размер на 4488.27 лева и лихва за забава – 1211.93 лева; за м.05.2020 г. данък в размер на 4310.01 лева и лихва за забава – 798.61 лева;

- задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и лихва за забава – 53 162.44 лева (в това число лихви за забава за невнесени в срок авансови вноски в размер на 48 805.08 лева и лихви за забавено плащане на установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 4 357.36 лева). В частта относно ЗКПО, без това да има отражение към установения финансов резултат, с РА е прието, че себестойността на обект Триод инвест следва да се намали с отчетени разходи в размер на 5 258.75 лева за 2018 г. и в размер на 114 464.22 лева за 2019 г., тъй като не са документално обосновани.

При проведеното обжалване по административен ред, с решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден в частта относно определените задължения за ДДС, както и в частта относно определените задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и дължимата лихва за невнесения в срок данък – 4357.36 лева. Решаващият орган е приел, че не е предмет на оспорване пред него частта от ревизионния акт, с която на жалбоподателя са определени задължения за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за периода 2018 г. в размер на 48 805.08 лева., при което тази част на РА е влязла в сила.

В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и неправилно приложение на материалния закон.

По-конкретно в нея се сочи, че органите по приходите са обосновали своите констатации за липса на реалност на доставките въз основа на неоткриването на контрагентите на жалбоподателя и непредставянето от тяхна страна на изискани документи. Наред с това е посочено, че в действителност насрещни проверки не са били извършени на доставчиците на жалбоподателя, тъй като исканията за представяне на документи били връчени на основание чл. 32 от ДОПК. На следващо място са изложени съображения, че приходните органи не са изследвали в цялост относимите обстоятелства за признаване правото на данъчен кредит, тъй като не са събрали и анализирали информация относно последващата реализация на стоките.

Изтъква се още, че с издадения ревизионен акт не са отстранени недостатъците на предходното проведено производство, ревизионният акт по което е частично отменен и въз основа на това е издаден настоящият акт. Обосновават са доводи, че незаконосъобразно приходните органи са изследвали произхода на стоките при доставчика на жалбоподателя. Наред с това е посочено, че пропуските и нарушенията на доставчиците на жалбоподателя сами по себе си не могат да доведат отказ от право на данъчен кредит, като в тази връзка се сочи, че липсват в ревизионния акт конкретни констатации, че ревизираното лице е участвало в данъчна измама. Изтъква се, че приходните органи не са изложили обективни данни, които да доведат до извод, че процесните фактури са издадени с цел измама или злоупотреба. Посочено е още, че необосновано приходните органи не са взели предвид, че са налице доказателства относно реални разплащания по разглежданите фактури. Изложени са доводи, че при признаване на разходите за съответната година, приходните органи е следвало да вземат предвид НСС-Счетоводен стандарт (СС) 11- „Договори за строителство“, който въвежда отклонения от принципа на съпоставимост на разходите с приходите. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт в потвърдената от ответника част.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата, като в подробни писмени бележки излага допълнителни съображения за нейната основателност. Ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Представителят на ответника оспорва жалбата като неоснователна.

Представя административната преписка. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, при което прие от фактическа и правна страна следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-001/23.09.2021г. (л.1040), изменяна със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-002/21.12.2021г. (л.244) и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000221005390-020-003/01.02.2022г. (л.239). Заповедта за възлагане, както и заповедите за изменението ѝ са издадени от Василка Христова Радева на длъжност началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.

Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000221005390-092-001/15.03.2022г.

В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 от ДОПК, ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, в потвърдената от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП част, установява спорните задължения на жалбоподателя – ДДС в общ размер на 31 724.01 лева и лихва за забава в размер на 11 036.88 лева и корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 156.37 лева и лихва за забава – 4 357.36 лева.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 93/04.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден процесния ревизионен акт в обжалваната по административен ред част, която е и предмет на настоящия спор.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис.

Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представените заповеди за възлагане на правомощия – заповед № РД-349/30.06.2021 г. и заповед № РД-3/04.01.2022 г., и двете на директора на ТД на НАП Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.

Обжалваният ревизионен акт е издаден във връзка с решение на директора на дирекция ОДОП Бургас № 127/20.09.2021г., с което предходният РА № Р-02000220006910-091-001/29.06.2021 г. е отменен за обжалваните периоди относно установените задължения за ДДС и ЗКПО и преписката е върната на основание чл.155 ал.2 и 4 от ДОПК поради неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. С оспорения в настоящото производство РА са изпълнени дадените указания с отменителното решение на директора на дирекция ОДОП Бургас.

В хода на проведената ревизия са извършени от приходните органи редица действия по събиране на допълнителни доказателства – до ревизираното лице са изпратени ИПДПО от 05.10.2021 г. (2 бр.) и от 23.11.2021 г., извършено е и посещение в счетоводния офис на дружеството с цел преглеждане на счетоводни документи за ревизирания период, за което е изготвен протокол КД 73 сер.АА № 0960249/16.12.2021 г. С редица протоколи, изготвени по съответния ред, в хода на ревизията към преписката са приобщени относими доказателства и писмени обяснения, в това число и данни за извършени насрещни проверки в други производства, които касаят установяването на задълженията предмет на ревизията.

В ревизионния акт и ревизионния доклад към него подробно са изложени съображенията на приходните органи, въз основа на които са определили задълженията на ревизираното лице. Извършен е подробен анализ на приобщените доказателства. Съдът не констатира ревизиращият екип да е обосновал крайните си изводи единствено въз основа на обстоятелството, че доставчиците на дружеството-жалбоподателя не са представили изисканите документи и не са били установени на декларираните адреси. Фактът на неоткриване на тези контрагенти е обоснован с приложени множество протоколи за посещения на известните им адреси и неустановяване на място на лице, което да получи съответните книжа. В резултат при изготвяне на РД и РА приходните органи са се позовали на установените данни за тези контрагенти в резултат на извършени служебни справки и др. В РД и в РА липсва конкретна констатации, че поради неоткриването на доставчиците по разглежданите фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Посоченият краен извод е обоснован с обективно събраните в хода на производството доказателства, в частност тези представени от ревизираното лице, а не единствено с липсата на представени доказателства от страна на доставчиците по фактурите. Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява необосновано. От друга страна, дали приходните органи правилно са анализирали събрания доказателствен материал, съответно правилно са изяснили фактическата обстановка, е въпрос по съществото на спора и касае правилното приложение на материалния закон.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.