Решение № 1 от 15.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Стоянова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600479 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 84 от 08.12.2022 г. по НОХД № 712/2022 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият К. Й. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2021 г. в гр. П., в съучастие с Ц. Н. П., като извършител, умишлено е умъртвил другиго - Л. И. Ж., ЕГН **********, поради което и на основание чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 НК е ОСЪДЕН на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия К. Й. С. наказание от 15 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил предварително задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 08.07.2021 г. до влизане на присъдата в 1 сила.

С присъдата и подсъдимият Ц. Н. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.07.2021 г. в гр. П., в съучастие с К. Й. С., като извършител, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, умишлено е умъртвил другиго - Л. И. Ж., ЕГН **********, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия Ц. Н. П. наказание от 17 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода, времето през което същият е бил предварително задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 07.07.2021г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като една част от тях е постановено да се унищожат като вещи без стойност, друга част да се върнат на наследниците на пострадалия Л. Ж., а последната част да се върнат на подсъдимите след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите К. Й. С. и Ц. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР – П., направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 6439,10 лева и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, направените съдебни разноски от 1700 лева, а подсъдимият К. С. отделно и по сметка на НБПП сумата от 600 лева, адвокатско възнаграждение за правна помощ на досъдебното производство.

Подсъдимият К. С. и неговите защитници – адв. С. З. и адв. В. В., са 2 останали недоволни от присъдата, като в подадената въззивна жалба намират, че същата е неправилна, в нарушение на закона, при допуснато нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Съдът неправилно е приел, че от доказателствата по делото се установява правната квалификация на деянието по чл. 115, вр. чл.20, ал.2 от НК, вместо тази по чл.124, вр. чл.128 от НК. Изразяват несъгласието си и с тезата, че деянието е извършено при евентуален умисъл в съучастие с другия подсъдим. Намират, че липсва мотив да се извърши подобно тежко престъпление, предвид на взаимоотношенията му приживе с пострадалия, както и изразеното пред полицейските органи отношение към случилото се. На следващо място считат, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като произнесените от съда мотиви не отговарят на изискванията на закона за обосноваване на възприетата фактическа обстановка по случая. Накрая се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено в нужната степен с обществената опасност на деянието и дееца.

Затова се иска изменението на присъдата, с който да се приеме за правилна квалификация на деянието по чл.124 от НК и се съобрази наложеното наказание.

Подсъдимият Ц. П. и неговият защитник – адв. А. К. са подали бланкетна жалба срещу постановената присъда, която намират за неправилна и незаконосъобразна. Представят допълнение към въззивната жалба с акцент на това, че от доказателствата по делото не се установява да е извършено от П. престъпление по чл.115 от НК, а по чл.124 от НК, защото ударите, които е нанесъл на пострадалия, макар и насочени в жизненоважна област – главата, не са повече от четири на брой, въпреки близкото разстояние, не е установено, дали са юмручни или от шамари, както и тяхната сила. Не е съобразено, че подс. П. е издърпал в един момент подс. С. от тялото на пострадалия, за да го предпази, както и цялостното му поведение, което не сочи на пряк умисъл за причиняване на смъртта му. Впоследствие въпреки изразеното съмнение, дали Ж. е жив, подзащитният му е останал на местопроизшествието и е съдействал на органите на МВР.

Представителят на Апелативна прокуратура – П. изразява становище, че от подадените жалби, частично основателна е само тази на подсъдимия П. по отношение на наложеното му наказание, защото е нанесъл значително по- 3 малко на брой удари в главата на пострадалия, както и поведението му след извършване на деянието. На първо място, изразява несъгласието си с тезата на защитата, че постановената присъда страда от липса на мотиви, което представлява съществено процесуално нарушение. Не отрича, че отразената в мотивите на съда фактическа обстановка в голяма степен преповтаря написаното в обвинителния акт, но тя е съобразена със събрание по делото доказателства, а и по отношение на установяването й, няма възникнали спорове. Заключенията на експертизите не са претърпели промени при изслушването на вещите лица в съда, за да се налага и подробното им допълнително обсъждане и достигането до верните правни изводи от страна на съда. На второ място намира, че деянието по чл.115 от НК е доказано по несъмнен начин, предвид продължителността на побоя и нанесените последователно от двамата подсъдими почти 20 на брой удари в жизненоважна част от тялото на пострадалия. Затова счита за неоснователно искането на защитата да се преквалифицира деянието по чл.124 от НК, защото смъртта на пострадалия е настъпила по непредпазливост вследствие на умишлено нанесено телесна повреда. Възразява срещу виждането на адв.

К., че обвинението касае извършване на убийство при пряк умисъл, тъй като в обвинителния акт е възприет евентуален умисъл. Не възприема и доводите на защитата, че в един момент П. е разделил С. от пострадалия, за да се преустанови побоя, защото впоследствие отново се е включил в нанасянето на нови удари. Затова и предлага присъдата да бъде изменена единствено в частта за наложеното на подс. П. наказание, като се намали от 17 години на 15 години лишаване от свобода, а в останалата й част да се потвърди.

Подсъдимият С. се явява лично и със защитници - адв. З. и адв. В., като заявяват, че поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Изтъкват като основен довод обстоятелството, че мотивите на съда досежно фактическата обстановка са буквално прекопирани от описанието, дадено в обвинителния акт. Намират, че не са обсъдени дадените в съдебно заседание пояснения от вещото лице д-р Т. при изслушване на заключението на СМЕ в отговор на поставените от защитата въпроси, които касаят искането им за преквалификацията на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.124, ал.1, т.2 от НК. Намират за установен, от доказателствата по делото, единствено умисъл към нанасянето на телесна повреда, защото кръвоизливът в главата на пострадалия е могъл да бъде причинен и от един шамар, а не от 20 удара. Не е 4 съобразено становището на експерта и за не дотам голямата сила на нанасяне на ударите, поведението на подсъдимите преди и след побоя, което не говори за умисъл в действията им към причиняването на смърт.

Подсъдимият П. и служебният му защитник – адв. К., поддържат подадената жалба за изменение на присъдата, като се преквалифицира деянието по чл.124 от НК, с оглед поведението му преди, по време и след инцидента с пострадалия. Алтернативно, ако остане първоначалната квалификация, да се редуцира размерът на наложеното наказание, така както се иска от представителя на държавното обвинение.

Апелативният съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби, съображенията на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивните жалби на подсъдимите са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу:

- подсъдимия К. Й. С. за извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това че на 07.07.2021 г. в гр. П. в съучастие с Ц.

Н. П., като извършител умишлено е умъртвил другиго - Л. И. Ж. и - подсъдимия Ц. Н. П. от гр. С., обл. П., за извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.12, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, за това че на 07.07.2021 г. в гр. П., в съучастие с К. Й. С., като извършител, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, умишлено е умъртвил другиго - Л. И. Ж..

Производството по делото е проведено по общия ред с разпит на подсъдимите, свидетелите, вещите лица изготвили заключенията на първоначалната тройна СМЕ на труп, тройна СМЕ по писмени данни, допълнителна, тройна СМЕ, химическа експертиза, съдебно-медицинска /биологична/ експертиза на веществени доказателства, съдебно-медицински 5 експертизи на живи лица, комплексни, съдебно-психиатрични и психологични експертизи на С. и П., приети са и множество писмени доказателства – протоколи за процесуално-следствени действия, свързани с оглед на местопроизшествие, за разпознаване на лица, за оглед на веществени доказателства, медицинска документация, справки за съдимост, характеристични справки, предявени са съответните веществени доказателства и др.

Настоящият състав възприема изцяло приетата за установена от Пловдивския окръжен съд фактическа обстановка, като съобразена със събраните по делото доказателства и изразяваща се в следното:

Подсъдимият Ц. Н. П. е роден на ******* г. в гр. С., обл. П., живущ в същия град, български гражданин, със завършено средно образование, неработещ, неженен, осъждан.

Подсъдимият Ц. Н. П. е осъждан общо 8 пъти, като от значение за квалификацията на деянието по настоящото наказателно производство са следните осъждания:

- по НОХД 2669/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив с определение е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 09.01.2017 г., за деяние по чл.199 от НК, извършено на 24.06.2016 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, изтърпяно на 07.11.2017 г.

- по НОХД 1264/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив с определение е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 15.08.2018 г., за деяние по чл.199 от НК, извършено на 05.02.2018 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяно на 12.12.2019 г.

Горепосочените осъждания обуславят квалификацията на деянието на П. в настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б“ от НК, тъй като е станало след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.