Определение № 1402 от 09.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 09.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 345, ал.1 вр. с чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 249, ал.3 вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу определение от 14.03.2024г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 2241/2024г. по описа на СРС, н.о. , 5-и състав, в частта, с която е прекратил съдебното производство и върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати на досъдебното производство - при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на определението, поради твърдяно противоречие с процесуалния и материалния закон.

Срещу определението от същата дата, в частта, с която е потвърдена мярката за процесуална принуда, търпяна от А. Г. Ц., „задържане под стража“, е постъпила частна жалба от адв. Н., защитник на подсъдимия А. Г. Ц.. Настоява се за отмяна на определението в атакуваната част. Счита се, че по делото няма доказателства, ако се постанови по – лека мярка за принуда, Ц. би осуетил хода на досъдебното производство.

Заявява се,че не следва единствено само тежестта на обвинението и съдебното минало да бъдат водещи относно продължаващото задържане на лицето, като се подчертава, че сам законодателят изрично е посочил в кои хипотези при първоначално разглеждане на мярка за неотклонение повдигнатото обвинение може да обоснове извод за реална опасност от извършване на престъпление. Аргументира се становище, че интензитетът на опасността обвиняем/подсъдим да извърши друго престъпление не е константна величина, и той значително намалява с оглед изтеклия период от време. Отстоява се, че дори мярка „домашен арест“, контролиран чрез средство за електронно наблюдение би могъл да гарантира нормалния ход на наказателното производство. Предвид това се иска изменение на мярката чрез налагане на друга – по лека, вкл. „домашен арест“.

Въззивният съд, въз основа на данните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт на СРП, с който на А. Г. Ц. са предявени обвинения: по чл. 195, ал.1 т.7 и т.12 вр. с чл. 194 вр. с чл. 28 от НК за това, че на 12.05. 2023г. в гр. София отнел с намерение да присвои чужда движима вещ МПС – л.а. с рег. № СВ **** ТК, при условията на повторност, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление по нохд № 8240/2017г. по описа на СРС;

1 по чл. 346, ал.2 т.2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28 от НК, за това, че в гр. София отнел чуждо МПС – с рег. № СВ **** ТН от владението на Г.А. без негово съгласие и с намерение да го ползва , като престъплението е извършено при условията на повторност, след като е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 14368/2016г. на СРС; по чл. 345, ал.1 от НК – за това, че в гр. София управлявал л.а. Рено Каджар с рег.

№ СВ **** ТН , с поставени таели, неиздадени от съответните органи и по чл.348, б. „а“ от НК за това, че в гр. София, в лек автомобил с рег. № СВ **** ТН държал и ползвал радиосредство с номер № С2200473, което излъчва в етера, без да им писмено разрешение за това, изискващо се на основание чл. 79 от Закона за електронните съобщения.

В разпоредително заседание на 14.03.2023г. защитникът на подсъдимия е поддържал становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че в обвинителния акт за престъплението по чл. 195 НК и по чл. 346 от НК не е описано кога, по какъв начин се е случило проникването в МПС, как е приведено в движение; по какъв начин и кога са поставени регистрационните табели. Защитникът обърнал внимание на това, че прокурорът цитирал в обвинителния акт, на стр. 3 / в частта по доказателствата/, табели с номера СВ **** КМ без предходно в описанието на събитията от 25.05.2023г. да е навел твърдения за тях.

Първият съд счел за основателно възражението на защитата. Приел, че съгласно чл.

246 от НПК в ОА следва да се съдържа начина на извършване на престъплението, а в случая той не включвал факти относно начина на проникване в процесните два автомобила - отключени ли са били, проникнато ли е чрез разрушаване , повреждане на преграда или по специален начин или средство. Счел е, че тази непълнота не може да се игнорира, т.к. се отразява съществено върху предмета на разследване в съдебна фаза на производството. По отношение на рег. табели с номера СВ **** КМ, съдът констатирал че не съществуват противоречиви твърдения . По мярката за неотклонение с мотиви, че данните по делото сочат множеството осъждания на подс. Ц. за същите по вид престъпления, за които има повдигнати обвинения и в производството, извел че опасността да се извърши престъпление, при по – лека мярка, не е отпаднала.

Настоящият състав, намира че определението на СРС в частта, с която е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с обвинителния акт, ограничаващи правото на защита на обвиняемия, следва да се потвърди, но по съображенията са различни от изтъкнатите от СРС.

Видно е, че СРП предявява обвинение срещу А. Г. Ц. за отнемане на два леки автомобила от територията на гр. София : единият на 12.05.2023г. с намерение противозаконно да го присвои, а вторият на 25.05.2023г. с намерение противозаконно да го ползва. И по двете обвинения, в единна връзка в обстоятелствената част и заключителната част на обвинението, са налични фактически твърдения, свързани с инкриминираната деятелност и тяхната правна квалификация, като непълноти или противоречия тук не се констатират. Обвинителният акт съдържа конкретизация на всички елементи от обективна и субективна страна, които очертават тези две престъпления, време и място на извършването им.

Що се отнася до въпроса по какъв начин е проникнато в превозните средства, как са приведени в движение, то данни в ОА не са изложени, но това не се налага, т.к. и при двете престъпления държавното обвинение не възвежда такива обстоятелства като част от елементите на съставите, за които е налице привличане на Ц. : не се твърди отнеманията да са осъществени чрез техническо средство, по специален начин , разрушаване на преграда и т.н. След като не се твърди наличието на такива допълнителни обективни обстоятелства на престъпленията, то и отразяването им е лишено от основание. Съществен аргумент се разкрива и в протеста, предявен от СРП , че не може да посочи начина на проникване в МПС –а, т.к. страната би изпаднала в противоречие с установеното по делото. Или с оглед позицията на СРП, проникването в МПС-а е станало по неустановен 2 начин, което е могло изрично да се подчертае в прокурорския акт. В подкрепа на възприетото тук е становището по т.4.2 от ТР № 2/2002г. ВКС „ В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК отм.) към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. …Някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.“ Така, по изтъкнатите съображения, изводите на състава на СРС в тази насока са незаконосъобразни.

Относно регистрационните табели прочита на възражението на защитника навежда, че в ОА не съществуват никакви данни какви са регистрационните табели, поставени върху второто МПС. И това обективно е така, т.к. в никоя част обвинителния акт не сочи какви регистрационни табели обв. Ц. е поставил върху МПС с рег. номер СВ **** ТН, след като демонтирал последните.

Липсата на конкретни фактическо описание на посочените за поставени други , приети за недействителни табели, се явява съществен пропуск, свързан с елемент от състава на престъплението по чл. 345 от НК не даващ възможност в пълнота да се установи обвинителната теза, респ. да се реализира защитата по нея. Не стават ясни нито индивидуалните белези, нито техническите характеристики на табелите, с които се сочи, че е управляван л.а. „Рено Каджар“ с рег. № СВ **** ТН.

За престъплението по чл. 348 от НК прокурорът е счел, че посочването в обстоятелствената част на законовите му признаци – че „обвиняемият държал и ползвал радиосредство, което излъчва в етера“ е достатъчно за да се индивидуализира същото от обективна и субективна страна. Този подход не може да се сподели, т.к. е необходима детайлизация и яснота чрез въвеждане на конкретни факти относно изпълнителното деяние и относно предмета на престъплението. Посоченото също следва да се възприеме като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия.

С оглед изтъкнатото протеста на СРП се явява неоснователен, а определението в тази част следва да се потвърди, макар и по други съображения.

Въззивният съд приема, че определението на СРС в частта по мярката за неотклонение е правилно и законосъобразно и в състояние да изпълни целите на чл. 57 от НПК, а жалбата на защитника - неоснователна.

Първият съдебен състав, в мотивите си е акцентирал на предходни осъждания на Ц., съвпадащи по вид с тези по внесеното обвинението и така е обосновал извод, че не е отпаднала опасността от извършване на престъпления.

Този извод се споделя и от този съд, който освен това заключава, че вида и броя на престъпленията, които се предявяват с обвинителния акт, предмета на две от тях - нови МПС, с година на производство 2022г., сочат и на налични технически познания за проникване в тях, а и на предварително техническо обезпечаване на извършваната дейност, вкл. подготовка чрез обезпечаване с регистрационни табели, което съвкупно сочи на завишена степен на обществена опасност на дееца, а и на деянията. Отделно, личността на подс. Ц. негативно се очертава и чрез наличните данни по делото , индициращи, че извършваното от него управление на МПС като да е било без СУМПС - св. показания и справка, т.2, л. 56 - 58.

С оглед възраженията на защитника, че задържането на лицето надхвърля осем месеца, следва да се отбележи, че страната е права, че от времето на задържане 29.07.2023г. до сега е изтекъл период над 9 месеца. Но с оглед процесуалното развитие на 3 делото и връщането му в досъдебната фаза, от този период следва да се изключи времето, през което лицето е било задържано в съдебната фаза – т.е. след внасянето на обвинителен акт на 16.02.2024г. Или след прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебна фаза, няма да тече нов срок, а задържането на лицето може да е до максимално допустимия срок по чл. 63, ал.4 НПК от 8 месеца, в какъвто смисъл е и ТР ВКС № 1/2002г.

В случай, че лицето не се освободи на друго основание, то прокурорът следва да се разпореди по този въпрос в съответствие с чл. 63 ал.5 от НПК.

Прокурорът от СРП може да обмисли и изследва привеждането на обвиняемия в Затвор, с оглед правилото на чл. 244 от ЗИНЗС.

С оглед горното и в резултат на цялостна проверка, Софийски градски съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2024г. по нохд № 2241/2024г. на СРС, н.о., 5-ти състав, в частта, с която съдебното производство по делото е прекратено и върнато на прокурора и в частта, с която е потвърдена търпяната от А. Г. Ц. мярка за принуда „задържане под стража“.